Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 07:33 07.12.21 
Хоби, Развлечения
   >> Туризъм
*Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
Тема Мусала–Вихрен за 24 часа  
Автор Пaвeл (скитащ)
Публикувано12.07.07 16:21



Извинявам се, че пускам нова тема, но в старата ми забива нешо dir-a...



вр. Мусала – вр. Вихрен за 24 часа

Началото:
Мухата за това ходене я пусна Рада. На 3-ти март ходихме в района на Купена и Амбарица и тя спомена, че нейн роднина го е правил заедно с негов приятел. Бях силно заинтригуван и реших и аз да опитам...

Подготовката:
Такава на практика нямаше. Всъщност имаше и тя се състоеше в редовно скитане по баирите, но това не го считам за специална подготовка, защото аз така или иначе почти всеки уикенд съм в плнината. Не тренирам и не спортувам абсолютно нищо. От понеделник до петък съм в офиса, най-често пред компютъра. Маршрута ми беше ясен и нямах нужда от никакви опреснителни ходения по него. Нямах никакви опасения, че мога някъде да се загубя. Разбира се, при определени условия евентуални отклонения от маршрута биха ме забавили, отказали или биха направили преминаването за 24 часа невъзможно, но това винаги може да се случи, независимо колко добре човек познава планините. Те живеят свой живот и ние трябва да ги разберем и опознаем, иначе нямаме големи шансове...

Планирането:
Идеята беше това ходене да се осъществи в края на юни или най-късно до средата на юли. Причините са ясни: по-дълги и топли дни, стапяне на снежните преспи и по-стабилно време. Идеалният вариант е минаване по маршрита на 22 юни, по време на пълнолуние, при тихо, ясно и прохладно време...
Първоначалното ми намерение беше да тръгна в обратна посока. Планът беше в петък вечер да спя на вр. Вихрен и да потегля събота рано сутринта. Въпреки че минах маршрута в обратна посока продължавам да мисля, че тръгване от Пирин към Рила е по-удачно и по-лесно. Причините са много: 1) Карстовото безводно било на Пирин се минава рано сутринта преди жегите; 2) Жандармите след вр. Бутин се минават по светло с пресни сили; 3) Стръмния склон от Ушиците до Предела се минава на слизане и то за доста по-кратко време; 4) Пътеката към вр. Капатник се минава по светло; 5) По светло се минава и участъка от Мечи връх до вр. Канарата; 6) По тъмно се минава най-лесния участък от маршрута между Канарата и вр. Мусала, където скоростта на придвижване и на светло, и на тъмно е почти еднаква и не се губи време; 7) Без сън се прекарват около 25 часа. За съжаление този вариант отпадна, защото нямаше кой да дойде с мен на вр. Вихрен и да свали спалния ми чувал и някои дрехи, за да мога да тръгна максимално лек. Без подкрепа този вариант ми се стори неудачен. Затова преминах на план Б – тръгване от Мусала. Предимствата на този вариант се изчерпват с това, че се тръгва от станцията на върха, където човек има подслон. Поне за мен всичко останало са негативи, част от които се опитах да избегна, тръгвайки не сутринта, а вечерта.

Денят Х:
Най-после часовникът иззвъня и оповести, че е време за ставане. Бах буден отдавна и имах чувството, че въобще не съм спал. Тръпката ме изгаряше отвътре и не ми даваше покой. Въпреки това не бързах. Бях си взел един почивен ден, за да мога спокойно да се кача на Мусала. Хванах маршрутката в 08:00 часа, но по ред причини в Боровец пристигнах чак към 10:30. Лифтът работеше и реших да се възползвам, за да не се хабя предварително. Отидох на гишето и поисках един еднопосочен билет. Вместо него получих недоверчивия поглед на касиерката, която компетентно ми обясни, че горе е много студено, духа силен вятър и температурите сутринта са били доста под нулата. Отговорих и, че съм запознат и подадох 5 лева. “Ааа, усмихна се тя, Вие сигурно ще останете да спите горе!?!” Погледнах я смутено и смотолевих нещо, след което грабнах билета и се насочих към кабинката. Горе наистина беше хладно, но по подсичащата пътека бях на завет и така неусетно стигнах х. Мусала, където се преборих с една консерева “Ропотамо” и 4 филии хляб и потеглих към Леденото езеро. Около Алековото езеро падна мъгла и започна да пръска нещо средно между дъжд и суграшица. Ускорих крачка и след малко бях на заслона. Докато си говорех с хижарката навън на едри парцали заваля сняг, а вятърът зловещо виеше наоколо. От върха премръзнали слязоха 4-ма души, които не казаха нищо обнадеждаващо относно времето. Гледах тъжно през прозореца. Толкова ли безславно щеше да приключи всичко? Надявах се, времето да ми позволи просто да опитам. Не мислех дали ще стигна или не, с какви трудности ще се сблъскам, дали ще ми е студено, дали ще объркам пътя, ще издържа ли физически... Вихрен бе мираж, но исках просто да опитам. Пропъдих неприятните мисли и излязох навън. Снегът беше спрял. Може би ще имам шанс? След малко бях на върха, а времето лека полека започна да се оправя. Към 16:00 часа всичко се изчисти и пекна Слънчице. Радостен обиколих върха, за да поснимам на воля. Близнаците, Овчарвц, Ковач, Лопатишки и зад тях Вихрен. Толкова близък и същевременно толкова далечен. “Ще стигнеш, ще стигнеш, но не днес. Утре по някое време ще стигнеш...” Метеоролога подиграваше ли ми се или се опитваше да ме окуражи..? Така и не разбрах? Бях решил да тръгна от върха в 20:00 часа. Към 17:00 обаче вече не издържах. Това е най-лошото нещо - да седиш и да бездействаш. А толкова път ме чакаше... Не ме свърташе на едно място. “Залудо работи, залудо не стой” са казали хората. Какво дрема, ами не си налягам парцалите? Все пак устисках още един час, но повече не успях и точно в 18:00 часа потеглих. Бързо спускане до Преслапа и ето ти го Малкия Близнак. Бая зор ми даде, докато го кача. Усетих умора!
“Къде си тръгнал бе? Още на първия връх и вече сдаде багажа...” Стиснах зъби и започнах да ходя още по-бързо. След малко умората изчезна и всичко си дойде на мястото. Само обувките продължаваха да ми ръбят на всяка крачка. Аман, от три чифта летни обувки нито едни не струват. След час и 15 минути бях на Джанка, а точно в 20:00 часа – на Ковач. Времето беше много подходящо за ходене – прохладно и ветровито. А дали ще е подходящо и за през нощта при този вятър? На изворчето преди Горни куки за пръв път си свалих раницата. Хапнах една вафла и пих вода. Там някъде ме свари и залеза. Следваща спирка – х. Македония. Чемерна, Вапа, подсичане на Реджепица и ето ме под Канарата. Беше почти тъмно, но не съвсем и затова минах отдолу през каманаците. Точно в 22:00 излязох на превала пред Павлев връх. Там вече забавих темпо, за да не се пребия през блокажите. На Черна поляна ми звънна телефона. Беше Митака и той тръгнал да хайманосва из тъмницата. Стана съвсем тъмно и доста студено. Наоколо светеха безброй светлини на градове, села и паланки. Хората сигурно вечеряха, гледаха телевизия, играеха на карти и кой знае какво още... А аз какво правя сам на този връх, брулен от вятъра. За момент всичко изгуби смисъл. Исках да съм си вкъщи и да чета някоя хубава книга, пренасяща ме в далечни високи планини. Но ей така, на топло, от кревата, в който си лежа... Потърсих с поглед Луната, но не я открих. Милиони звезди блещукаха в небесата и игриво ми намигаха. Усмихнах се, ето затова съм тук. И затова! Вятърът изкриви и замаза усмивката и ми напомни, че трябва да вървя. Спънах се няколко пъти и това ми даде знак, че е време да си извадя челника и да разпъна щеките. На седлото преди Аладжата вихърът щеше да ме отнесе. С какво ли ядосах така планината? Побързах да се скрия зад склона, но от другата страна ме чакаше същата хала. Зорлем стигнах до седловината и се мушнах в клека на завет. Челникът ми светеше слабо и не можех да следя пътеката. Батериите се бяха скапали, а аз не си носех други. Прицелих се в Узуница и отцепих право напред през хвойната и клека. Подсекох Ангелов връх и “Голямата мечка” и започнах да се спускам към х. Македония. Тук, заради студа, колената започнаха доста да ме болят. Бях много леко облечен и ледения вятър жестоко ме пронизваше. След малко в тъмницата се появи х. Македония. Вътре беше мъртвило. Погледнах си часовника – точно 00:30. Отлично, а си мислех, че ще ми трябват поне 8 часа, за да стигна дотук. Ако тръгнех веднага, твърде рано щях да съм на Капатник, а там задължително трябваше да съм по светло, за да не си изпотроша краката. Помислих си, че ако тръгна в 04:00 и сляза до Предела за 5-6 часа ще имам достатъчно време, за да стигна навреме на Вихрен. „Защо да не полегна малко да поспя и да почина?” Тази идея натрапчиво се настани в главата ми и докато преценя дали е удачна или не вече бях поседнал на кревата в една от стаите на 2-рия етаж. Старателно се преоблякох с чисти дрехи, постлах си легълцето и се шмугнах на топло под завивките. Отдавна не се бях чувствал толкова уютно под одеялата в някоя хижа. Идиотска усмивка грейна на физиономията ми. Чувствах се дяволски щастлив и безгрижен. Тъкмо започнах да се унасям в сладка дрямка и от някъде изскочи един мишок и започна да снове из стаята. Скочих и го осветих с челника.
- „Ей, мишок, бегай се скрий някъде и не ми пречи да спя. И без това имам само около 2 часа още.” А той седи и ми се цъкли насреща.
- „Абе, бегай ти казвам бе!” Отново никаква реакция. Грабнах едната си обувка и я метнах. Покри се веднага. Ситуацията се повтори още два пъти, като на третия път го замерих с раницата (нямах повече обувки) и мишока повече не се появи. Е да, ама вече беше почти 03:00. Задрямах отново, но изведнъж се сепнах - помислих, че съм се успал. Включих телефона (не носех друг часовник) и се успокоих. Беше 03:17 и си легнах да си доспя 13-те минути, които ми оставаха. Точно в 03:30 Slayer започнаха да свирят Dead Skin Mask и разбрах, че е време за ставане. Оправих леглото, събрах багажа, хапнах и слязох долу да търся Владо (хижаря).
- „Владооо” – потропах на вратата. Нищо.
- „Владоооооо”. Пак нищо. След малко приглушен глас ми каза, че Владо е на 2-рия етаж. Отидох горе.
- Владооо” – потропах на вратата.
- „Владоооооо”.
- „Дааа”.
- „Аз съм Павел. В 12:30 пристигнах от Мусала и сега тръгвам. Покажи се да ти оставя пари”. След малко вратата се отвори и Владо се изцъкли насреща ми, гледайки ме недоумяващо.
- „Владо, аз съм Павел. Бяхме тук зимата. Приятел съм на Митака и Павката от Благоевград. Помниш ли?” Гледаше ме още по-недоумяващо...
- „А, абе кой си ти бе?”
- „Аз съм Павел. Бяхме тук зимата с едни приятели. Ходих долу в мазето и цепих дърва. Помниш ли?” Никаква реакция. Слязохме долу в столовата и като че ли Владо, полека – лека започна да стопля.
- „Ааа, ти си Павел от София. Онзи с дългата коса. Абе, чакай малко да се събудя бе.” Казах му още веднъж откъде идвам и закъде съм тръгнал, той погледна към готвача, който беше станал междувременно и му вика:
- „Абе, тоя нещо е мръднал. Изперкал е нещо май, а?”
Обясних му още веднъж каква е ситуацията, платих си нощувката и потеглих. Учудващо навън не беше много студено. Луната макар и на половина светеше и беше приятно за ходене. Само вятърко надуваше бузи все така силно и безмилостно. Подсекох „Малката мечка” и след кратко изкачване излязох на Юмерджика. При подсичането на Езерник, започна да се развиделява, но за сметка на това задуха още по-силно и стана много студено. Още на слизането към Парангалишкия превал колената ми се сковаха от студа и започнаха силно да ме болят. Продължих да вървя, но изведнъж се почувствах страшно уморен и отпаднал. По билото между Равник и Скачковец пъплих ни жив, ни умрял. Имах чувството, че ще заспя, вървейки по пътеката. На изток небето пламна и Слънцето бавно изплува сред парцаливите облаци. Планините наоколо се отърсваха от нощната дрямка, готвейки се да посрещнат новия ден. Измъчена усмивка отново покри лицето ми. Дори само тази гледка си струва всичките трудности и лишения. Вятърът побесня. Чувствах се като лист, който всеки момент ще се прекърши и ще отлети нейде в пространството. Вкоченен от студ подминах Скачковец и... О чудо, намерих слънчево място на завет. Беше като оазис в пустинята. Трябваше да хапна, защото нямах тяга. Смачках един сандвич, един Snikers и пих едно Pepsi. Като станах, разбрах, че съм нов човек. Нямаше умора, нямаше сънливост. Точно в 08:00 бях на вр. Капатник и хванах „чупи-крак” пътеката. Докато снимах Пирин от една скаличка телефона забръмча. Беше Yogi, застъпваше на работа, ама повече се вълнуваше аз докъде съм я докарал. За 15 минутки излязох на пътя и заподскачах надолу. Колената ми се бяха загряли и не ме боляха вече, сякаш въобще не съм вървял до този момент. Къде по пътя, къде по преки пътеки точно в 10:00 се озовах на Предела, където вече ме чакаха Рада и Станислав. Пътя до Кулиното го минахме с колата. Още през нощта реших да не си скапвам краката по асфалта, а и така спестих повече от час. Малко след 10:20 потеглихме към Даутовото езеро. В началото бях свежарка, но в клека под Даутов връх бая се озорих. Жегата беше непоносима, а и умората взе да си казва думата. Към 12:45 бяхме на езерото. Обади се Ники. Те били на Бутин и отивали към Кончето. Казах им да запазят места в заслона. Хапнахме, починахме малко и захапахме склона. Каменишки връх го минахме бързо и не след дълго се озовахме сред жандармите под вр. Бутин, а след още малко и на самия връх. Бях избързал малко пред Станислав и Рада и след няколко минутно слизане стигнах Суходолския превал. Вихрен беше толкова близо. Оттук по лятната пътека за околко 50 минути стигнах на заслон Кончето, където с радостни викове ме посрещнаха Ники, Вяра, Милена, Иван и Гьоко. Беше 16:07, имах предосататъчно време. Взех глътка въздух, полафихме с останалите и на групички тръгнахме към Вихрен. Гьоко водеше колоната, а аз гледах да не изоставам. 17:02 часа е, а вече поемахме по последните метри – качването от Премката нагоре.
- „За един час и пълзешката ще се кача на върха.” Мобилизацията и волята рязко спаднаха. Изведнъж се почувствах много уморен и отпаднал. Гърлото ми беше изсъхнало от адската жега и едвам преглъщах. Пъплех като мравка нагоре, но знаех, че няма начин да не стигна. След 30 минутни мъки бях на върха. По моя часовник беше точно 17:32. Качих се на металната пирамида, изправих се и вдигнах ръце. Това е, направих го!!! Слязох от долу и седнах на камъните. Бях много радостен, а и вече не се чувствах уморен. Само краката ми напомняха за дългото ходене...

Поздрави на всички,
Павел

П.С. Още веднъж искам благодаря на всички, които по един или друг начин изразихa своята подкрепа!

Редактирано от Пaвeл на 12.07.07 16:30.



Тема Re: Мусала–Вихрен за 24 часанови [re: Пaвeл]  
Автор kibik (позициониран)
Публикувано12.07.07 16:46



браво






Тема Re: Мусала–Вихрен за 24 часанови [re: Пaвeл]  
АвторHиkи (Нерегистриран)
Публикувано12.07.07 16:57









Тема Re: Мусала–Вихрен за 24 часанови [re: kibik]  
Автор Пaвeл (скитащ)
Публикувано12.07.07 17:15



кибикофф,

Не вдигай купи, ами се стягай, че след една седмица дупе да ни е яко на Стара планина!



Ще се постарая да дам и систематизирано някакви контролни времена, ако някой се интересува.

Поздрави,
Павел



Тема Re: Мусала–Вихрен за 24 часанови [re: Пaвeл]  
Автор windrider (парапланинарист)
Публикувано12.07.07 18:30



Малоумна работа...
...но следващия път идвам с тебе



Поздравления!!!!

Животът е такъв, какъвто си го направиш!!!


Тема Re: Мусала–Вихрен за 24 часанови [re: Пaвeл]  
Автор dobrudjan4e ()
Публикувано12.07.07 20:16



Здрасти.
Първо поздравления и от мен...
Интересувам се от контролните времена...
Живот и здраве ще се видим в четвъртък

.

Поздрави,
Цецо

Пътят към ада е постлан с добри намерения.

Тема Re: Мусала–Вихрен за 24 часанови [re: Пaвeл]  
Автор kibik (позициониран)
Публикувано12.07.07 21:19



Павка,
стегнат- не стегнат, не мога да се меря с теб




п.с. Да ти взема ли от яйцата на дядо?



Тема Голям синови [re: Пaвeл]  
Автор Aндoн (Родопска Мечка)
Публикувано12.07.07 21:23





Добре, че преди 3 години на Руен спрях Стоян да не те отстреля. Човек, като те види отдалече как припкаш и веднага те взема на мерник.

Прекрасна разходка - прекрасно описание!


Човекът е Човек, когато е на път!


Тема Снимки от последните метри преди "финала"!нови [re: Пaвeл]  
Автор Гьoko (Георги)
Публикувано12.07.07 22:34



Ето няколко снимки от последните минути на това дълго ходене:









Браво, Павка!

"О, неразумний юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин...."

Тема Re: Мусала–Вихрен за 24 часанови [re: Пaвeл]  
Автор Gergi (любимка)
Публикувано13.07.07 08:46



Ей, БРАВО!
А бе сам да вървиш си е тегаво, иначе с компания един друг като се подкрепят хората и като си дърдорят си е друго, ти направо си имал още едно препядствие да преодоляваш-липсата на компания.
Много интересно си го описал

Беше ми приятно да го изчета :-)

"Повей,повей,ти Ветре.Ти дай му полъх, крила.От мен,от мен,Ветре- от силата,дето тая."

Тема Re: Снимки от последните метри преди "финала"!нови [re: Гьoko]  
АвторVaskoo (Нерегистриран)
Публикувано13.07.07 08:46



Бравос!!!


Евала!!!
Много хора ти стискаха палци



Тема Re: Мусала–Вихрен за 24 часанови [re: Пaвeл]  
Автор JWalker (оптимист)
Публикувано13.07.07 21:14



Милиони звезди блещукаха в небесата и игриво ми намигаха. Усмихнах се, ето затова съм тук. И затова!

Здраво изпълнение, и добро отношение към Планината! Поздравления за тебе!

Колко малко хора знаят
за тоя чуден горе кът
и колко много долу пъплят,
невиждащи нагоре път.


Тема Re: Мусала–Вихрен за 24 часанови [re: Пaвeл]  
Авторcho (Нерегистриран)
Публикувано13.07.07 22:31



Поздравления за похода!продължавай да радваш с такива постижения!
Виждал съм те веднъж на Бричебор,когато търсехте пътеката към Рилски манастир и ми направи впечатление,че беше написал на картата старите имена!!!Има непреходни неща и едно от тях е отношението ни към Планината!
Бъди здрав и до среща в Планината!



Тема Re: Мусала–Вихрен за 24 часанови [re: cho]  
АвторR.K. (Нерегистриран)
Публикувано14.07.07 12:47



Аз вече те поздравих за успеха, но още веднъж браво и за разказа. Защо не вземеш да го пратиш във вестник Ехо, че е станал доста безинтересен поне според мен и затова рядко го купувам, може и в друго печатно издание. Мисля, че този разказ трябва да бъде прочетен от повече хора затова трябва да излезе извън рамките на форума.
Между другото спомена нещо за летните туристически обувки. Аз бях в София миналата седмица и не харесах нито еди модел в Стената. Алпи беше затворен. На Ботев срещнах туристи от Пловдив, които много си хвалеха магазина и единия от тях беше с обувки, които ми харесаха поне външно. Посочи ми моделите, които си пробвал и не си доволен да не си купувам такива. Радо.



Тема Re: Мусала–Вихрен за 24 часанови [re: cho]  
Автор Пaвeл (скитащ)
Публикувано16.07.07 11:17



Здравейте,

Помня много добре Вашата група. Добре, че беше Румен да ни покаже пътеката, че иначе голямо глиганстване щеше да падне.


Темата за имената е обсъждана многократно. Аз лично ползвам и старите, и новите имена. Всъщност, почти винаги употребявам старите, наложили се във времето имена. Повечето от новите ми звучат неестествено и поне според мен са лишени от съдържание. Времето ще покажe кои ще се наложат и кои ще отпаднат...
Относно Мусала - Вихрен. Просто сега ми е времето за такива неща...
Поздрави,
Павел



Тема Re: Мусала–Вихрен за 24 часанови [re: R.K.]  
Автор Пaвeл (скитащ)
Публикувано16.07.07 12:16



Радо здравей,

Изключително ме затрудняваш с въпроса за обувките. Аз имам три чифта летни обувки и от трите най-удобни май ще се окажат старите ми кубинки и Dachstein-ки.

Това разбира се е в кръга на шегата. Значи, Asolo-то, които имам се скъсаха още първото лято, но с много кърпене все още стават за носене, въпреки че приличат на ръфани от глиган цървули. Подметката обаче е сравнително твърда и на по-дълги походи ми се разбиват табаните и направо ми се плаче. Kefas-а, които имам имат някакви твърди пластини отпред и ми ръбят на пръстите и също ми се плаче. Иначе подметката им е много удобна и не ми се подбиват краката дори и при здраво трамбоване. И тях ги скъсах още първото лято, но изглеждат по-добре от Asolo-то. И едните, и другите текат като лейки. Работата е там, че Аsolo-то струват три пъти повече от Kefas-а... Третия чифт, който имам е Maindal. Подари ми ги един колега от Дания, след като ги беше носил повече от 5 години (той си купи нови). Удобни са и определено издържат повече без да пуснат вода, но са ми малко малки и на слизане ми подбиват пръстите отпред. Доколкото знам в БГ няма такива обувки, въпреки че Maindal са страхотна фирма. Цените в Дания са доста солени и не се прежалих да си купя нови... Та такива ми ти работи. Въпросът, който си поставил стои и пред мен с пълна сила...

Не мисля да давам пътеписа си в никакви издания, а и той не е нещо особено. Айде тези хора малко да се помъчат и да походят по планините, а не само да побликуват скучни статии из весници и списания. Справка, хората, които правеха "На ръба". Всички пишещи за туризум могат да се учат от тях.

Поздрави и се надявам да се видим на 100х24, ако успея да се включа по трасето!
Павел



Тема Re: Мусала–Вихрен за 24 часанови [re: Пaвeл]  
Автор Maлaмa (стопанка )
Публикувано16.07.07 16:58



Още веднъж поздрави за успеха! Едва ли някой се е съмнявал, че ще го постигнеш. И понеже, така като гледам, при тебе планинарството не е временно увлечение, а "диагноза" за цял живот

, не мога да се стърпя и да не ти пожелая - пази си коленете. Много ще ти трябват. И на 40, и на 50, и нагоре - няма мирясване, затова си пази краката!

За обувките - може да пробваш Raichle, швейцарски, правени в Китай. В момента ги има в новооткрития магазин на ул. Герлово (наскоро се писа в клуба за него). Миналата година си купих такива и стана така, че въобще не можах да ги разтъпча преди голямото ходене. Сложих си чистак новите обувки и първия ден ходих 8 часа с бая тежка раница, като 90% от трасето не беше по пътека, а напряко през каквото дойде. Нямах нито мехури, нито дори зачервяване някъде. Толкова удобни обувки не съм имала досега. Като недостатък може да се кажа, че може би са малко меки, но нали затова се водят "летни". Просто човек трябва да пробва, да пробва, докато открие своя модел.

Започва път от моя праг...

Тема Re: Мусала–Вихрен за 24 часанови [re: Maлaмa]  
Автор Пaвeл (скитащ)
Публикувано16.07.07 17:26



Здравей,

Уж се опитвам да си пазя колената, ама май не винаги успявам. То времето ще покажа как се справям с тази задача.

От друга страна, човек, който много се пази много пропуска. То неможе и "вълка сит и овцата цяла". Едно нещо винаги е за сметка на друго. И все пак има една разумна граница, която не бива да се прекрачва. Или поне не много често...

Чувал съм добри отзиви за Raichle, ама доколкото си спомням струват бая парички, особено за летни обувки.

Поздрави,
Павел



Тема Кой модел на Райхле?нови [re: Maлaмa]  
Автор dobrudjan4e (психопат)
Публикувано16.07.07 17:56



Здравей.
За кой модел на Райхле става върпос?
Аз лично имам два чифта - единия е X-degree ниска обувка подходяща за града, другия е Mt. Trail XT GTX. За вторите единствения проблем е че са прекалено тежки ... около 1.6 кг. за едната обувка при 43-ти номер. От марката съм изключително доволен. Ниските са единствените които нося в София и навъртам по 10-на километра на ден, за половин година единствено стелката почна да се търка, което е абсолютно примеливо. Никога не са ми убивали, правили мазоли или пришки, лошото е че високите след 10-на часа ходене почва да се усеща че тежат. Та въпреки, че съвсем скоро си купих и Lowa, може да се каже че съм голям привърженик на Raichle.
Малко не е по темата, но някой питаше какви обувки да си купи или по- скоро да не си купи ;).
Като добри обувки препоръчвам Hanwag, Lowa и Raichle.

Пътят към ада е постлан с добри намерения.


Тема Контролни временанови [re: Пaвeл]  
Автор Пaвeл (скитащ)
Публикувано17.07.07 10:54



Здравейте,

Ето и ориентировъчните контролни времена за който се интересува, както бях обещал:

Предварително, грубо си бях разделил маршрута на 3 части по около 8 часа всяка, а именно: вр. Мусала – х. Македония, х. Македония – седл. Предел (Кулиното) и седл. Предел (Кулиното) – вр. Вихрен.

Как се развиха нещата:
вр. Мусала – седл. Долни куки (Джанка) 18:00 – 19.15 (1ч и 15мин)
седл. Долни куки (Джанка) – вр. Ковач 19.15 – 20:00 (0ч и 45мин)
вр. Ковач – разклон за х. Македония 20:00 – 21:40 (1ч и 40мин)
разклон за х. Македония – седл. пред Павлев вр. 21:40 – 22:00 (0ч и 20мин)
седл. пред Павлев вр. – вр. Черна поляна 22:00 – 22:25 (0ч и 25мин)
вр. Черна поляна – х. Македония 22:25 – 00:30 (2ч и 05мин)
На х. Македония подремнах 00:30 – 04:15 (3ч и 45мин)
х. Македония – вр. Скачковец 04:15 – 07:00 (2ч и 45мин)
Почивка 07:00 – 07:15 (0ч и 15мин)
вр. Скачковец – вр. Капатник 07:15 – 08:00 (0ч и 45мин)
вр. Капатник – седл. Предел 08:00 – 10:00 (2ч и 00мин)
До Кулиното се придвижих с кола с Рада и Станислав 10:00 – 10:20 (0ч и 20мин)
Кулиното – Даутово езеро 10:20 – 12:45 (2ч и 25мин)
Почивка 12:45 – 13:15 (0ч и 30мин)
Даутово езеро – вр. Бутин 13:15 – 15:05 (1ч и 50мин)
вр. Бутин – засл. Кончето 15:05 – 16:05 (1ч и 00мин)
Почивка 16:05 – 16:20 (0ч и 15мин)
засл. Кончето – вр. Вихрен 16:20 – 17:32 (1ч и 12мин)

Общо ходене 18ч и 27мин
Общо почивки 05ч и 05мин

Поздрави,
Павел





Тема За Райхле-тонови [re: dobrudjan4e]  
Автор Maлaмa (стопанка )
Публикувано17.07.07 11:06



Моделът е Dakota MID GTX. Моят има и "L" накрая, което означава, че е дамски вариант. С Gore Tex-ова мемебрана и вибрамова подметка. Клас Hiking по тяхному, горе-долу среден клас обувка. Нали все ги менят моделите, тази година го няма същото име, но е



даже подметката е съвсем същата. Ако натиснеш 3D View, се вижда по-добре.
Сега в магазина на Герлово са за 155 лв., доколкото мернах набързо.

Започва път от моя праг...

Тема Re: Контролни временанови [re: Пaвeл]  
АвторБaвния (Нерегистриран)
Публикувано17.07.07 11:35



Хммм, направо не знам какво да кажа в този случай, разглеждайки времената...
Как да не се комплексира човек... Най-накратко казано: в повечето случаи часовете, които на мен са ми нужни за така уточнените разстояния, клонят между 2.5 и 3 пъти в повече от стойностите, които ти посочваш.

Миналата седмица на БАК гледах едно четириного с рога как препускаше от склона на Ловница до този на Орловец, минавайки покрай Злия прелез, в рамките на около 60 сек... Е, ти май си доста по-бърз





Тема Re: Контролни временанови [re: Бaвния]  
Автор Пaвeл (скитащ)
Публикувано17.07.07 12:45



Еее, то човек, ако се комплексира и депресира всеки път, когато някой се справя по-чевръсто с дадена дейност или каквото ида е, то това никак не е на добре...



Мини си маршрута така, както ти е приятно на теб и не се тормози повече за такива "бели кахъри"...

Поздрави,
Павел



Тема Re: За Райхле-тонови [re: Maлaмa]  
АвторR.K. (Нерегистриран)
Публикувано17.07.07 19:48



Благодаря на всички. В понеделник ще бъда в София и ще посетя новия магазин на Герлово. А похода ще изкарам с маратонки. Радо.



Тема Re: Контролни временанови [re: Пaвeл]  
АвторPyмeн P. (Нерегистриран)
Публикувано18.07.07 09:58



Павел, поздравления!
Рада и други приятели (напр. Цецо) споменаха за този форум и реших да го разгледам.
Когато скитосвах по този маршрут ми беше далеч по-леко. Нямахме никакви проблеми с времето - прекрасна нощ и не особено горещ ден.
Бях и на отлична възраст - 23 години (това обаче не го знаех тогава като предимство

).
Не сме носили нищо освен няколко ябълки и дребни неща за хапване - спахме на х. Вихрен. Впрочем нашето ходене бе от заслона на Леденото до х. Вихрен. Причината - така ми бяха казали, че е правил Росен - колега физик, но от малко по-предната генерация.
Та така, някой преди това ходил някъде и нали сме млади и навити - ходим и ние.
Успех и във всяко друго начинание!
Румен



Тема Re: Контролни временанови [re: Pyмeн P.]  
АвторPoceн (Нерегистриран)
Публикувано18.07.07 12:14



Привет,
Ами като ме споменавате, да се обадя и аз. Сега като се замисля, имам юбилей - моето ходене беше през лятото на 1987 година, но малко по-късно, в началото на август.
Общото време беше 22:56 минути от връх до връх, тръгване в 18:30 от Мусала. Дотам се качих от Ястребец през Алеко и почивах известно време, преди да тръгна. До Хижа Македония бях точно за 7 часа. Като пристигнах там за мое изумление кипеше живот. Празнуваха някакъв годеж. Накараха ме да изпия чаша бира, след което един час не бях в състояние да продължа - оказа се, че това безобидно питие при умора така действувало :-)
Уцелих разкошно време, така че единственият проблем си беше баира. От Предела нагоре нещо не си сметнах колко вода да взема и по Каменишки връх толкова го закъсах, че слизах долу да търся. Намерих де, но вероятно си удължих прехода с 20-30 минути.
Имам някакви древни записки с времената, но без тях вече е взело да ми избледнява.
Радвам се, че и на други им хрумват от време на време такива идеи, желая им успех и отчасти благородно им завиждам. Аз едва ли в момента мога да си повторя постижението. От ЕГН-то ще да е.
Росен



Тема Re: Контролни временанови [re: Pyмeн P.]  
Автор Пaвeл (скитащ)
Публикувано18.07.07 13:16



Е, повлекли сте крак значи...



Хубаво е да има желаещи за такива нестандартни походи. Сега, след като го направих доста мои познати и приятели стщо са се ентусиазирали, което ме радва. Аз засега нямам намерение да го повтарям, защото в главата ми бръмчат десетки други идеи. Ама знам ли какво ще ми хрумне след някой друг месец...

Поздрави,
Павел



Тема Re: Контролни временанови [re: Poceн]  
АвторPyмeн P. (Нерегистриран)
Публикувано18.07.07 14:24



Я, колко познати срещам тук!
Росене, привет!
Разбирам, че Лъчо пише в този форум, както и знам за Цецо, виждам и Станислав. Сигурно познавам и други пишещи/четящи.
А и явно има много живот тук - наистина съм много приятно изненадан


Не съм майстор на текста (Лъчо направо ме изуми приятно - поздравления, Лъчо!!!), но с радост ще чета форума, а ако мога с нещо да съм полезен - ще се включвам.

ПС
Росене, преди много време Цецо ми беше споменал за твоя и на Миро инициатива за върховете над 2600, та май пак и на теб дължа това мотаене като студент
Със здраве и извинения на Павел (що пък да не се запознаем един ден), че му спамя темата!
Румен



Тема Re: Контролни временанови [re: Pyмeн P.]  
Автор Пaвeл (скитащ)
Публикувано18.07.07 14:31



Нищо не спамиш.
Я разкажи по-подробно за "инициативата" за върховете на 2600 м.н.в.? Аз също съм подел една самоинициатива за едни други върхове.

И вече съм на финалната права, но тя най-често е най-дълга и тежка.

Поздрави,
Павел



Тема Re: Контролни временанови [re: Пaвeл]  
АвторPyмeн P. (Нерегистриран)
Публикувано18.07.07 14:59



Е, то няма особено за разказване.
По-много е ходенето



Идеята е, че най-добре ще опознаеш Рила и Пирин ако се поразходиш из всички върхове над 2600м.
Разбира се, приеми го условно - едва ли ще научи човек по-малко при 2650 или 2550, примерно.



Тема Re: Контролни временанови [re: Пaвeл]  
Автор adrona (непознат )
Публикувано18.07.07 15:12



Впрочем одеве се регистрирах, но под името adrona - нормалното ми име се оказа заето


Към какви върхове гледаш?
Впрочем мейла ми е rradev@hgzagora.com
Румен



Тема Re: Контролни временанови [re: Пaвeл]  
АвторPoceн (Нерегистриран)
Публикувано18.07.07 15:18



Оказа се, че официално отбелязаните и наименованите в Рила и Пирин върхове над 2600 м са бая - сто и няколко. Идеята беше да се обиколят всичките. Ако се свали границата 2600, стават повече и е доста неопределено кое да се счита за връх. Ако се увеличи пък, рязко намаляват. Така че май 2600 м се оказва оптималното.
Та бях си направил един списък в тефтера и ги отмятах един по един. Става сложно като останат само няколко, защото обикновено са разпилени и далече от нормалните пътеки. Доколкото си спомням, последният беше Гредаро над Георгийските езера, за който ходих специално да го посетя.
Инициативата е хубава и покрива доста добре двете планини. Отне ми към 2 години.



Тема Re: Контролни временанови [re: Poceн]  
Автор Пaвeл (скитащ)
Публикувано19.07.07 09:54



А моите цели са по-високи (по-ниски) от 2600 м. Искам да се кача на всички върхове над 2000 м, което е доста трудно, начинание, но аз не съм си поставял срокове и нищо не гоня. Когато стане и ако мога. Най-трудно осъществимо е това в Пирин и Рила. Останалите планини са относително лесни, защото нямат толкова много високи върхове. Досега съм качил всички в Славянка и Беласица, всички без един в Осогово, имам още няколко на Витоша. В Родопите не съм се качвал на нито един висок връх, но живот и здраве мисля и там да пощъкам (чуваш ли Андоне

). В Стара планина ми остава само района на Миджур, Кафадикилди и Равнец. В Пирин имам доста пропуски и там нещата са наистина сложни и засега не стоят на дневен ред. В Рила съм доста напред с материала. Както се казва, започнал съм обратното броене. Остават ми само 9 върха над 2000 м от общо 144 по мои си сметки. Говоря за наименованите върхове, фигуриращи в официалната литература.
Абе, "всеки луд с номера си"...

Поздрави,
Павел




Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2021 Dir.bg Всички права запазени.