Случвало ли ви се е редактор да ви окепази изцяло текста? Няма начин да не ви се е случвало.
Не е ли време да се включи в договорите за превод клауза, че преводачът има право да види редакциите и да изрази несъгласие с тях?
Може някои договори и да съдържат такава, но повечето най-благоразумно отниманават въпроса. Понякога ни дават редактирания текст, но "за сведение", т.е. в крайна сметка имената ни стоят под нещо, което не сме написали и сме категорично несъгласни с него. Някой патил ли си е?

Но всико свършва само с констатация на факта от моя страна...
Толкова.
Какво може да направи човек, наистина?

***

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

именно. Да си искаме клауза в договорите. Аз ще поискам, ти ще поискаш.... и от дума на дума ще стане правило. Не ли?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Напълно съм съгласен. Особено що се отнася до по-специализирани преводи.

Решението е да седнеш заедно с редактора и заедно да минете през всичките му корекции. Имах късмет да работя със страхотна редакторка, която хем изглаждаше текста, хем не удряше секирата на авторовия стил. Много зависи и кой е работодателят. Ако държи на автора и иска да го представи напудрен на българския читател, замазва всички откачености или недомислия в оригиналния текст. Тук спасение нема, вервайте ми.

Мисля, че грешите вие. Редакторът може да изрази желание за някаква по-съществена промяна в текста, но неговият смисъл - в края на крайщата -определяте вие. Именно по тази причина не редакторът а вие се подписвате под даден превод като заклет преводач, нали? Вярно е, че говоря за документи в случая, но замислете се и ще видите, че в действителност така трябва да отстоявате и превода на всеки друг текст.

Ако говориш за смисъл на акт за раждане или договор за покупко-продажба, може и да си прав. Но за художествен текст, филм и пр. това, което казваш е направо обидно. Не ми е все едно под какво се подписвам. Може и да е некадърен текста ми, но е мой. А нямам право дори да разбера какъв ще е "моят" текст, преди да го видя по сергиите, издаден, подвързан и окончателен. И не може един редактор да маха неутралната дума "разруха" в един изцяло и напълно сив и равен като стилистика текст, за да сложи "съсипия", понеже на него му скимнало , че тази дума му харесва повече като звучене, а след това дори да не ме пита защо съм използвала баш пък най-"нехубавата" дума и толкова ли не познавам нейни синоними. И да не погледне текста като цяло, а да чете от запетайка до запетайка.

Миналата година поздравих една приятелка, защото видях неин превод по сергиите, а тя ме помоли като минавам по "Славейков", където видя книгата, с коректорче да забелвам нейното име.

Та така, оси, ако не си се сблъсквал с този проблем, сигурно ти се вижда смешен и прекалено раздут. Ама то и зъбът е мъничък, пък как боли.

4estno da si priznaq redaktorite vinagi sa sposobni da te hvyrlqt v ty4,pyk bilo to i v slu4aite za documenti...kogato vsi4ko e to4no i qsno...samo na dumi oba4e...okazva se 4e 6efkata na firmata v koqto rabotq ponaznaiva malko italianski...i 4esti dosta kompetentno iska da mi se mesi pri prevodite...a kato se ima predvid 4e dori ne moje da pro4ete ne6to kakto trqbva!!!ta se nalaga da se borq vseki den po4ti i to za gluposti,za6toto naistina otdolu e moeto ime...taka 4e da se borim!

THIS IS MY TRUTH TELL ME YOURS

През 1992 година преведох 225 страници книга, наречена " History of the Wild West" на "Time-Life Books Inc." - документираната история на завладяването на западните щати, но от гледна точка на известните, от онова време, бандити Jessie James, Billy the Kid и т.н. за хомосексуалиста и върл педераст Емил Елмазов /първо "Паралели", след това "Супер Време", след това "Издателство Елмазов" после вестника на Жорж Ганчев и когато последния го натири изчезна някъде/.
Книгата бе редактирана от Надя Белева / на поета Белев съпругата, литераторка/ която ме похвали, че твърде малко време й е отнела редакцията на превода и, че въобще не е докосвала някои от пасажите..
Педараса Елмазов, за да не ми плати, измисли хиляди глупости и назначи още 3 редакторки след Белева за да ми доказват, че превода не става.
На Белева не плати, на мене хич, а когато излезе филма "Toombstone" - в книгата имаше цяла глава за братята Ърп - аз с удивление видях че половината текст е в мои превод! После разбрах, че е разпродал превода на порции...
Но аз не се опънах..за което ме е срам. Затова казвам, че последната дума трябва да е на онзи, който реално създава текста. В нашия случай - преводача.