в областта на преводите или отново за пробните преводи.

При подбора на преводачи в цивилизования свят фирмите, издателствата, агенциите също дават пробен превод, който, разбира се, не се заплаща. В това няма нищо лошо, стига да не се отнася до някой от сценариите, при които агенциите злоупотребяват по описаните през последните дни от колегите начини.

Обаче...каква е справедливата процедура след това?

Евентуалният работодател или възложител прави редакция на получения текст като отбелязва поправките с track changes и дава кратка писмена оценка до каква степен са изпълнени изискванията му към превода.



Ако пробният превод е тотално неграмотен, то такива поправки могат да се направят само върху една част от него и проверяващият има правото да заяви, че няма смисъл да отбелязва забележките си върху останалата част.

Това е коректното отношение и с него трябва да бъде подходено към всеки кандидат.

Бих се радвала да чуя мненията ви по темата.
За да не каже някой, че я пускам тенденциозно, имайки предвид последните дискусии във форума, то ще кажа и причината.
До сега се налагаше да успокоявам начинаеща наша колежка, дипломирала се буквално преди дни. Младата дама прави пробни преводи за агенции, но никой не се сеща, че професионалният подход изисква да й дадат някаква обратна връзка. Еднозначният отговор "да" или "не" е меко казано невъзпитание от страна на лицето, ангажирало се с проверката на текста.

Редактирано от Malinali1 на 10.12.14 01:05.

(Уточнявам: Мнението ми е въз основа на наблюдения в областта на художествените преводи. Не съм компетентен за агенциите.)

Съгласен съм с теб и мога да кажа, че започнах да си изкарвам хляба с преводи именно благодарение на първите ми два пробни превода, които не само че ми бяха с корекции, при това на хартия, а и редакторите лично ми отделиха време, за да обсъдим основните грешки. Между другото, първият ми пробен превод беше 5 стр., а вторият - 10. Но за съжаление, сега такива редактори няма. И тогава бяха други времена, разбира се.
Постави се обаче на мястото на редактора, който трябва да прочете 100 нескопосани текста, от които 10 може би стават за нещо. Трябва ли на 90 души да им напишеш: "Вашият така наречен превод е пълен боклук. Моля ви, повече никога, ама никога не се опитвайте да превеждате"? Трябва ли на 10 превода по 2 страници да отбелязваш всички грешки, да пишеш обяснения защо едно нещо е така, а друго - иначе? И нека да си го кажем честно, голяма част от така наречените "преводачи" сме хора с напомпано самочувствие, които не поемат чуждо мнение. Всички можем да посочим поне 2 примера в този форум. Ще се започне едно безкайно разменяне на имейли: "Ама ти се заяждаш. Ама то така пише в оригалния текст. Ама аз много добре си го преведох. Ама така, ама онака." Теоретични обосновки в стила на някои выдающиеся переводчики.
На два пъти съм се опитвал да помагам с подобни редакции, каквито предлагаш. При това аз не слагам просто с "трак чейнджис", а пиша обосновки за всяка по-сериозна корекция. В първия случай резултатът беше катастрофален (дадоха ми превод, който след това преведох наново, но аз си бях виновен, че съм се хванал на хорото). Във втория колежката се разсърди и се почна размяната на имейли, която описах по-горе, но в случая, айде, все пак сме нещо като приятели.
Изобщо бих обърнал сериозно внимание на преводач с опит да му помогна САМ да се усъвършенства, ако 1) сме в приятелски отношения и видя истинско желание да се развива или 2) ако вече съм избрал преводач(и), които съм сигурен, че искам да работят за мен, и вече полагам усилия да ги науча да работят според моите изисквания.
И накрая, пак се връщам на липсата на редактори. Обикновено отсяването се прави от самите издатели, които имат достатъчно познания и нюх, за да различат лошия от добрия превод, но нямат достатъчно компетентност да се задълбават в детайли. Положението с редакторите в издателствата е доста тежко, но това е въпрос на друга тема, айде тук да не разтягам повече локуми.
Та така стоят нещата в художествените преводи.

Не, моля те, разтягай локуми.
Темата е за това.
А и локумите не са offtopic.

Постави се обаче на мястото на редактора, който трябва да прочете 100 нескопосани текста, от които 10 може би стават за нещо. Трябва ли на 90 души да им напишеш: "Вашият така наречен превод е пълен боклук. Моля ви, повече никога, ама никога не се опитвайте да превеждате"? Трябва ли на 10 превода по 2 страници да отбелязваш всички грешки, да пишеш обяснения защо едно нещо е така, а друго - иначе? И нека да си го кажем честно, голяма част от така наречените "преводачи" сме хора с напомпано самочувствие, които не поемат чуждо мнение. Всички можем да посочим поне 2 примера в този форум. Ще се започне едно безкайно разменяне на имейли: "Ама ти се заяждаш. Ама то така пише в оригалния текст. Ама аз много добре си го преведох. Ама така, ама онака." Теоретични обосновки в стила на някои выдающиеся переводчики.
Мнението ми е, че, ако агенцията или издателството са решили да правят подбор на персонал, то те трябва да предвидят и труда на съответния редактор, т.е. четенето на тези 100 текста и писането на писмата няма да е безплатно.

Оф, кво да ти кажа...

Преди всичко, наистина анализът на редакциите е най-ефективният път към усъвършенстването на преводача. Спор няма.
Обаче това (като изключим случаите на особена добронамереност от страна на някой редактор) става вече на етап съвместна работа (то и тогава рядко става, но това е друга тема). Иначе не само че е трудоемко и времеемко, но и според мен не си заслужава. Редакцията на един текст, дори без обяснения, иска много повече усилия от изчитането му, за да се прецени дали става. В крайна сметка никоя фирма не е длъжна да обяснява защо е избрала един или друг кандидат/една или друга оферта (от моя гледна точка второто е по-подходяща аналогия, понеже в случаите с преводачи на свободна практика не говорим за отношения между работодател и служител, а между равнопоставени партньори). Ако начинаещ преводач иска да разбере дали проблемът е в преводите му или в отсрещната страна, може просто да потърси независимо мнение от по-опитен колега или редактор.




http://irinamanusheva.url.bg/

Съгласявайки се напълно с всичко казано, искам да добавя следното:

Много малко (според мен буквално броящи се на пръсти) преводачески фирми/агенции могат реално да си позволят да разполагат с надеждни проверяващи на тестови преводи. Това би означавало да имат поне по един "истински" преводач за всеки език, с който работят. Пак опираме до преценка и оценка на изискванията за регистриране на преводаческа фирма/агенция.

При проверката, според мен, трябва да се приложи приниципът на обикновения подбор на кадри - предварително пресяване. Навремето получавах по над 100 кандидатури за едно място. Естествено свеждах избора на кандидати за интервю до 4-5 и само тях се чувствах длъжен да уведомя за резултата. Тоест, на отразяване на грешките трябва да подлежат само 4-5 от най-добрите кандидати. Останалите не заслужават труда и времето на проверяващия.

Пак според мен, съществува и рискът, при тотална липса на намеса на собственика (поради липса на компетентност, незаинтересованост, предоверяване), проверяващият титуляр в агенцията да шкартира най-добрите кандидати за да няма конкуренция.

П.П. Извинявам се за подранилото си завръщане.

Или да си плати за консултация, както при лекарите и адвокатите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Малинали,

От заглавието на постинга ти виждам, че не си наясно с термина "персонал". Имай предвид, че под персонал законодателят разбира само хората на трудов договор.

Преводачите обикновено са на граждански договор.

Виж, моля ти се, обясненията за разликите между трудов и граждански договор:

Разлики между трудов и граждански договор

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не помислих на какъв договор ги наемат.
А за редакциите на пробните преводи какво ще кажеш?