Сега как да подходя? Ако кажа, че просто ми е любопитно, ще ме наритате, че ви губя времето. Ако пък излъжа, че смятам да превеждам книги, ще ме наритате, че се бутам където не ми е мястото.

Както и да е.

Тук-там четох, че единият вариант да превеждаш книги е някой да ти предложи (примерно издателство). Имало, обаче, и втори вариант - ти да предложиш (на издателство) да преведеш книга.

Във втория случай, превеждаш цялата книга и даваш на издателството да прецени дали му харесва (и книгата и превода). Или превеждаш някаква част и отиваш да се пазариш с издателтвото?

А?

Знам, че има хора пробвали втория вариант, но аз не бих го направил никога, макар да съм предлагал превеждането на книги, за които съм абсолютно убеден, че биха били добре приети, но не съм успявал да убедя издателите (за които анотирам други книги и те общо взето ми вярват).
Няколко от многото причини са:
1) Издателствата си разделят "територии" и автори, а агенциите по авторските права предлагат книгите на издателствата, които вече са се захванали с дадения автор (а ти може да не улучиш "правилното" издателство), при това има "бланково" закупуване на автори
2) Намирането на агента (чуждестранния) на автора може да се окаже проблем
3) Книгата може (особено ако е скоро издавана и примерно умерено успешна) вече да е взета от някое издателство и тогава всякакъв труд по превеждане на част от нея ще бъде нахалост
4) (Най-маловажно) Личният вкус не винаги е гаранция за търговски успех (дори умерен), а това - уви! - е единственото, което интересува почти всички издателства

Life is a zero sum game.

Благодаря! Не бях се сетил за тези аспекти на въпроса. Всъщност затова и попитах.

И аз така мисля. Чувала съм за такива успешни опити, но нито съм го пробвала, нито възнамерявам. Става, ако бездруго си превел някоя книга за кеф, иначе ми се струва безнадеждна работа. Ако искаш точно определена книга да види бял свят на бг, може да преведеш 1-2 глави и анотацията (или да напишеш малко по-подробна и смислена, че повечето са супер рекламни) и с това да търсиш подходящо издателство. Но ако просто искаш да превеждаш книги, набелязваш си издателства и им разпращаш мейли със сивита. Обясняваш що искаш точно за това издателство да превеждаш (напр. щото искаш да превеждаш един-какъв си тип книги, пък те издават баш такива) и се запасяваш с търпение.




http://irinamanusheva.url.bg/

А! Това пък е другото - да преведеш книга за кеф. Какво би накарало човек да го направи? Щото съм чувал, че някои го правят.

Книгата се пише/превежда за да се чете от други хора, не от автора и преводача. Едва ли някой превежда цяла книга само за да си я прочете по-лесно на майчин език. Както във всичко останало, оригиналът си е оригинал. Тогава защо? За да се пробва дали го може? Необходимо ли е за целта да преведеш цяла книга, заедно с неизбежните скучни пасажи? На ползу роду? Заслужават ли непознатите читатели такъв жест2 За тренировка? Заслужава ли си толкова труд ако ти липсват преводи срещу заплащане и още повече ако имаш достатъчно преводи срещу заплащане?

Преди да имам поръчки, превеждах за кеф. Не цели книги (макар че с една бая бях напреднала), но за сметка на това неща, които изискваха много повече усилия от 99 % от книгите след това. Сега също върша много неща без пари. Изобщо, парите са важен аспект от ежедневието, но не са водеща мотивация за много от нещата, които си заслужава да правиш. Преводът за мен винаги е бил преди всичко кеф. Винаги съм го казвала - аз обичам българския език, затова превеждам на български. И до ден днешен не бих седнала да чета на английски за удоволствие, колкото и кощунствено да звучи това на някои колеги, но да превеждам за удоволствие - да.




http://irinamanusheva.url.bg/

И до ден днешен не бих седнала да чета на английски за удоволствие, колкото и кощунствено да звучи това

Аз пък не съм чел книга, преведена от английски на български, за повече от 20 години. Какъв е смисълът да четеш превод, ако перфектно разбираш оригинала? Each to their own, I suppose...

Това ми е малко странно. Доставяше ти удоволствие самото превеждане, търсенето на точния израз или четенето на преведения текст след това?

Когато работех в чуждоезични фирми и кореспонденцията беше почти само на английски, всъщност не съм си превеждал от български на английски (още по-малко обратно). Направо си пишех (мислех) на английски. Ако ми се наложеше да преведа нечий чужд текст (не всички колеги се справяха с английския, макар, че беше основно изискване при наемането им на работа) ми беше доста по-трудно отколкото да си напиша мой текст направо на английски.

Процесът на превеждане ме спъва, защото трябва да интерпретирам чужди мисли, които, съзнателно или подъсзанетолно ме повеждат в някаква посока и нарушават свободата и гладкостта на избор на израз - трябва да преведа точно този израз, който е написан. Освен това липсата на точен еквивалент на някоя дума и замяната й с близък синоним, вече изисква промяна и на други думи в израза и често той става тромав и неестествен. Единственият начин да запазиш гладкото му звучене е тотално да промениш думите, запазвайки цялостния смисъл, но това вече е съвсем друг израз, с друга мелодия и нюанси.

В ежедневния и технически език иди-дойди, но в литературата...

Превеждането на художествена литература за мен е като кавър на песен. Ако си майстор, можеш да си нотно и темпорално абсолютно точен, но няма как да повториш тембъра и вокалната колоратура на оригинала, защото не разполагаш със същия гласов (речников при преводите) инструментариум.

От тази гледна точка не намирам смисъл в превеждането, ако целта му не е да се предостави текста на някого, който не разбира оригиналния език.

Аз пък не съм чел книга, преведена от английски на български, за повече от 20 години.

Мхм. Убедително.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мхм. Убедително.

Защо "мхм", намигване и тъй нататък? Предлогът "за" в случая указва на английско влияние.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите