Да пренесем тук само нея, без излишните емоции от заключената тема.
Да кажа и аз какво смятам. По някакъв начин този глагол "удава ми се" се е намъкнал в българския език през руски. Не мисля, че има такава българска дума. Случаят е същият като с онова "не се води на учет". Спомняте ли си? Слагаха такъв печат в психодиспансерите. Явно пак руската дума учет, която се произнася правилно учот, е била изтипосана на печатите от някой не особено грамотен. Та с две думи: мисля, че си имаме българска дума "отдава ми се" и "води се на отчет". Другото са си чисти русизми. Смятам, че "отдава ми се" покрива значението на "удава ми се".
Не сте ли съгласни?

Аз, като пълен езиков лаик само ще подхвърля на вас професионалистите една странична пътечка за проучване.

Има един много приятен за мен сръбски филм - "Зона Замфирова". Езикът на този филм за времето в края на 19 век, обаче, според мен не е баш сръбски, защото е много по-разбираем от днешния сръбски и доста по-близък до българския. Действието се развива в Нишка област, та вероятно и това има значение.

Там имаше две фрази:

"Па кой се жени, кой се удава?"
"Знам да се удаваш" - куюмджията подари синджирче на мацката, щото щяла скоро да се жени.

Това "удава се", според мен е едно към едно нашето "отдава се" в смисъл на жена се отдава на мъж.

Та ако не бъркам по-горе, това "удава" пак ли е влязло в сръбския от руския или е с по-стар общославянски корен, съответно и в българския?

Не зная, деде. Ама едно време нашите институции работеха по съветски образец, та затова пътят на проникване най-вероятно е именно през руски.

Учудвам се, че пускаш такава тема. Все едно да кажеш, че безмислен и безсмислен е едно и също.
"Удава ми се" = правя нещо се лекота
"Отдавам се" = посвещавам се на нещо, оставям се в ръцете/на милостта на някого
А дали е русизъм или не, не мога да кажа. Все пак българският литературен език е израден с много заемки от руския.

Е, поразмърдай се малко, де! Най-вероятно не означава сигурно.

Нее, погледни го от другата страна.

Отдава ми се - правя нещо с лекота - то ми се дава, предава, отдава да го правя с лекота, един вид побеждавам го.

Удава ми се - правя нещо с лекота - предполагам с голяма доза сигурност, че мога да допиша горното изречение и в този случай.

Двете думи се използват като пълни синоними и в малко по-различен смисъл. Когато играеш на игра с дете, ти му се отдаваш/удаваш/даваш да те бие, за да му доставиш удоволствие.

Според мен двете думи съставляват така наречената дублетна форма (боже помогни ми да не съм се изложил пак с понятията, щото хич не ме бива в тях!), като например обед-обяд, вземам-взимам.

Абсолютно подкрепям. Не мога да задълбая в теорията, но към момента и двете думи съществуват и се употребяват в различен смисъл, т.е. това не е дублетна форма.




http://irinamanusheva.url.bg/

Погледна ли моите размишления? Греша ли някъде?

тук беше разисквана преди доста време. Аз по-рано също смятах, че и ние си имаме дума "удава", тогава обаче в дискусията се включи една много уважавана от мен клубарка (сега не мога да си спомня ника, мисля, че беше с някакви редки езиици) и тя тогава каза, че няма такава дума в българския език. Аз рових и НЕ ОТКРИХ в речниците дума "удавам". Явно вече думата е включена.
Съжалявам, че търсачката на дира е под всякаква критика и нищо не мога да намеря с нея. Исках да изровя старата дискусия.

Явно трябва да си купиш друг речник. В тълковния има това, което съм написал по-горе, да не се повтарям. В един по-стар, от 1960 г. има това, което е написал дядото: отдава ми се = удава ми се. Явно на по-късен етап умните глави, или който там създава официалния език, са решили да оставят само едното. Ако ще философстваме и ще си чешем езиците, аз мисля, че ако мнозинството от хората схващат двата глагола като синоними, то би трябвало да останат като дублетни форми. Обаче ако трябва да спазваме официалните правила, би трябвало да пишем само "удава ми се", колкото и да не ни харесва. Други примери са отпуск/отпуска, въстание, потискам и т.н. Разбира се, всеки има право да не се съобразява с определено правило. Примерно аз не приемам употребата на "двадесет", "шестдесет" и т.н. и ги смятам за архаизъм; също не приемам "моята колега, нашата съдия", защото противоречат на живия език. Мисля обаче, че "удава ми се" е навлязло много отдавна в езика, още по времето на Вазов и сие.