С каквато и усмивка да сте кликнали на темата, бързам да уточня, че не става дума нито за Стоунс ("And though she's not really ill, there's a little yellow pill..."), нито за Тимъти Лиъри, нито за разни съвременни изобретения на фармацията.
Развихрилата се през последните дни дискусия, покрай всичко останало, ме наведе на мисълта, че тук всички имаме какво да споделим относно начина си на работа. А заглавието го изплагиатствах от Eaglet

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хм, кораво момиче ще излезеш, носиш на бой като Кубрат Пулев.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

5 милиграма N-метил-алфаметилфенилетиламин, 400 милиграма пирацетам, 200 мг. l-теанин и си печатарска машина.

------------------------------------------

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, тогава да пробвам първо аз. Уточнявам, че превеждам само книги и само от английски на български (имам желание и за руски, но досега не ми се е удавала читава възможност).
- Винаги превеждам цялата книга, като си отбелязвам местата, на които искам да изчистя нещо, като ровя на момента за термини и изрази, само ако смисълът не ми е докрай ясен. След това редактирам цялата книга наведнъж.
- По горната причина не предавам преводи на части. Често за разни специфични изрази най-подходящият превод ми хрумва, след като съм работила известно време върху книгата, да не говорим колко пъти ми се е случвало, особено в худ. книги, някой измислен израз да стане ясен чак в края. Но най-същественото може би е вътрешното ми усещане за книгата като неделима цялост. Както не обичах да чета откъси в читанките в училище, а целите книги, така не обичам и да превеждам "на парче".
- Когато сроковете позволяват, работя върху две книги едновременно. Разнообразието ми избистря мисълта. Едно е да преведеш 20 страници от книга за медитации, например, съвсем друго е да преведеш 10 от нея и 10 от детски роман.
- Работя навсякъде. Постоянно смалявам размерите на лаптопите :). Лошото е, че ако преди "по принуда" четях книжки, докато чакам децата от плуване, да кажем, сега превеждам и там :) В много случаи обаче е невероятен кеф. За полянката пред палатката и плажа вече писах :) (макар че някои го сметнаха за доказателство, че нищичко не отбирам от преводи). Сигурно не съм единствената. Помня как, преди много години, се засичахме във влака към Лакатник с един вече колега

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от irkam на 17.11.14 18:06.

Тия дискусии са безсмислени. Няма как да промениш мисленето на измекяра: "Аз не мога толкова бързо да свърша тази работа, следователно който твърди, че може, прави някаква шашма." Некадърникът затова е некадърен, защото не може да осъзнае, че е такъв. Ако човек не работи достатъчно добре/бързо/лесно/приятно, но иска и се старае да се развива, тогава просто е начинаещ/неопитен/учещ се и ще успее. Но ако не е в състояние да достигне определен стандарт и за това обвинява всички и всичко освен себе си, тогава е НЕКАДЪРНИК. И най-гнусното качество на некадърника, ако перифразирам Балзак, е да обвинява всички останали в некадърност и мошеничество, за да изкара себе си най-велик. Виждам съм този тип хора във всякакви области на човешката дейност и толкова ме дразнят, че направо се вбесявам. Имам и роднини такива, имал съм и колеги такива. Дребни завистливи злобни душици, които вместо да разботят върху себе си, се опитват да прецакат който им е най-удобно, измислят всякакви машинации да се бутат напред, само и само да не положат усилие и да се научат на нещо. Драйфа ми се, ей!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

О, за това си абсолютно прав. Понеже за фон слушам детски песнички, много ми пасна "Оранжевое небо": "и сказал он: ерунда, не бывает никогда"... Та и на мен ми е писнало от некадърници и сърдитковци с този девиз, но в случая пуснах темата по-скоро водена от някаква необяснима и вероятно крайно неоснователна вяра в доброто и ползата от обмяна на опит

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Инструкторката ми по шофиране ми каза: когато направиш 60 000 километра, имаш шанс да станеш шофьор. Първата ми редакторка пък ми каза: когато преведеш 60 книги, имаш шанс да станеш преводач. Интересно съвпадение. Но наистина след 60 000 километра се вижда разлика в шофирането. И наистина след 60 книги някак се променят нещата. Но да подчертая: имаш шанс - не е сигурно, че ще станеш.

Не искам да те разочаровам, но ползата, ако изобщо я има, ще е нищожна. Тук, доколкото знам, няма начинаещи. Би могло да има полза от споделяне на опит с използването на специални средства - Традос и подобни, доколко и в какви случаи са полезни.

А иначе всеки е различен и при наличието на силно желание да печели повече, като единствената възможност за това е да повиши производителността си, вероятно вече е изчерпал всичките си възможности в тази посока.

Аз много добре знам какво ми пречи да заработвам два пъти повече, от това, което ми е предел в момента, но не мога да го постигна, точно защото съм аз и съм такъв, какъвто съм.

Всичко останало са оправдания - децата ми пречат, тарифите са ниски, агенциите ме обират.

Ако са ти ниски тарифите - работи сам без агенции, но щом досега не си го направил, значи проблемът е в теб. Ако ти пречат децата, наеми си едно стайче в близкия вход, работи плътно 4 часа, нагледай си децата за час и пак работи плътно 4 часа. Прати ги на градина като повемето хора. Вечерта може да бъде посветена изцяло на семейството ти. Ама аз съм жена. Какво като си жена? Всички работещи жени са жени, не само преводачките.

При 8 часа работа спокойно можеш да постигнеш 20 страници на ден. Дори при ставка 6 лева, това прави 2400 на месец с платен данък. Малко ли са? Тогава работи и в събота и неделя - ето ти още 850 лева (чисти). Говоря за най ниската тарифа. Колко хора в провинцията получават 3000 и отгоре? В Троян, казвал съм, много добра заплата е 400-500 лева. Бруто.

Докато бях шеф съм се наслушал на: "Аз мога и повече, ама не ми се дава възможност". Кой дава възможностите на другите, дето са фърст? Те сами си ги взимат с акъл и бачкане, а ти си просто мрънкало. На такъв веднага му давам задача, изпълнявана от водещ специалист и моментално му увисват ушите: "Ма аз това не съм го правил преди". А този дето го прави сега, майка му ли го е научила?

Та така.

Помня я тази реплика - прочетох я тук, докато превеждах първата си книга, и също като начинаещия шофьор се чудех кога, по дяволите, ще ги преведа тези книги. Сега твърдо мога да я повторя (заедно с подчертаното уточнение, разбира се).




http://irinamanusheva.url.bg/

Моят личен извод от прочетеното тук е, че "вълшебното хапче" е в това да превеждаш само книги или пък да си основният преводач на някоя агенция с английски език, да си знаеш, че си част от издателски план или агенция и да си спокоен, че за теб преводи на книги и документи винаги ще има, ако превеждаш качествено. Ако за месеци напред си наясно, че имаш достатъчно обемни текстове, ще си превеждаш спокойно по 20 страници и ще се отдадеш изцяло на превода.

При мен ситуацията е коренно различна - във всеки един момент поръчките са различни, терминологията, езиците и посоката на превод - също. Текстовете често изобщо не са в уърд. Никога не знам, когато предам поредния превод, дали утре ще имам нов

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите