При мен всеки ден е изненада - в рамките на деня планът ми за предаване и работа над преводите се преобръща коренно, ако пристигне нещо ново. Езиците и посоката също. Най-сигурно ми е работното време на детската градина, ако малката не е болна.

Днес съм изцяло на писмени преводи, но съм се ограничила да са на сръбски език и през целия ден се "облъчвам" със сръбско радио, защото утре ще превеждам в съда на директен клиент - не съм си подала документите за съдебен преводач. Като се прибера след съда и обяда с клиентите, веднага ще се върна към документи на словенски, които днес би трябвало да получа по куриер и да заверявам после подписа си в КО. Междувременно ей сега пристигнаха и коректури за преглед и трябва да ги включа в работата си за днес.

Имам и спокойни дни и тогава си превеждам и гледам щастливо през прозореца дърветата и катеричките (имаме ги в квартала, което ми е супер странно). Имам дни и без преводи, може и седмица, след което идват изневиделица и по много.

Няма как да планирам нито брой страници, нито посока на език, нито език, нито телефонно позвъняване, нито излизане, камо ли броя страници на ден и как да повиша ефективността си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имам дни и без преводи, може и седмица, след което идват изневиделица и по много.

Благодаря, колега. Това наистина е нормалното, реално ежедневие на преводача. Стив Витек беше написал цяла статия по темата, в която се казваше:

There are really only two types of work that translators can expect and need to get used to in their line of work: 1. rush work, or 2. no work.

Превод: Всъщност има само два вида работа, която преводачите могат да очакват и с която се налага да свикнат: 1. спешна работа и 2. никаква работа.

Линк към цялата статия на Витек (на англ. език):

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Една страница на седмица!? Това е или хипербола, или пълна изцепка.

Всеки има право на мнение и дядо в това число. Не мисля, че само той е самохвалко. Най-вероятно ти също смяташ себе си за мисионер, което
те издига над другите хора в собствените ти очи.

Ех, мама му стара, направо ме е яд, че зрелият социализъм си отиде. Перфектен партиен работник става от теб - лъжеш, мажеш, срам нямаш, назидаваш, обвиняваш, командваш, искаш смъртни присъди на всички несъгласни с теб... Жалко, много жалко!

Пак ще повторя, за тъпите като теб. С по-малко от двайсет страници на ден живееш (почти) мизерно и си за окайване.

Ще добавя, преводач, който не си е осигурил 15-20 страници дневно редовно, тоест има такова предлагане, друг е въпросът колко той желае да се натоварва, е посредствен преводач от моята категория. Истинският преводач е търсен и винаги му се предлага повече работа отколкото желае да поеме, има възможност да избира и да почива когато ТОЙ/ТЯ реши. Казах!

Колкото до 10-те процента, всъщност в средите от училище насам, до върховите телекомуникационни технологии съм сред 5-те%.

За сравнение ти (изобщо) си някъде към 60-те процента на мрънкащите посредственици, неспособни да свършат нищо качествено, но завиждащи на всички и обвиняващи всички останали за слабите си гени.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Стига бе, деде. Аз не мога да си осигуря толкова работа. Що ме слагаш при посредствените?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Уви, така мисля. 540 лева е социалния минимум според националната статистика, което според мен по-скоро е жизнен минимум. При четиричленно семейство, това прави 2160 лева чист приход. При двама работещи родители - по 1375 лева бруто.

1375:22:6=10 страници на ден. Това е МИНИМУМ.

За нормален живот, без глезотии - не повече от една нова кола среден клас, един тристаен апартамент, 10 дневна почивка веднъж годишно в скромен курорт, обличане от "Пиротска", и без глезотии в яденето и пиенето, си ти трябват 15-20 страници в работен ден.

Редките езици са по-високо платени, от една страна, от друга са редки и са изключение. Говоря ти за "стандартните" езици - руски, английски, немски, френски, испански.

Освен това говоря за ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЕРВОДАЧ - човек, който работи САМО ТОВА.

Ако след 5-6 години на преводаческия пазар, още не си успял да си осигуриш и да можеш да правиш 15-20 страници всеки работен ден, значи си посредствен преводач.

Тове не е обидно - над 80% от хората са посредствени. Освен това посредствен, означава "по-средата", а не калпав.

Не свързвай това с онези горни 10% интелигентност, в които се включвам. Общата интелигентност и професионализмът в конкретна професия съвсем не са едно и също. Има много интелигентни хора, на които липсва прагматизъм или трудолюбие, или късмет, и са посредствени в житейския си път.

Реалностите са ни коренно различни...

Очевидно при преводачите с редки езици не е важен броят страници, а да свикнат с несигурността, която е по-здравословна от редовните 20 страници на ден за езиците от първа група.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

редовните 20 страници на ден за езиците от първа група

Ти да не повярва на дедовите деветини? Това с 20-те страници на ден издава пълно невежество. Има международни стандарти, за които дедо и Манушева изглежда не са и чували. Вж. линка по-горе с интервюто:

Ако Европейската асоциация на преводачите на художествена литература осъзнае факта, че у нас преводачите на класика или на световноизвестни съвременни автори успяват да се преборят с българските издателства за хонорар от средно седем лева за 1800 печатни знака, на бърза ръка ще ни изхвърли за подриване на професионалните стандарти

Е, за жалост, макар руският език да не е рядък, мога само да мечтая за 20 страници на ден постоянно.