|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
|
|
|
Както и очаквах - никакво хапче - ни вълшебно, ни плацебо.
Това, което си написала, можех на 90% да го напиша и аз за себе си, и все пак аз не съм ти, и ти не си аз.
Ей това ме е стряскало няколко пъти:
"Адски много внимавам за неща, които ми звучат по определен начин, но е възможно да имат друг смисъл. Винаги съм казвала, че номерът е да се сетиш да провериш нещо, самата проверка обикновено е по-лесна. Повечето преводачески бисери са резултат именно от такова механично превеждане без усъмняване дали зад думата /израза не се крие и друго значение."
Превеждам си механично, мисълта си тече и изведнъж нещо ме жегне. Проверявам думата и се оказва, че има и съвсем друго значение, което в случая е вярното. Ей тук се сещам, че за да станеш майстор, независимо в коя професия, не е достатъчно да знаеш. Трябва да чувстваш нещата. Да усетиш, че нещо не е наред още преди да си осъзнал кое и защо.
Изобщо погледнах скептично на питането за "хапче", защото смятам, че съветите не действат като длето - чукнеш два съвета и вече бюстът ти е идеален. Те са по-скоро като шкурка - бая търкане се иска и много шкурки трябва да се сменят, и пак само могат полират готовата форма, не да я създадат.
| |
|
|
|
Взех си един брой от списанието, онзи с д-р Щонова. Много ми харесаха: и списанието като цяло, и докторката като една много интересна личност.
| |
|
|
|
Това списание трябва да го превеждам и предавам буквално за три-четири дни цялото, затова и съм наясно с "хапчето", но това ми е и единственият сигурен и повторяем превод, който имам всеки месец За другите видове преводи - ситуацията е коренно различна
| |
|
|
|
Мислех, че полагаш доброволен труд, защото то е безплатно.
Аз нямам нищо повторяемо. Ако не броя една ученичка, на която преподавам.
| |
|
|
|
Абе аз се надявах да стане ясно, че заглавието е закачка. Естествено, че няма вълшебни хапчета, безотказни трикове, уникални способности и прочее. Или поне аз не съм открила такива. Просто ми хрумна да споделим начина си на работа, кое при кого действа и кои са му основните спънки. По едно време някой беше пуснал тема кой как релаксира и си почива от преводите. Та нещо такова, ама кой как ги прави. Съжалявам, ако съм досадила с дълги писаници, които са ясни на всички. Обаче за повечето неща, за които се сетих, много пъти ми се е случвало при разговори с колеги да установявам, че действаме по съвсем различни начини, и определено сме си разменяли ефективни идеи. Иначе да, забелязала съм, че имаме общи похвати и с теб, и с други колеги тук.
http://irinamanusheva.url.bg/
| |
|
Тема
|
 Re: Вълшебните хапчета
[re: Eaglet]
|
|
| Автор |
irkam () |
| Публикувано | 17.11.14 23:35 |
|
|
Ами естествено, и аз това казвах - много различно е какво и как превеждаш. Спокойствието също безспорно е съществено "хапче". Винаги съм оценявала факта, че съм във възможно най-лежерната област на преводите, и винаги съм хранила голямо уважение към колегите, които работят на съвсем друг режим. На мен лично той ми е много непознат, добила съм представа само от откъслечни реплики тук и там, така че ще ми бъде много интересно ти и другите да разкажете как се случва при вас.
http://irinamanusheva.url.bg/
| |
|
Тема
|
Re: Вълшебните хапчета
[re: irkam]
|
|
| Автор |
Rasheda (rightly guided) |
| Публикувано | 18.11.14 01:04 |
|
|
възможно най-лежерната област на преводите
Манушева, отношението Ви към художествения превод е крайно несериозно!
Из интервю с Иглика Василева:
Кои са най-често срещаните трудности във вашата професия?
Най-често срещаните трудности при превода не могат да бъдат сложени под общ знаменател, защото те са различни при различните автори. Изобщо трудностите при превода зависят от автора, а не от преводача. Те са едни при Джойс и съвсем други при Пол Остър, например. Но, ако трябва да дам еднозначен отговор те идват главно от умението да се тълкува текста коректно, при което преводачът трябва изцяло да влезе под кожата на автора и да му се подчини, без да му робува. Това се постига с много предварителна работа върху всеки отделен автор, неговия език и стилистически особености. Което пък означава, че при всеки автор започваш отначало. Натрупване на опит безспорно има, но повече като технически похвати и параметри, отколкото като творчески.
Из "Преводач къща не храни", в. "Дневник", 2011
http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2011/11/14/1203481_prevodach_kushta_ne_hrani/
У нас все още важат критериите, описани в автобиографията на Софроний Врачански: "Ний на гуйедаря, дето тича след гуйедата, плащаме пет гроша, а ти искаш седем да учиш децата ни" (цитирам по памет, да не ме емнете сега за неточен текст!). Ако Европейската асоциация на преводачите на художествена литература осъзнае факта, че у нас преводачите на класика или на световноизвестни съвременни автори успяват да се преборят с българските издателства за хонорар от средно седем лева за 1800 печатни знака, на бърза ръка ще ни изхвърли за подриване на професионалните стандарти.
За колко време превеждате една страница художествен текст?
Иглика Василева.: Зависи от трудността на оригинала, но лично аз работя бавно и рядко смогвам да преведа повече от две, най-много три страници на ден.
Аглика Маркова: Една страница може да е дълга една седмица и да се преработва още една седмица.
Каква е средната парична стойност на тази една страница? Защо според вас се твърди, че преводачеството е "безхлебна професия"?
И.В.: Пет-шест лева. Тук не става въпрос за твърдение, а за факт. Преводач на свободна практика тук и сега не може да върже двата края. На Запад, говорила съм с колеги, и то наскоро, може да се живее добре цяла година с превода на две средно дебели книги. Но там, разбира се, тарифите са по-високи, пък има и много държавни субсидии. Разбира се, това у нас не може да стане, тъй като всички професии – и творчески, и нетворчески, са ощетени откъм заплащане.
А.М.: Преводачите и по-специално преводачите на художествена литература не са меркантилна, жадна за пари мафия, те са творци, паричната стойност на труда им също трябва да е оценка на уменията им. У нас това не става, няма преводач на художествена литература, който да храни семейство с преведени книги.
Преведените книги в конкурса са от популярни в последните години автори. Това не прави ли превода още по-отговорна задача?
И.В.: Независимо какъв е авторът, преводът е винаги много отговорна задача. При това преводачът носи двойна отговорност – към автора, от една страна, и към родната читателска публика, от друга. Затова често му се налага да разпъва езика на кръст, за да може да свърже и овладее тези две крайности.
А.М.: Естествено. Все повече са хората, които могат да четат в оригинал, да отворят превода и да сравняват. Не можем да си позволим мърлящина, ако не от друго, поне от кумова срама.
Преводът творчество ли е или занаят?
И.В.: Преводът е интерпретаторско изкуство – като това на артиста и музиканта. Само че ние не работим на сцената, а в тишината на собствената си стая, нашите декори са речниците и справочниците. Преживяваме без овации, но работим за литературата като изкуство, защото в превод всяка книга получава шанс за втори живот, тя се ражда отново, макар и в друга среда, на друг език. Затова, да, творци сме.
А.М.: Преводачите успяват да станат съавтори, без да ощетят автора.
| |
|
|
|
Досаждане може да има само в реална компания - когато някой като мен вземе думата и не си поема дъх, за да се включи и някой друг. Във виртуалните клубове няма досаждане - ако някой ти е досаден, не го чети.
А иначе клубовете са затова - да си говорим. Честно казано ядосват ме някой като вземат да роптаят: "Тук стана говорилня!". Ами да - затова е клуб. Като не искаш говорилня, не влизай. А ако искаш да се изкажеш или попиташ нещо, никой не ти пречи - и сто теми да има, твоята пак ще се види.
| |
|
|
|
Рашедова, дръж се прилично и престани да се правиш на квартален партиен секретар!
Имах един колега, лека му пръст, много сериозен човек с бърз ум (само с него ми е бивало трудно да се надприказвам), който казваше от време на време: "Абе хора, какви са тези срокове, какво е това юркане до посиняване, бодърстване по 48 часа! Не сме на война. На работа сме."
Ирка има абсолютно точното отношение към работата си. За да е качествена една работа, тя трябва да носи удоволствие. Лежерността, лекотатата, с която човек си върши работата е част от удоволствието.
Когато гледаш някой виртуоз - фокусник, акробат, цигулар, пианист, кое ти прави най-силно впечатление? Лекотата, с която изпълнява неща, които ти изглеждат невъзможни. Ето, в това е чара на истинския професионалист. Ако го гледаш как изнемогва в изпълнението си, той няма да ти достави удоволствие, а ще предизвика само съжаление. Друг е въпросът колко труд, пот и нерви му е струвало да стигне до това ниво.
А цитираната от теб госпожа явно нищо не разбира от преводи (както обича да казва една клубарка). Не е вярно, че трудността на превода зависела само от автора, но не и от преводача. Всеки човек, и в частност преводач, е различен и са му трудни различни неща. Така че най си зависи от преводача дали един превод ще се окачестви като труден или лесен.
| |
|
|
|
То е безплатно за хората, но е пълно с реклами, а точно рекламите плащат печата и труда на всички, които са ангажирани да го правят.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
| 
|
|
()