С каквато и усмивка да сте кликнали на темата, бързам да уточня, че не става дума нито за Стоунс ("And though she's not really ill, there's a little yellow pill..."), нито за Тимъти Лиъри, нито за разни съвременни изобретения на фармацията.
Развихрилата се през последните дни дискусия, покрай всичко останало, ме наведе на мисълта, че тук всички имаме какво да споделим относно начина си на работа. А заглавието го изплагиатствах от Eaglet

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хм, кораво момиче ще излезеш, носиш на бой като Кубрат Пулев.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

5 милиграма N-метил-алфаметилфенилетиламин, 400 милиграма пирацетам, 200 мг. l-теанин и си печатарска машина.

------------------------------------------

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, тогава да пробвам първо аз. Уточнявам, че превеждам само книги и само от английски на български (имам желание и за руски, но досега не ми се е удавала читава възможност).
- Винаги превеждам цялата книга, като си отбелязвам местата, на които искам да изчистя нещо, като ровя на момента за термини и изрази, само ако смисълът не ми е докрай ясен. След това редактирам цялата книга наведнъж.
- По горната причина не предавам преводи на части. Често за разни специфични изрази най-подходящият превод ми хрумва, след като съм работила известно време върху книгата, да не говорим колко пъти ми се е случвало, особено в худ. книги, някой измислен израз да стане ясен чак в края. Но най-същественото може би е вътрешното ми усещане за книгата като неделима цялост. Както не обичах да чета откъси в читанките в училище, а целите книги, така не обичам и да превеждам "на парче".
- Когато сроковете позволяват, работя върху две книги едновременно. Разнообразието ми избистря мисълта. Едно е да преведеш 20 страници от книга за медитации, например, съвсем друго е да преведеш 10 от нея и 10 от детски роман.
- Работя навсякъде. Постоянно смалявам размерите на лаптопите :). Лошото е, че ако преди "по принуда" четях книжки, докато чакам децата от плуване, да кажем, сега превеждам и там :) В много случаи обаче е невероятен кеф. За полянката пред палатката и плажа вече писах :) (макар че някои го сметнаха за доказателство, че нищичко не отбирам от преводи). Сигурно не съм единствената. Помня как, преди много години, се засичахме във влака към Лакатник с един вече колега

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от irkam на 17.11.14 18:06.

Тия дискусии са безсмислени. Няма как да промениш мисленето на измекяра: "Аз не мога толкова бързо да свърша тази работа, следователно който твърди, че може, прави някаква шашма." Некадърникът затова е некадърен, защото не може да осъзнае, че е такъв. Ако човек не работи достатъчно добре/бързо/лесно/приятно, но иска и се старае да се развива, тогава просто е начинаещ/неопитен/учещ се и ще успее. Но ако не е в състояние да достигне определен стандарт и за това обвинява всички и всичко освен себе си, тогава е НЕКАДЪРНИК. И най-гнусното качество на некадърника, ако перифразирам Балзак, е да обвинява всички останали в некадърност и мошеничество, за да изкара себе си най-велик. Виждам съм този тип хора във всякакви области на човешката дейност и толкова ме дразнят, че направо се вбесявам. Имам и роднини такива, имал съм и колеги такива. Дребни завистливи злобни душици, които вместо да разботят върху себе си, се опитват да прецакат който им е най-удобно, измислят всякакви машинации да се бутат напред, само и само да не положат усилие и да се научат на нещо. Драйфа ми се, ей!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

О, за това си абсолютно прав. Понеже за фон слушам детски песнички, много ми пасна "Оранжевое небо": "и сказал он: ерунда, не бывает никогда"... Та и на мен ми е писнало от некадърници и сърдитковци с този девиз, но в случая пуснах темата по-скоро водена от някаква необяснима и вероятно крайно неоснователна вяра в доброто и ползата от обмяна на опит

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Инструкторката ми по шофиране ми каза: когато направиш 60 000 километра, имаш шанс да станеш шофьор. Първата ми редакторка пък ми каза: когато преведеш 60 книги, имаш шанс да станеш преводач. Интересно съвпадение. Но наистина след 60 000 километра се вижда разлика в шофирането. И наистина след 60 книги някак се променят нещата. Но да подчертая: имаш шанс - не е сигурно, че ще станеш.

Не искам да те разочаровам, но ползата, ако изобщо я има, ще е нищожна. Тук, доколкото знам, няма начинаещи. Би могло да има полза от споделяне на опит с използването на специални средства - Традос и подобни, доколко и в какви случаи са полезни.

А иначе всеки е различен и при наличието на силно желание да печели повече, като единствената възможност за това е да повиши производителността си, вероятно вече е изчерпал всичките си възможности в тази посока.

Аз много добре знам какво ми пречи да заработвам два пъти повече, от това, което ми е предел в момента, но не мога да го постигна, точно защото съм аз и съм такъв, какъвто съм.

Всичко останало са оправдания - децата ми пречат, тарифите са ниски, агенциите ме обират.

Ако са ти ниски тарифите - работи сам без агенции, но щом досега не си го направил, значи проблемът е в теб. Ако ти пречат децата, наеми си едно стайче в близкия вход, работи плътно 4 часа, нагледай си децата за час и пак работи плътно 4 часа. Прати ги на градина като повемето хора. Вечерта може да бъде посветена изцяло на семейството ти. Ама аз съм жена. Какво като си жена? Всички работещи жени са жени, не само преводачките.

При 8 часа работа спокойно можеш да постигнеш 20 страници на ден. Дори при ставка 6 лева, това прави 2400 на месец с платен данък. Малко ли са? Тогава работи и в събота и неделя - ето ти още 850 лева (чисти). Говоря за най ниската тарифа. Колко хора в провинцията получават 3000 и отгоре? В Троян, казвал съм, много добра заплата е 400-500 лева. Бруто.

Докато бях шеф съм се наслушал на: "Аз мога и повече, ама не ми се дава възможност". Кой дава възможностите на другите, дето са фърст? Те сами си ги взимат с акъл и бачкане, а ти си просто мрънкало. На такъв веднага му давам задача, изпълнявана от водещ специалист и моментално му увисват ушите: "Ма аз това не съм го правил преди". А този дето го прави сега, майка му ли го е научила?

Та така.

Помня я тази реплика - прочетох я тук, докато превеждах първата си книга, и също като начинаещия шофьор се чудех кога, по дяволите, ще ги преведа тези книги. Сега твърдо мога да я повторя (заедно с подчертаното уточнение, разбира се).




http://irinamanusheva.url.bg/

Моят личен извод от прочетеното тук е, че "вълшебното хапче" е в това да превеждаш само книги или пък да си основният преводач на някоя агенция с английски език, да си знаеш, че си част от издателски план или агенция и да си спокоен, че за теб преводи на книги и документи винаги ще има, ако превеждаш качествено. Ако за месеци напред си наясно, че имаш достатъчно обемни текстове, ще си превеждаш спокойно по 20 страници и ще се отдадеш изцяло на превода.

При мен ситуацията е коренно различна - във всеки един момент поръчките са различни, терминологията, езиците и посоката на превод - също. Текстовете често изобщо не са в уърд. Никога не знам, когато предам поредния превод, дали утре ще имам нов

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Както и очаквах - никакво хапче - ни вълшебно, ни плацебо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Взех си един брой от списанието, онзи с д-р Щонова. Много ми харесаха: и списанието като цяло, и докторката като една много интересна личност.

Това списание трябва да го превеждам и предавам буквално за три-четири дни цялото, затова и съм наясно с "хапчето", но това ми е и единственият сигурен и повторяем превод, който имам всеки месец

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мислех, че полагаш доброволен труд, защото то е безплатно.
Аз нямам нищо повторяемо. Ако не броя една ученичка, на която преподавам.

Абе аз се надявах да стане ясно, че заглавието е закачка. Естествено, че няма вълшебни хапчета, безотказни трикове, уникални способности и прочее. Или поне аз не съм открила такива. Просто ми хрумна да споделим начина си на работа, кое при кого действа и кои са му основните спънки. По едно време някой беше пуснал тема кой как релаксира и си почива от преводите. Та нещо такова, ама кой как ги прави. Съжалявам, ако съм досадила с дълги писаници, които са ясни на всички. Обаче за повечето неща, за които се сетих, много пъти ми се е случвало при разговори с колеги да установявам, че действаме по съвсем различни начини, и определено сме си разменяли ефективни идеи. Иначе да, забелязала съм, че имаме общи похвати и с теб, и с други колеги тук.




http://irinamanusheva.url.bg/

Ами естествено, и аз това казвах - много различно е какво и как превеждаш. Спокойствието също безспорно е съществено "хапче". Винаги съм оценявала факта, че съм във възможно най-лежерната област на преводите, и винаги съм хранила голямо уважение към колегите, които работят на съвсем друг режим. На мен лично той ми е много непознат, добила съм представа само от откъслечни реплики тук и там, така че ще ми бъде много интересно ти и другите да разкажете как се случва при вас.




http://irinamanusheva.url.bg/

възможно най-лежерната област на преводите

Манушева, отношението Ви към художествения превод е крайно несериозно!


Из интервю с Иглика Василева:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Досаждане може да има само в реална компания - когато някой като мен вземе думата и не си поема дъх, за да се включи и някой друг. Във виртуалните клубове няма досаждане - ако някой ти е досаден, не го чети.

А иначе клубовете са затова - да си говорим. Честно казано ядосват ме някой като вземат да роптаят: "Тук стана говорилня!". Ами да - затова е клуб. Като не искаш говорилня, не влизай. А ако искаш да се изкажеш или попиташ нещо, никой не ти пречи - и сто теми да има, твоята пак ще се види.

Рашедова, дръж се прилично и престани да се правиш на квартален партиен секретар!

Имах един колега, лека му пръст, много сериозен човек с бърз ум (само с него ми е бивало трудно да се надприказвам), който казваше от време на време: "Абе хора, какви са тези срокове, какво е това юркане до посиняване, бодърстване по 48 часа! Не сме на война. На работа сме."

Ирка има абсолютно точното отношение към работата си. За да е качествена една работа, тя трябва да носи удоволствие. Лежерността, лекотатата, с която човек си върши работата е част от удоволствието.

Когато гледаш някой виртуоз - фокусник, акробат, цигулар, пианист, кое ти прави най-силно впечатление? Лекотата, с която изпълнява неща, които ти изглеждат невъзможни. Ето, в това е чара на истинския професионалист. Ако го гледаш как изнемогва в изпълнението си, той няма да ти достави удоволствие, а ще предизвика само съжаление. Друг е въпросът колко труд, пот и нерви му е струвало да стигне до това ниво.

А цитираната от теб госпожа явно нищо не разбира от преводи (както обича да казва една клубарка). Не е вярно, че трудността на превода зависела само от автора, но не и от преводача. Всеки човек, и в частност преводач, е различен и са му трудни различни неща. Така че най си зависи от преводача дали един превод ще се окачестви като труден или лесен.

То е безплатно за хората, но е пълно с реклами, а точно рекламите плащат печата и труда на всички, които са ангажирани да го правят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

При мен всеки ден е изненада - в рамките на деня планът ми за предаване и работа над преводите се преобръща коренно, ако пристигне нещо ново. Езиците и посоката също. Най-сигурно ми е работното време на детската градина, ако малката не е болна.

Днес съм изцяло на писмени преводи, но съм се ограничила да са на сръбски език и през целия ден се "облъчвам" със сръбско радио, защото утре ще превеждам в съда на директен клиент - не съм си подала документите за съдебен преводач. Като се прибера след съда и обяда с клиентите, веднага ще се върна към документи на словенски, които днес би трябвало да получа по куриер и да заверявам после подписа си в КО. Междувременно ей сега пристигнаха и коректури за преглед и трябва да ги включа в работата си за днес.

Имам и спокойни дни и тогава си превеждам и гледам щастливо през прозореца дърветата и катеричките (имаме ги в квартала, което ми е супер странно). Имам дни и без преводи, може и седмица, след което идват изневиделица и по много.

Няма как да планирам нито брой страници, нито посока на език, нито език, нито телефонно позвъняване, нито излизане, камо ли броя страници на ден и как да повиша ефективността си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имам дни и без преводи, може и седмица, след което идват изневиделица и по много.

Благодаря, колега. Това наистина е нормалното, реално ежедневие на преводача. Стив Витек беше написал цяла статия по темата, в която се казваше:

There are really only two types of work that translators can expect and need to get used to in their line of work: 1. rush work, or 2. no work.

Превод: Всъщност има само два вида работа, която преводачите могат да очакват и с която се налага да свикнат: 1. спешна работа и 2. никаква работа.

Линк към цялата статия на Витек (на англ. език):

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Една страница на седмица!? Това е или хипербола, или пълна изцепка.

Всеки има право на мнение и дядо в това число. Не мисля, че само той е самохвалко. Най-вероятно ти също смяташ себе си за мисионер, което
те издига над другите хора в собствените ти очи.

Ех, мама му стара, направо ме е яд, че зрелият социализъм си отиде. Перфектен партиен работник става от теб - лъжеш, мажеш, срам нямаш, назидаваш, обвиняваш, командваш, искаш смъртни присъди на всички несъгласни с теб... Жалко, много жалко!

Пак ще повторя, за тъпите като теб. С по-малко от двайсет страници на ден живееш (почти) мизерно и си за окайване.

Ще добавя, преводач, който не си е осигурил 15-20 страници дневно редовно, тоест има такова предлагане, друг е въпросът колко той желае да се натоварва, е посредствен преводач от моята категория. Истинският преводач е търсен и винаги му се предлага повече работа отколкото желае да поеме, има възможност да избира и да почива когато ТОЙ/ТЯ реши. Казах!

Колкото до 10-те процента, всъщност в средите от училище насам, до върховите телекомуникационни технологии съм сред 5-те%.

За сравнение ти (изобщо) си някъде към 60-те процента на мрънкащите посредственици, неспособни да свършат нищо качествено, но завиждащи на всички и обвиняващи всички останали за слабите си гени.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Стига бе, деде. Аз не мога да си осигуря толкова работа. Що ме слагаш при посредствените?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Уви, така мисля. 540 лева е социалния минимум според националната статистика, което според мен по-скоро е жизнен минимум. При четиричленно семейство, това прави 2160 лева чист приход. При двама работещи родители - по 1375 лева бруто.

1375:22:6=10 страници на ден. Това е МИНИМУМ.

За нормален живот, без глезотии - не повече от една нова кола среден клас, един тристаен апартамент, 10 дневна почивка веднъж годишно в скромен курорт, обличане от "Пиротска", и без глезотии в яденето и пиенето, си ти трябват 15-20 страници в работен ден.

Редките езици са по-високо платени, от една страна, от друга са редки и са изключение. Говоря ти за "стандартните" езици - руски, английски, немски, френски, испански.

Освен това говоря за ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЕРВОДАЧ - човек, който работи САМО ТОВА.

Ако след 5-6 години на преводаческия пазар, още не си успял да си осигуриш и да можеш да правиш 15-20 страници всеки работен ден, значи си посредствен преводач.

Тове не е обидно - над 80% от хората са посредствени. Освен това посредствен, означава "по-средата", а не калпав.

Не свързвай това с онези горни 10% интелигентност, в които се включвам. Общата интелигентност и професионализмът в конкретна професия съвсем не са едно и също. Има много интелигентни хора, на които липсва прагматизъм или трудолюбие, или късмет, и са посредствени в житейския си път.

Реалностите са ни коренно различни...

Очевидно при преводачите с редки езици не е важен броят страници, а да свикнат с несигурността, която е по-здравословна от редовните 20 страници на ден за езиците от първа група.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

редовните 20 страници на ден за езиците от първа група

Ти да не повярва на дедовите деветини? Това с 20-те страници на ден издава пълно невежество. Има международни стандарти, за които дедо и Манушева изглежда не са и чували. Вж. линка по-горе с интервюто:

Ако Европейската асоциация на преводачите на художествена литература осъзнае факта, че у нас преводачите на класика или на световноизвестни съвременни автори успяват да се преборят с българските издателства за хонорар от средно седем лева за 1800 печатни знака, на бърза ръка ще ни изхвърли за подриване на професионалните стандарти

Е, за жалост, макар руският език да не е рядък, мога само да мечтая за 20 страници на ден постоянно.

Аз мога само да ви се възхищавам. Не знам как бих се справила с такава несигурност, невъзможност за планиране на бюджета и т. н. (не че и моите приятели на заплата не се чудят същото за мен, но степента е съвсем, съвсем друга...). И съчетаването на преводите с постоянна комуникация с най-различни възложители, всеки от които със своите особености и претенции...




http://irinamanusheva.url.bg/

Ами аз си мисля, че за всички, които си вадят хляба само с преводи е важен броят страници и цената на страница. Не вярвам някой да го прави само за удоволствие. Просто тези с редките езици, ако разликата в цената не им компенсира малкия обем, трябва да търсят странични доходи или да се примирят с това, което получават, което пък зависи колко е, щото в София с 500 лева на месец трудно ще се издържаш и ще запазиш самочувствието си на човек.

Все повече се убеждавам, че ТИ си тази, която и хабер си няма от преводи. След като аз, с калпавото си писане, мога твърдо да направя 20 качествени страници от книжката, която се предложи тук (далече е от Шекспир, но пък не знам тук някой да превежда "Шекспир"), за 8 работни часа, значи всеки, който смее да се нарича преводач, трябва да го може.

Друг е въпросът, че 8-те работни часа при преводите, поне за мен трябва да се разхвърлят в 12-14 астрономически, защото този труд става досаден и уморителен без почивки. Но! Аз тръгвам за работа в 6:50 и кацам в къщи в 18:00. Ето ти ги 11 часа при офисна работа. Значи, не е проблем, ако човек си е вкъщи, да ползва 12 астрономически часа, за да работи 8.

Струва ми се, че не си много в час и с цените. "Средно 7 лева" за художествена литература може... ама друг път. Цената обикновено е 5-6 лева, а ако е по-висока, това е по изключение за по-специфична книга или извоювал си име преводач.

Една страница на седмица!? Това е или хипербола, или пълна изцепка.

Защо се учудваш? Ти преводач ли си или не си? Май не си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Човек в общи линии сам се намества на мястото си според даденостите и амбициите си. Това, че някой се справя в разкрачено положение, не означава, че го прави защото му харесва или защото е "по-як". Просто така му се налага.

Ето, затова ти говоря за посредственост. Пак повтарям - не калпавост. Ти си среден преводач, погледнато "комплексно". Ако си супер преводач с широк профил - технически, бизнес, медицински, юридически, икономически, литературни преводи, работиш бързо (поне 2 страници на час), качествено (клиентът няма сериозни забележки), със сигурност ще работиш практически без дупки.

Колцина са обаче тези супер преводачи? Останалите сме посредствени - каквото за всички, това и за гол Асан.

Разбира се важна роля играе и късметът. Без него за никъде. Но влиянието на късмета е обратно пропорционално на времето, през което работиш. Ако си бил 10 години в професията и продължаваш да не можеш да си подсигуриш достатъчно преводи, значи проблемът вече не е в късмета.

И пак за посредствеността. Ако си само в проценти по-добър от половината мераклии за преводачи в твоята ниша, това не е достатъчно. Ще получаваш на случаен принцип колкото ти се падне. Трябва да си в пъти по-добър, за да предпочетат теб пред всички и да станеш номер 1, да търсят винаги първо теб, а за другите ако остане.

Последно пояснение. Ти може да си сред 3-те процента най-добри преводачи с даден език в дадена сфера, но преводачът го прави такъв не само нивото на конкретно познаване на езика в определена сфера. Преводач е гъвкава професия и иска и способност да се пласираш на пазара.

Струва ми се, че не си много в час и с цените. "Средно 7 лева" за художествена литература може... ама друг път.

Това не съм го казала аз, умнико. (Пенчо, бре, чети!) Аз питах веднъж Денито в този клуб - тя каза 5 и каза, че е доволна. Личният ми опит с издателствата е, че и 3 им се виждат много. Пазарихме "Фанито" (

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Лаик си и лаик ще си останеш. Въпросната преводачка - също.

Ако е правила превода по соц време - напълно разбираемо - висок измислен тираж, преводачът си получава хонорара независимо от броя на продажбите и т.н.

Тогава и филмите ни се правеха по една, две, че и три години. Сега американците правят бестселър със стотици милиони приходи за 3 до 6 месеца. Де Ниро пристигна вечерта от Щатите, снима през деня и си отиде вечерта. Колцина български артисти ще се подложат на такова натоварване. Да не говорим пък за така наречените ни звезди. Ама ще речеш: "На него му плащата милиони". Плащат му защото първо той е дал каквото се иска от него, че и повече, а не е мрънкял, че импресариото му взима половината хонорар. Или си професионалист и работиш като такъв, или си любител и превеждай "Одисей" ако искаш и десет години.

или си любител и превеждай "Одисей" ако искаш и десет години.

Това ми хареса, дръндльо. Ще взема да го пратя на Иглика. Както пратих това на Корект-М (в опит да те защитя, млади ми колега

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ставаш си за партиен секретар отвсЕкъде!!!!

"Това не го казвам аз, това го е казал самият другар Ленин"

Цитати, лозунги, "Смърт на агенциите!", "Напред другари!"

Ех, късмет, че пак късмет! Да беше сега 47-ма, 48-ма... па и 56-та да беше, да туриш червената лента на ръкава, па диктатура на пролетариата, па експроприация на експроприаторите... ех!

Прати го където щеш! А това дето си ме защитила, мерси от такава защита. Да съм те упълномощавал да ме защитаваш?

Или няма не искам, няма недей!

ПП Погледнах как си ме защитила. Моля те, не го прави повече! Мисля, че съм показал, че сам се оправям с личните си въпроси, включително и по този случай. Ако бях преценил, че е необходимо, лично щях да проведа съответния разговор с госпожата.

Това, което си направила е, че си ме изкарала пълен мухльо и селска клюкарка - на нея казвам само: "Благодара за информацията" и после тичам да рева по форумите.

Баща ми казваше: "Не се пази от лош човек! Пази се от прост човек! Това, което простият може да ти направи и най-лошият няма да ти направи".

Редактирано от stodorova@abv.bg-215032 на 18.11.14 20:16.

Или няма не искам, няма недей!

Ъхъ, наборе! Виждам, че те кефи песничката на комшията ми от Плевен:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Върни се пак на мнениет оми да видиш колко ме кефи - редактирах го.

Иииий, ся, аз се грижа за теб, бе, наборе ... я по-весело, запей си "Едно ферари с цвят червен, едно за теб, едно за теб..."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Честно казано, боли ме цура, че си правиш актив като разнасяш писанията ми по разните ти явочни квартири.

А и като поразгледах - един дол дренки, изпаднали от класацията ревльовци. Ревете си, щом ви влече.

Дядо ти е повлиял лошо. Веднага скачаш с обидите. Туй вече не е форум, а виртуален боксов ринг. Пожелавам ви весело оплюване. Сбогом...

Преводач е гъвкава професия и иска и способност да се пласираш на пазара.Така е. Не зная дали има нещо повече, което бих могла да направя. Агенциите, с които работя, не са се оплакали от мен. Никога не закъснявам със сроковете, никога не са ми връщали превод. Струва ми се, че още от едно време вузовете са набълвали огромно количество русисти, а обемът преводи на количеството преводачи с руски е по-малко. Ти имаш ли реален поглед върху това какво е количеството преводи с моя език. Аз съм вече на този пазар доста години. Сигурна съм, че няколкото агенции, с които работя, първо на мен звънят. Аз самата съм отсяла някои некоректни агенции и работя с тези, които ме устройват. Това е. Сигурно има още какво да се направи по въпроса с осигуряване на поръчки, може би аз не мога да се сетя.

И с литературата е така. Не че не се издават преводни книги от руски, но са доста по-малко. А ми е голям мерак.




http://irinamanusheva.url.bg/

Наскоро прочетох една книжка на български език от руска авторка. През цялото време се усещах как ме е яд, че не съм я превела аз, защото това би било да пишеш и да пееш. Хем ми беше интересна самата книжка, хем никакви сложнотии нямаше в нея.

Иглика я зачерквам от списъка на познатите си.
Сбогом и с този никнейм на клуба с присядащите вълшебни хапчета.

Преводач е гъвкава професия и иска и способност да се пласираш на пазара.Така е.

На кой пазар? На нашия ли или на глобалния?

Ако е на нашия, каквито и способности да имаш като преводач, спукана ти е работата, нямаш никакъв шанс за достъп - това не е мое мнение, а на КЗК:

Достъп до този пазар имат само преводачески агенции, но не и физическите лица, които упражняват свободната професия на преводач, посочват от Комисията.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, нямам реален поглед върху пазара на руските преводи, макар от няколко преводачи да имам информация, че е много слаб. Вероятно проблемът е в отслабналите бизнес връзки между нас и бившия Съюз.

Нямам представа и колко са русистите в момента, но имам "некои съображения" (моят си принцип за прилагане на обща логика при липса на конкретни познания). Имаше един доста дълъг период, в който руският беше загърбен в България. Факт е, че поколението под 35 не разбира (не не знае, изобщо не разбира) руски, за разлика от моето. В същото време първокласници вече се опитват да калъпят фрази на английски. Това ми говори, че относителният дял на русистите е по-малък от този на... как се казва - английско говорящите. Тоест, струва ми се, че доста по-малко хора се осмеляват да превеждат с руски, отколкото с английски. Но пък пазарът за английски е огромен.

Казваш, че агенциите (няколко!) търсят първо теб. Ако това е вярно (възможно е ти самата да не си наясно дали е точно така), значи входният им поток е слаб. Но! Ти всичко ли превеждаш? Ако не, значи търсят първо теб, но само за някои сфери, останалите ги дават на друг. Ако е така, значи трябва да си разшириш периметъра. Мога да ти разкажа как аз работя в широк периметър, но ако те интересува - на бележка. Честно казано, не ми пука особено, но все пак ми е неприятно агент Рашеда да ме разнася из цялата страна и да пише писма до разни хора почти от мое име.

Най-лесно са дават общи съвети, но номерът е не просто да си добър или дори много добър, а да си единствен (так казваш един мой подчинен - "На мен не ми стига да съм най-добрия, аз искам да съм единствен", и е). Какво значи единствен на практика. На първо време тези 6 неща:

1. Първо, естествено, да си много добър в превеждането, по принцип.

2. Да работиш и с тематика, която другите отбягват.

3. Да не се гнусиш от пипкави, кратки, тежки и други неприятни преводи - понякога си струва да правиш по половин страница на час, в разумни граници. Инвестицията ще ти се върне.

4. Да не отказваш тематика априори. Първо погледни. Пробвай я. Ако срокът е дълъг поеми я и вложи време. Дори да не успееш, можеш на втория ден да кажеш: "Сори, това не го мога" - агенцията все още има достатъчно време да даде превода на друг.

5. Не мрънкай когато поемаш неприятен (тежък, пипкав, експресен, ниско платен) превод. Ако така или иначе накрая ще го вземеш, вземи го веднага с усмивка, като че ли ти правят услуга. Така администраторката, ще се чувства комфортно с теб и ще предпочита теб пред някой вечно мрънкащ колега. Мит е, че така ще ти прехвърлят само калпавите преводи. Да, вероятно е да ти дават повечето калпави преводи, но не само тях, най-малкото, защото те все пак са изключения. Освен това нали все пак говорим за запълване на капацитет. Като го запълниш, можеш да започнеш да си филтрираш нещата.

6. Давай по нещичко повече.

Пример 1 - Лично шефката на агенцията ми праща надвечер експресен превод на автобиография на някакво хлапе. Написало я като от миналия век - свободен текст, именувам се, родил съм се. Превеждам му я така, както я е написало - може така да я иска. После правя втори дубъл като форматирам данните както се прави CV - нищо общо с неговото съчинение освен фактите. Момчето доволно, шефката доволна.

Пример 2. Практически никога не превеждам надписите в картинки във вид на списък под картинката. Въртя, суча, гледам картинката да е същата и само езикът да е различен. Да, отнема време, но пък клиентът със сигурност следващия път ще дойде в моята агенция, а администраторка най-вероятно ще даде превода пак на мен: "Тук пак е дошъл един, дето ти му беше правил превод".

Е те така, те!

Деде, прав си. Правя всичко това. Взимам и най-трудните преводи. Не ме мързи да разучавам нови за мен теми. По питанията ми в клуба може да се види тематиката на текстовете, които съм превеждала, а тя много разнообразна. Дори се опитвам да предложа свое предимство - не взимам надценка за експресен превод. (Признавам си, че тази идея я откраднах от друг клубар, мисля, че беше от хакерхакер, но не съм сигурна). Вероятно има какво още да се работи по повод на личните отношения, които бих могла да създам с хората от агенциите, но аз съм деликатен човек, не обичам да се натрапвам.

Ами всеки е като него си. Аз също си мисля, че не се натрапвам, защото когато питам или моля за нещо смятам, че е съвсем нормално, и г очаквам като вариант, да ми откажат. Все по-чест озабелязвам обаче, че хората мразят да отказват директно, това ги напряга и съответно се дразнят от мен. Аз пък не мога да се примиря докато не получа категоричен отговор, бил той и отрицателен, и ги натискам.

Както обикновено, всичко е въпрос на мярка - и прекалената притеснителност и прекалената напоритост носят негативи.

Знам ли, не искам да те отчайвам, а и не виждам причина чак за отчаяние, но явно си направила каквото може да се направи и ти остава да се надяваш на късмет, който, както е видно от моя случай, може да да те сполети когато изобщо си забравила за какво става дума.

Ако имаш достатъчно време, може да пробваш с преподаване - час-два дневно, дори да ти излезе превод, не са фатални. Наблюдавам известно връщане към руския език (не е като преди 10-15 години).

За втори език не те съветвам, защото знам по себе си, че не винаги се получава. Аз в училище съм учил немски - 4 години. По принцип езиците ми се удават, но така и не можах да се насиля да го овладея на работно ниво. По едно време си мислех за италиански, даже си бях купил учебник. Струва ми се лек и приятен, но и с него не стигнах до никъде. От руски мога да превеждам, но на руски - не - така и не можах да разбера системата на падежите и слагам окончанията по "благозвучие".

С преводите го има и момента на ограничено развитие. След като стигнеш часовия си капацитет от страници, практически не можеш да си увеличиш приходите, освен ако не направиш агенция (да не чува Рашеда). Това беше една от основните причини през 93-та да изоставя превеждането. Има други видове работа, които са по-разнообразни, по-динамични, свързани с движение и контакти, които на всичкото отгоре дават възможност за 2-3 пъти по-висок приход при субективно по-малко натоварване.

О, аз и преподавам. Вече съм "изучила" няколко руски семейства. Нали знаеш, че сега доста руснаци се преселват тук заради морето, климата и евтините имоти. Повечето са по Черноморието, но и в Пловдив има. Обаче и този пазар е ограничен. И все пак повече съм преподавала български на руснаци, отколкото руски на българи. Предполагам, че пак е въпрос на платежоспособност.

Не мисля, че е въпрос на платежоспособност. Българинът от залъка си къса, но за учение на децата (нужно и ненужно) плаща. По-скоро може би твърде много хора смятат, че английският е универсален и достатъчен като чужд език. Вече без поне малко английски, все едно си неграмотен, а руският си стана специализиран език за в случай, че имаш нещо конкретно предвид за в бъдеще.

Не знам дали не е време да го тарифират като рядък език.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти пък! Докато го науча китайския и овладея писането с китайска клавиатура, ще стана поне на сто години!
Мислила съм за украински, но едва ли усилието ще си струва.

Е, и аз така за немския навремето.

Има един гаден момент. Като не ми се налага или нямам преводи, си казвам, че няма смисъл да се усъвършенствам - друг език, по-бързо писане, личен речник...

Като имам много преводи, си казвам, че сега не е моментът, за да не губя време или да се претоварвам.

Явно толкова си мога.

"Хайде хапчета чудесни, никога да не поресна!!"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И да не сбъркаш да кажеш "порасна", че ще стане страшно!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И като се сетя, че шибаните толерасти от Европа посегнаха и на тази книга, направо побеснявам...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Бе надявам се да си остане в сферата на слуховете и тъпите намерения. И за Том Сойер" и "Хъкълбери Фин" имаше нездрави амбиции за "корекции", не знам какво стана там. Както и с кампанията да няма вече "телесен цвят", щото не се знаело какво означава

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пак съм пропуснала нещо. Как така са "посегнали" на "Пипи"? Какви "корекции" в "Том Сойер" и "Хъкълбери Фин"?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какви "корекции" в "Том Сойер" и "Хъкълбери Фин"?!

Сигурно става дума за многократната употреба на "nigger", както и много други расистки изказвания. Всъщност не знам как са преведени на български - чел съм само оригиналите. Може да не звучи толкова неприемливо в превод.

Само да отбележа, че съм напълно против всякакви корекции, независимо колко расистки е оригиналният материал.

Извинявам се, ако аз не съм разбрала какво има предвид Вълчо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всъщност след като зададох въпроса, се сетих, че вероятно за нещо подобно става дума. Чела съм ги много отдавна на български и не си спомням как беше преведено nigger но както и да е било, смятам, че е глупаво да се правят някакви "корекции" в този смисъл. Това - поне за мен - е груба намеса в авторския текст; все едно сега някой да седне да пренапише Марк Твен, защото думите, които е използвал навремето, сега звучат обидно... Ами хубаво, но това вече няма да е текстът на Марк Твен, а някаква "цензурирана" версия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Angry Overlander на 20.11.14 18:33.

Криворазбрана "политическа коректност" - малко като в оня виц, дето вече няма да има бели и черни, а само зелени. И после в автобуса - я, ония тъмнозелените, да станат да отстъпят място...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хващам се за теб като последна в редичката. Че американците са идиоти, това отдавна ми е ясно - дали ще наречеш някого "негър", "черен", "афро-американец", няма никакво значение, защото това е просто идентифициране по цвят на кожата. Все едно да отпадне понятието "чернокос", "рус", "рижав", "побелял". Пълна идиотия.

Не схващам само защо напоследък и руснаците се плъзгат по тая кална пързалка. След много дебати дали да бъде напълно забранен "Ну погоди!", доколкото знам, в момента има само възрастово ограничение до 12 години, щото проповядвал насилие.

Няма по-тъпо животно от човека! С изключение на семейството си, не давам и едно от кучетата си за никой човек или каквато и да е бройка човеци.
Да живее еболата!

Хващам се за теб като последна в редичката. Че американците са идиоти, това отдавна ми е ясно - дали ще наречеш някого "негър", "черен", "афро-американец", няма никакво значение, защото това е просто идентифициране по цвят на кожата. Все едно да отпадне понятието "чернокос", "рус", "рижав", "побелял". Пълна идиотия.

Тъпият си ти Дядо. Казваш, че е едно и също дали когато срещнеш някоя непозната жена, ще се обърнеш към нея с "госпожо" или "кучко мръсна".

Съгласна съм с всичко написано от теб, без фразата "американците са идиоти". Не ми допада подобно поставяне под общ знаменател на която и да е група от хора, нация, народ, етнос и т.н. Все едно да кажеш, че всички немци са нацисти. Не мисля, че нещо ми дава право да заклеймявам една нация като "тъпа". Която и да е тя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това, че съм ти неприятен, не би трябвало да ти пречи да мислиш. Негър, просто означава "черен". Смениха го с black. И кво - пак означава черен.Смениха го с афро-американец, което освен, че е пълнана тъпня, защото трето поколение французин от сенегалски произход, живеещ в Щатите също ли е афро-американец, пак служи за идентифициране на лице с черен цвят на кожата и за нищо друго.

А трябва ли да има афро-бразилец, афро-швейцарец, афро-българин? Само пълен дебил може да измисли такава идиотия, а този пък, койт защитава тази постановка, сам да се сеща какъв е, ако има достатъчно интелект, разбира се.

Въпросът избщо не е в това с каква дума ще отличаваш европеидната раса от негроидната, от азиатсктата и т.н., а с каква цел ги отличаваш и какво е отношението ти към тях.

Дали ще нарека циганина циганин, мангал, брикет, ром или квото се сетиш там, щом ми се е наложило да го отлича по някакъв начин, а не го наричам просто господин Стефанов (много обичат това име мангалите), няма никакво значение.

Мнението ми за теб като що-годе разумен човек тотално пропадна. Слагам те у лево.

За мен са доказали, че в мнозинството си, примерно 80%, са изключително глупави.

А иначе те не са нация и никога няма да бъдат. Те са пълен сбиротък и такива ще си останат. Да приемем политически коректната форма "група".

И да, немците в огромното си мнозинство са нацисти, независимо на какви се правят, след като руснаците им наритаха задниците. Две секунди наблюдение на поведението на Хитлер е достатъчно за всеки средно интелигентен човек да разбере що за същество е. Единствената причина поне 90% от немците да го последват, избивайки милиони хора дори не като животни, а като мухи и подлагайки себе си и семействата си на смъртен риск, е дълбоко вроденият им надделяващ над всичко нацизъм.

Боже мили, тъкмо се чудех какво пък такова може да има в Пипи, че да се налага да я коригират.

Знам, че е много стара темата, ама да си кажа - не е необходима специална клавиатура за писане на китайски език! Китайците си нямат азбука, и един от най-добрите начини е писане на (чрез?) срички. Като добавиш повече думи/срички, Windows/Mac OS (или каквото там се ползва, може и Линукс) намалява възможните избори. И с мишката си избираш кое точно искаш да напишеш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Naki на 09.11.16 14:29.

Не схващам само защо напоследък и руснаците се плъзгат по тая кална пързалка. След много дебати дали да бъде напълно забранен "Ну погоди!", доколкото знам, в момента има само възрастово ограничение до 12 години, щото проповядвал насилие.

МАни го насилието - Вълкът има наглостта да пуши, че и на публични места!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите