Exactly!

Мерси, ама няма за какво. Харесвам си работата и я работя по 10 часа на ден, така че резултатът е нормален. Е, бързо се разделих с илюзията, че като работя вкъщи, ще обръщам повече внимание на децата си, но пък всичко останало е супер, дано така да си остане. А "сайта" (доколкото може да се нарече така) го спретнах набързо след предишната тема, която ме наведе на мисълта, че може би ще изглежда по-културно тъй, отколкото с няк'ви си си сивита

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Напълно те разбирам. През далечната 1993 се издържах само като преводач, работейки вкъщи. Само който не го е правил не разбира, че това не е "да си си у дома". Като имаш работа - децата пречат (бяха малки) и само ги хокаш, покрай тях и жената. Като нямаш, си нервен и пак те го отнасят. А аз като типичен български мъж, все пак нямах семейни задължения, а какво да кажем за "мама", която работи вкъщи.

Сайтчето ти е изключително семпло, но на мен лично така дори ми допада повече. Когато има съдържание, опаковката не е особено важна. Говоря конкретно, а не за шоколадови бонбони. Попадал съм на много напудрени сайтове, в които освен привлекателната първа страница няма нищо. А и така е доста удобно и информативно - който го интересува, отива и вижда. Останалото са документи, срокове и пари.

Напълно съм съгласен. Никой няма да изгуби толкова много от 2-3 странички, преведени за 1-2 часа. По аналогия с интервюто за работа, остава кантидатите да искат работодателят да им плати пътни разноски и почасова надница, за това, че са благоволили да проявят интерес към фирмата му. Пълен абсурд. Като имаме предвид, че 99% от пробните "преводи" не стават и задника си да избършеш с тях (защото са в цифров вид, разбира се), от къде накъде издателят ще плаща за некадърни писания на 50-100 души?
Хипотезата, че се раздават по 5 страници на 30 души и така издателят получава напълно преведена книга без пари, е пълна глупост. В тази връзка се сещам един цитат от Балзак, приблизително: "Най-отвратителното качество на дребните душици е склонността им да подозират другите в собствените си низости." Чувал съм за преподаватели в университета, които раздават на студентите си по няколко странички от книги, които иначе те би трябвало лично да превеждат, но това са изолирани случаи.
Та от висотата си на човек, който има доста богат опит като преводач, редактор и дори съиздател на художествена литература, бих предложил следната процедура:
1. Пробният превод да е минимум 5-6 страници, защото от 1 страница трудно можеш да получиш задоволително впечатление от даден преводач. Така ще бъдат отсети и некадърниците, които се надяват с минимално усилие да получат работа, за която не стават.
2. Пробният превод да се публикува открито в обявата за набиране на преводачи (за да се разсеят съмненията на дребните душици).
3. При възлагане на първи-втори превод предаването да става на по 50-100 страници и издателят да има право да прекрати договора на всеки етап, като разбира се заплати на преводача вече предадените страници по договорената тарифа.
Мисля, че така става най-прозрачно и задоволително и за двете страни.
Освен това мисля, че кандидат-преводачите трябва да получават обратна връзка от издателството: некадърниците ясно да разберат, че НЕ СТАВАТ за преводачи и да си търсят друга професия, а тези, които просто нямат достатъчно опит, да могат да си видят грешките.

чийто манталитет е доста по-различен от българския

Що за обяснение е това?!

Щом едва свързват двата края, може би трябва да работим за тях на доброволни начала

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Освен това мисля, че кандидат-преводачите трябва да получават обратна връзка от издателството: некадърниците ясно да разберат, че НЕ СТАВАТ за преводачи и да си търсят друга професия, а тези, които просто нямат достатъчно опит, да могат да си видят грешките.

Напълно съм съгласен. Но за съжаление в момента няма такава практика.

Всъщност това с преподавателите е адски разпространено и страшно ме вбесява. Имаше го и преди 15 години, има го и сега. Получават безплатен превод, за който студентите бая се стараят, щото е "за оценка", а после, обикновено след лека редакция (толкова лека, че си личи и различният стил на различните глави), си го пускат от свое име. Като студентка винаги съм отказвала такива задания и съм предпочитала изпитите или други курсови работи, макар и срещу повече усилия, щото не ме кефи :) Преди няколко месеца пак се сблъсках с такъв случай, около 20 страници беше дал милият професор, при това на студентка-чужденка, дето едва говореше български... при това без алтернативен вариант.
Обаче за предаването на превода на части, ако ще и да е за първа поръчка, не можеш ме убеди. Винаги превеждам цялата книга и после редактирам цялата. Който иска. В договорите обикновено ясно пише, че ако преводът не става (и какво значи да не става), заплащането ще бъде намалено или отказано.




http://irinamanusheva.url.bg/

Какво се получи при мен с конкретния случай, от който тръгнаха нещата - сега ще докажа, че ще се радвам да получа този превод, но далеч не съм склонен да се надскачам, още по-малко да мамя или се подмазвам (както спомена не помня кой).

Направих превода вечерта и го изпратих сутринта на следващия ден. Заявителят ми благодари и ми предложи, понеже имало време, ако искам да си поогледам превода още веднъж (преди той да го е гледал). За мен това е грешна постановка. Значи понеже сега имам три седмици за седем страници, дай да ги напудря на мах, пък после като ме натисне реалният срок, каквото дойде. Казах му, че му гарантирам като минимум това качество, с което съм му предал превода. Ако сега го устройва, значи и целият превод ще му свърши работа.

Любопитно ми е дали връщат преводите на всички, за да ги "доогледат" или само на хленчещия по форумите Дедо?
Някой друг, който е пращал пробен превод, би ли споделил дали тази практика я прилагат за всички кандитдатствали?
До този момент нямах отношение към възложителя, но ако написаното от Дедо е вярно само за неговия случай, то това изобщо не прави чест на издателството.

Означава, че в значително по-голяма степен в българия е разпространена измамата и неосъзнаването на собствената непригодност за определен вид дейности.

Чужденците (в западните страни) отдавна са настроили системите си и едва ли би хрумнало ня някой, който едва срича чужд език д ас ецани за преводач, защот обуквално няма какво да яде. Да не говорим, че системите им за социално-финансово подпомагане практически изключват търсененто на каква да е работа само за прехрана.

Казах вече много пъто - всеки сам преценява. Не смятам, че изпълнението н абезплатен тест е хрантутетне н аагенциите, нито бих работил за тях под определена цена, която ми позволява да живея нормално с труда си.

Не приемам, обаче, изпадането в другите две крайности - агенциите са само лоши, а всички (желаещи да бъдат) преводачи са само кадърни и добри, и единствено преводачите работят, а агенциите ядат даром. Смятам, че симбиозата е неизбежна в по-големия процент от пазара и общо взето мършата е пропорционално разпределена.

Евала, и аз, вдъхновен от предишната тема, бях решил да си направя подобен сайт, но мързелът ме възпря

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите