щом винаги можете да се "осерете", както се изразява Черен вълк, значи тези пробни преводи са напълно излишни

Точно така. Само ще добавя, че когато чужда агенция изисква пробен превод, от нея пишат на преводача "...но разбира се ще Ви платим за извършването му."

В моя случай, агенцията изобщо не е незнайна. Освен това АЗ съм преценил, че мога да жертвам труд за 10 страници, за да разсея притесненията им, че щом съм самоук, не ставам за нищо. Трето, дори преводът да е добър, а те да го обявят за калпав, за да не ми платят, какво печелят? Не смятам че могат да работят постоянно по този начин. Е, ще излъжат двама-трима - големият келепир. Едно, че ще им излезе име, второ, че няма как постоянно да синхронизират поръчките със случайни преводачи. Смятам, че ако качеството ги устройва, те имат интерес да ме включат в "екипа" си и ще го направят.

Минусът, който виждам в моя случай е, че масово поведението ми би се окачествило като нахалство и в такъв случай дори да си царят на преводачите, агенцията ще те тури където ти е мястото. Но поемам и този риск.

А иначе, разбирам ги и тях - при стотици безпарични филолози, трудно ще се довериш на някой дето не е завършил дори езикова гимназия, макар че след 90-та година нивото на езиковите ни гимназии е такова, че аз пък точно кандидати с езикова гимназия бих проверявал.

Изобщо не смятам, че преводачът - особено когато става дума за литература - се прецаква с няколко странички пробен текст. Имала съм всякакви случаи - в началото на "кариерата" ми направо да ми дадат книга, която ми плащат, пък после преценяват дали да ми дадат втора (дадоха ми), и сега, въпреки че предоставям списък с издадени заглавия, пак да ми искат пробен превод. Не ме мързи и за 2-3 стр. никога няма да го направя на въпрос, но такива от по 10 отдавна отказвам, щото си имам достатъчно друга работа и достатъчно сметки за плащане, както и достатъчно благотворителни занимания, които сама съм си избрала :) Освен това в този процес и аз успявам да добия известна представа за стила на работа на издателството и да бягам навреме, ако трябва. Много мразя обаче да ми дават по една страница от различни места от книгата... май всъщност досега винаги съм осуетявала подобни намерения още в зародиш.
Иначе по въпроса за дипломите - сдобиването с първата поръчка за книга беше кошмар, защото не съм нито с езикова гимназия, нито с филология, и винаги ще съм благодарна на редакторката, която просто обяви конкурс и избра превод, а не сиви. Оттам нататък стана лесно. За документи и изобщо работа с агенции не мога да се изказвам, но за превод на художествена литература да гледаш първо и най-вече дипломите, е голям абсурд.

http://irinamanusheva.url.bg/

Редактирано от irkam на 15.11.14 11:24.

при стотици безпарични филолози

Откъде имаш тази статистика? И само филолозите ли са "безпарични" в тази държава? Защо не кажеш нещо за "безпаричните" инженери, които се самоунижават пред агенции и издателства, готови да правят и по 10 страници безплатно? Нали си инженер?


П.П. Няма нужда да казваш, казал си го вече, намерих го:

Публикувано 14.03.13 08:10
Клуб "Психоанализа и психотерапия"

"Нали съм безработен вече почти година, какво ли не търсих. Първо опитах в София с това, което съм правил в последните десетина години. Няма. Криза, съкращения в бранша. После започнах да чета обявите наред – София, Троян, Ловеч, Севлиево, Търново, Габрово… всичко, което бих могъл да правя - технически директор, среден мениджър, малък мениджър, инженер, технически сътрудник, склададжия, рецепционист в хотел (знам добре английски и руски, а и от други езици поразбирам), охрана на офиси (183 см, 102 кг, не зле изглеждащ за петдесетте и две си години). Започнах завистливо да заглеждам момчетата, които рано сутрин миеха витринните на магазините." и т.н.

Дали са ти и добър съвет на 16.03.13 в 11:52:

"защо на 52 години си се отпуснал дотолкова, че да искаш да се пенсионираш и нямаш желание за нищо освен да си идеш на село и да си копаш градинката.
От това, което описваш става ясно, че си колега инженер, че и по специалност, и щом си работил тези неща, които описваш, значи си горял в работата си, интересно ти е било. Имал си желание. И защо сега не ти се занимава с нищо? Че животът не е свършил."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Rasheda на 15.11.14 12:18.

Колко филолози завършват годишно? Колко от тях получават заплата по-голяма от 7-800 лева? Аз лично смятам, че човек със заплата под 2000 лева е безпаричен, тоест парите не му достигат за качествен живот от ниско ниво (ако тепърва трябва да купува жилище или има по-високи изисквания към живота, 2000 лева няма да му стигнат).

В моето обкръжение, инженерите започват с 1000 лева. Ако са свестни, на третата година са на 1500, на 6-7 години стаж вече са на(д) 2000 лева. Говоря за редови инженери. Изявените достигат до 3-4000, шефовете - 6-10000.

В моя случай. Аз съм типичен мързеливец. В смисъл, че не обичам да се напрягам много и не обичам да работя нещо, което не ми е интересно. Заплатата в основната ми работа, като се вземе предвид, че имам жилище и кола, децата ми се самоиздържат, не съм претенциозен към живота, стига за "качествен" живот. В предишните 5 години обаче успяхме да натрупаме дългове (кредитни карти, овърдрафт, заеми), които със сина ще изплатим нормално, но сега с преводите имам възможност да ги покрия експресно и да не им плащам лихвите. А и човек не знае. Може болест да ме повали, устата ми да ме предаде и пак да остана без работа. Защо сега, като имам възможност, да не посъбера малко орехи за зимата?

Ако бях закъсал като преди 4 години, безплатното отработване на 10 страници, можеше и да мине за унижение, но в момента нито тази агенция, нито годподинът с книгата са ми жизнено необходими. Правя тази стъпка по собствено желание и само с целта да се докажа като способен преводач. ЧОвек трябва д ададе, з ад аполучи, първо да покаже какъв е, а после да очаква уважение. Не виждам абсолютно никакво унижение в това.

Има и още един важен фактор. На моите години и с моя характер ми е доста скучно. Малк онеща в живота ме привличат като развлечение. Ето, от месеци, тази седмица за пръв път нямам превод и се чудя какво да правя. А преводите, поне засега са ми интересни и в същото време ми носят пари. Трябва да съм голям глупак за да се правя на унижен.

В живота човек има достатъчно поводи да покаже и защити достойнството си. Отказът от работа не е сред тях. Иначе, както казваше един мой бивш шеф, всеки който работи е проститутка, защото върши нещо за друг срещу заплащане.

"Иначе по въпроса за дипломите - сдобиването с първата поръчка за книга беше кошмар, защото не съм нито с езикова гимназия, нито с филология, и винаги ще съм благодарна на редакторката, която просто обяви конкурс и избра превод, а не сиви. Оттам нататък стана лесно. За документи и изобщо работа с агенции не мога да се изказвам, но за превод на художествена литература да гледаш първо и най-вече дипломите, е голям абсурд."

Най после съмишленик! За литературните няма спор. Аз обаче бих добавил и не литературните. Много професии задължително изискват академично образование, но за преводаческата то изобщо не е критериий. Има хора (да, не много), за които езикът е страст, независимо какво образование имат. В същото време има МНОГО филолози (както и инженери, лекари, архитекти), завършили с минимум познания, с нищожно разбиране и с нулева култура в професията и изобщо. Как да се довериш само на голата им диплома?

Погледнах сайта ти. Впечатляващо! Браво!

Никой не е казал, че трябва да се довериш само на гола диплома. Отиваш в proz.com или translatorscafe.com и четеш профила на преводача. В него се съдържа не само информация въведена от преводача, като примерни преводи, но и отзиви от предишни възложители. В proz.com има и системата "Kudoz". Не ми се обяснява за нея - можеш да видиш за какво става дума в сайта. Т.е. както Рашеда посочи по-горе, пробните преводи са излишни. А ако наистина са необходими, се плащат. Щом чуждите агенции могат да си го позволят, защо българските се скръндзят?

Отзад напред. Защото чуждите агенции работят основно с чужденци, чийто манталитет е доста по-различен от българския. Второ, защото чуждите агенции могат да си го позволят. Представяш ли си българска агенция (повечете от които въпреки мнението на Рашеда, едва кърпят двата края) да плаща И за пробни преводи?

За утвърдените преводачи, като Ирка ясно - поглеждаш им досието и разтваряш обятия да ги посрещнеш. Какво правиш обаче с онези, които сега прохождат?

Пример. Синът ми завърши гимназия "Банкер" - 5 години. След това УНСС - 4 години. После почти година банките не го викаха дори на интервю, щото нямал стаж. От 4 години работи в една банка и е един от най-добрите в категорията си. Само че що зор докато стигне до тук.

Продължавам да смятам, че тестът е най-спрадливия начин за подбор и за двете страни.

Ще се опитам да обясня как гледам аз на нещата в това отношение и защо не възразявам срещу пробните преводи. За мен това е сделка между две страни. Ако едната страна има някакви желания в тази сделка, които съм склонна да изпълня, уважавам ги, без да питам защо, какво ще спечелят от това и пр. Тяхна си работа. Аз също имам условия и никак не приемам някой да ми обяснява, че не съм права. Например никога не се съгласявам да предавам превод на части или да работя по една книга с друг преводач, освен като много, ама много голямо изключение и никога с издателство, с което работя за първи път. Никой не е казал, че всеки път сделката се получава, по-важното е, когато се получава, и двете страни да са доволни от сътрудничеството си. Така че, като ми искат пробен превод, първо изясняваме другите условия и ако преценя, че има вероятност да се спогодим в бъдеще, казвам какъв обем и в какъв срок мога да дам и толкова.




http://irinamanusheva.url.bg/