Средноквалифициран? / Общества / Професионални / Преводачи

Хубаво, ама като поразпитах, то си има разходи - счетоводител, нам кво си било задължително, нам що си не можело без него и май хесапът ми не излиза.

Най-важният разход е за персонал, а агенциите за преводи нямат такъв. Лъжат, че извършват преводи на 20 (30-50-всички) езици, че разполагат с нам колко си преводачи, редактори, консултанти... Знаеш ли с какво разполагат? С едни голи списъци - ха-ха!

"Едва ли има друга област на икономиката, където фирми без служители или с няколко служителя да наричат "свои служители" лицата, с които сключват граждански договор за изпълнение на конкретна поръчка."
Из статията "Работодателите"

Или, както чудесно го е обяснил колегата:

"Широкоразпространено е мнението, че т. нар. „преводачески агенции" извършват преводаческа дейност и че това е основната им дейност. Но дали е така? Ако прегледате годишните финансови отчети на редица такива агенции, ще ви направи впечатление, че най-голямата част от разходите им са за външни услуги, а по-конкретно - преводачески услуги. Защо една фирма, която извършва определена основна дейност ще има разходи за външни услуги именно за тази дейност, като в същото време разходите й за персонал ще бъдат много ниски? Отговорът е съвсем прост: тази фирма не извършва посочената основна дейност. В случая с „преводаческите агенции" - те не извършват преводаческа дейност. Те извършват специализирана посредническа дейност, но не и преводаческа. Единственото вярно нещо в наименованието на тези агенции е, че са агенции, т. е., посредници. Но не извършват преводаческа дейност като основна дейност.

Истина е обаче, че част от агенциите за преводи наистина предлагат именно преводачески услуги, понеже собствениците на тези агенции са все още действащи преводачи. Казвам „все още", защото след известно време ще ги домързи да превеждат и ще започнат да се занимават само и изключително с посредничество. Но докато са преводачи, те „колегиално" предлагат услугите си на своите преки конкуренти, дори се пишат за „техни" преводачи в прословутите им списъци. Тези списъци са „търговска тайна", защото, ако станат публични, ще лъсне истината, че голяма част от агенциите са оплетени в една и съща мрежа и са изградили един огромен картел, който всмуква всички потенциални клиенти на малкото им останали конкуренти.

Тук няма и помен от свободна и лоялна конкуренция. Съгласуваната практика за взаимно използване на едни и същи или подобни списъци с преводачи води до драстично ограничение на свободната конкуренция. Тези списъци, разбира се, не включват само собственици на агенции. Те биха били недостатъчни за извършване на всички преводи. В списъците, съвсем нормално, са включени и много специалисти по езици, които работят като учители или преподаватели във висши учебни заведения. За съжаление, много от тези специалисти са просто само имена в списъци. Те почти не виждат материали за превод, а някои от тях дори не искат и да видят такива - те просто са си продали подписите. Друг тип преводачи от тайните списъци са професионалисти в други области, които имат необходимите познания както в професионалната си област, така и по съответния чужд език. Случва се обаче тези преводачи да нямат необходимите удостоверения за познание на език и затова предпочитат да стоят в сянка. Но най-големият брой „преводачи" са от една категория, която трудно може да се определи с едно название. Тази категория е най-разнообразна, но и най-уязвима. Това са хора с ниски доходи, безработни, ученици, студенти, майки в отпуск по майчинство, пенсионери и др., които са готови да извършват всякакви преводи на невъзможно ниски цени.

Именно това изобилие в списъците на агенциите гарантира бързото и лесно намиране на преводач за който и да е превод от/на който и да е език. Ако някой си мисли, че може да се конкурира с агенции без персонал, жестоко се мами."
Из статията "Агенциите за преводи ограничават свободата на конкуренцията":

Ако пък предпочиташ на английски език, моля:

“When it comes to providing intellectual, personal services, close consultation between the professional and the client is an essential part of ensuring quality outcomes.

It follows that in the absence of such close consultation, quality of outcomes is likely to be affected in a negative sense. I cannot think of an intellectual, personal service other than in translation, where for commercial reasons, an intermediary ensures that such consultation does not occur.

Is it any wonder then, that intermediaries, other than professional practices like yours, Steve, are seen as the problem rather than the solution to the profession’s problems (especially in respect of quality). Surely, one of the defining characteristics of a ‘professional’, is that he or she takes PERSONAL responsibility for the quality of the service or advice provided.

Agencies do not (and obviously cannot).”
Източник на англ. цитат: