Това е косвено доказателство, че съсловието е съсипано.

Агенциите мълчат по разбираеми причини.

Преводачите също мълчат. Сякаш наистина са останали само два вида. Затова пуснах дискусията - очаквах да се обадят преводачи, които не са нито от единия, нито от другия вид, но няма и няма - нито в този форум, нито в другите.

Не влизам нито в едната, нито в другата категория. Превеждам книги за БГ издателства, не живея в България, имам лиценз за дейността си във Виена, който не се получава с рушвети. Не ми се плаща по австрийски стандарти, а по български разбира се, но обичам работата си (наред с преподаването на английски) и не го правя за парите, които не могат да платя и 2/3 от наема ми от една книга, а защото обичам да го правя, което значи, че не го правя през пръсти, не го правя за да отбия номера. Нямам представа как е положението с останалите преводачи, защото книга на български не съм чела и отказвам да чета от 7 години, а и преди това рядко четях на български. Не може да се обобщава така.

"Не може да се обобщава така."

Не става дума за правене на обобщения, а за предизвикване на дискусии. Използва се същият прийом, както при писане на есе. Темата нарочно се формулира провокативно, за да предизвика "сърбеж" с цел да се включат повече хора.

Извинявам се, ако нещо Ви е подразнило. Имах предвид преводачите, които работят за българските агенции, а не за издателствата.

Предполагам, сте забелязали, че правя-струвам, все гледам да насоча вниманието към един нашенски дългогодишен нормативен проблем, който полека-лека започва да се решава. Щеше да стане по-бързо, ако имаше истински преводачи.