|
|
|
Тема
|
 Защо преводачите не сключват договор с МВнР?
|
|
| Автор |
Rasheda (rightly guided) |
| Публикувано | 18.10.12 22:05 |
|
|
Една от многото лъжи на "лицензираните" ПА гласи следното:
"Съгласно сега съществуващата нормативна уредба "заклет преводач" е преводач, който е вписан към агенция, имаща договор с КО."
Според агенциите, преводачът носи званието "заклет" само под шапката на една или повече агенции, защото само агенциите/фирмите имат право да сключват заветния договор с МВнР, който ги "лицензира".
Ако се питате защо е така и дали трябва да е така, четете нататък.
Източник: форума на "Петиция срещу новите изисквания за преводаческите агенции"
"1. Опитайте се да намерите дефиниция на "заклет преводач" в сега действащото законодателство (не по сайтовете на "лицензираните" ПА, моля!) и ще видите, че НЯМА такава дефиниция, макар че на няколко места се споменава, напр. в ДПК - Данъчен процесуален кодекс, където се споменават и «заклет преводач», и «легализиран превод», но дефиницията на тези понятия отсъства!
2. Чели ли сте първия параграф на страницата "Заверки и легализации"? Там пише "преводач, който има сключен договор с МВнР за извършване на официални преводи". Преводач, а не фирма! Ето ви линк:
3. Чели ли е дефиницията за "официален превод" в Закона за обществените поръчки? И там пише същото - "ПРЕВОДАЧ, който има сключен договор с МВнР за извършване на официални преводи".
4. Знаете ли защо договорите се сключват само с фирмите, а не с отделните преводачи? Според министър Н. Младенов - това се налага поради големия брой документи и многото езици.. бла-бла-бла ..., ето ви линк:
Всъщност, Правилникът е единствената пречка за сключване на договори с отделните преводачи. Нищо друго. Според клаузите му, датиращи от тоталитарно време, Външно държи държавния монопол върху официалните преводи:
"Чл. 2а. (Нов - ДВ, бр. 96 от 1982 г., изм., бр. 103 от 1990 г.) (1) Преводите на документите и другите книжа в страната се извършват от Министерството на външните работи, а в чужбина - от дипломатическите и консулските представителства на Република България."
В този анахроничен правилник, годен само за музеен експонат, се твърди, че всички документи и други книжа в страната се извършват на едно-единствено място в България, а именно във Външно - там, на място, вътре в самото министерство! Никой друг няма право да приема поръчки пряко от клиентите си - нито фирмите, нито отделните преводачи! Външно е единственият възложител на преводи, СВРЪХМЕНИДЖЪРЪТ на България! Външно сключва договори с фирми, само и единствено с ФИРМИ на основание ал. 2, чл. 2а от живия музеен експонат, затова на преводачите без фирма се отказва "честта" да сключват договор. Ето го прословутото "основание" за сключването на договорите:
Чл. 2а (2) Министерството на външните работи, респективно отдел "Консулски", може да възлага с договор преводите да се извършват от държавни, обществени, кооперативни и частни фирми.
5. Сега да не си помислите, че преводачите ще се уредят с договор, а на фирмите ще се отказва тази "чест"? Не, разбира се. Договорът ще отпадне автоматично с актуализирането на правилника, на основание ал. 2, чл. 2а от който се сключва. И фирми, и преводачи, ще могат да си работят свободно по демократичните закони на страната. Ако Външно много държи да има последната дума в бранша, може да измисли друг, по-модерен начин да ни командва. Доколкото знам, обаче, не им се занимава. Информацията ми е от протокол на събрание на БАППА, НАПА и СПБ, 24.02.11. Ето линк към протокола:
| |
|
Тема
|
Re: Защо преводачите не сключват договор с МВнР?
[re: Rasheda]
|
|
| Автор |
Rasheda (rightly guided) |
| Публикувано | 29.12.13 23:07 |
|
|
Не им трябва да сключват договор с Външно. Договорът скоро ще отпадне напълно - той е само един незаконосъобразен анахронизъм.
Ще отпадне и практиката агенциите да карат преводачите, които не работят в офиса, да се разкарват, за да поставят подписа си пред мениджъра или техническия сътрудник в офиса на агенцията. Това по принцип е нотариална дейност, а агенциите не са нотариални кантори. Тук имаме много сериозно нарушение на ЗННД.
С тези "заклевания" към агенции пък се нарушава законът за свободната конкуренция.
Из писмо до КЗК:
"Понастоящем, за да сключат договор по чл. 2а, ал. 2 от Правилника, посредническите фирми (агенциите) внасят в МВнР списъци със заклети преводачи, които работят за тях. Тези т.нар. „техни" заклети преводачи обикновено не работят на трудов договор в преводаческата агенция, към която са "заклети". А и не са "заклети" само към една агенция. Теоретично, един преводач може да се закълне към стотици агенции, без да работи в нито една от тях - МВнР не поставя никакви изисквания за местоживеене, нито за брой заклевания, нито се интересува кой към кого и как се е „заклел". Обичайна практика е собственикът на една агенция да е „заклет" към няколко други. На свой ред собствениците на другите могат да фигурират като „заклети" в списъка на първия.
И така, щом влезе клиент в офиса на дадена агенция и остави материали за превод, мениджърът се свързва с някой от "своите" преводачи от списъка и му изпраща превода по електронен път. Преводачът извършва превода и го връща по съшия път. Преводите на официалните документи след това се разпечатват в офиса на агенцията, където е влязъл клиентът, на бланка на агенцията. Преводачът бива повикан да се яви в агенцията, за да постави подписа си пред мениджъра или пред някой технически сътрудник, а той на свой ред поставя печата на агенцията до подписа на преводача. Предполагам, си давате сметка, че преводаческите агенции не са нотариални кантори, но приемайки безкритично списъците с „техни" преводачи, които не работят на трудов договор в агенциите, МВнР на практика възлага на агенциите за преводи да извършват и нотариална дейност покрай преводаческата.*
Именно това е най-силната страна на агенциите в момента. И най-незаконосъобразната. Нито един отделен преводач не може да излезе насреща им като конкурент, докато преводаческите агенции функционират като нотариални кантори на черно, оторизирани от МВнР да поставят печатите си върху преводите на заклети преводачи, които са външни подизпълнители, а не техни служители на трудов договор. Много агенции смело предлагат официални преводи на 30-50 езика, без да имат и един квалифициран преводач в офиса си! Няма как да има свободна конкуренция, докато това положение не се промени."
Цялото писмо е публикувано на адрес:
* Заблуда е, че агенциите извършват преводаческа дейност. Основната им дейност е посредническа. У нас все още не се прави разлика между посредник, който се занимава с доставка на преводачески услуги от преводачите към клиентите (това е агенцията) и преводач.
Положението с тези агенции сега е като с издателствата през 1990-те, когато излизаха анонимни преводи на книги, извършени от колектив.
Редно е всяка агенция да предава превода на клиента заедно със следната информация (без клиентът да я иска!):
1. Име и данни за връзка с преводача, извършил конкретния превод
2. Име и данни за връзка с редактора, извършил редакцията на конкретния превод (ако на клиента се обещае редакция)
3. Име и данни за връзка с консултанта в конкретната област (ако на клиента се обещае и консултант)
Другото е евтин рекламен трик: "Доверете ни се! Имаме всичко необходимо - опитни преводачи, редактори и консултанти! Сертифицирани сме, сред нашите клиенти са държавни институции ..."
| |
|
Тема
|
 Re: първи параграф на стр. "Заверки и легализация"
[re: Rasheda]
|
|
| Автор |
Ja () |
| Публикувано | 30.12.13 11:07 |
|
|
Относно т.2. "Чели ли сте първия параграф на страницата "Заверки и легализации"? Там пише "преводач, който има сключен договор с МВнР за извършване на официални преводи". Преводач, а не фирма! Ето ви линк:
http://www.mfa.bg/bg/pages/view/75"
Не бях обърнала внимание на този момент, но днес на посочения линк излиза отговор: "Страницата не е намерена (Page Not Found)"
И така вече тук
е публикувано следното:
"... оторизирана от Министерството на външните работи на Република България Агенция за преводи".
| |
|
Тема
|
Re: първи параграф на стр. "Заверки и легализация"
[re: Ja]
|
|
| Автор |
Rasheda (rightly guided) |
| Публикувано | 30.12.13 12:32 |
|
|
но днес на посочения линк излиза отговор: "Страницата не е намерена (Page Not Found)"
И така вече тук
http://www.mfa.bg/bg/pages/51/index.html е публикувано следното:
"... оторизирана от Министерството на външните работи на Република България Агенция за преводи".
Линкът е стар, от октомври 2012, затова не е активен.
Сега наистина пише, както сте цитирали. Но пак е некоректно.
Добрата новина е, че Външно вече започна да осъзнава грешките си в "регулирането" на преводаческата дейност. Нещата ще се променят. Трудно, наистина, защото заблудите са дългогодишни, но ще се променят.
Из официално писмо до Администрацията на Президента, изпратено на 24.12.2013:
"Агенциите от списъка са оторизирани (лицензирани) от МВнР да извършват официални преводи. Така твърди самото МВнР на официалния си сайт:
Оторизацията (лицензът) се получава по силата на договор с МВнР на основание чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите. Договорът е крайно съмнителен като съдържание (фиктивен е), а основанието му е незаконосъобразният Правилник. Накратко - оторизацията е фалшива."
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Rasheda на 30.12.13 12:33.</EM></FONT></P>Редактирано от Rasheda на 30.12.13 12:41.
| |
|
| 
|
|
