Та сред нас, потребителите на туитър, има гадове, които понякога пишат на БНТ или НВО, за да изразят възмущението си от превода в този или онзи филм. Те от своя страна предават нататък. И така в крайна сметка авторът на горния пост получава мейл от преводачката със следният текст.

“Уважаеми господин Димитров, След като сте запознат с тънкостите на филмовия превод, може би трябва да предложите услугите си на НВО, вместо да критикувате хора, които работят за 10 стотинки на субтитър без консултант. Безспорно сте наясно, че да знаеш разликата между два термина е едно, съвсем друго е да имаш точен превод на български, който се вмества в 36 знака на ред и е разбираем за широката аудитория, тъй като House of Lies не е учебен филм за финансисти. В случай, че все така нямате по-интересно занимание, може да ме критикувате и лично https://twitter.com/Zap_hire. Преводачката на House of Lies ”

Това кара въпросният г-н Димитров да напише съответния блог пост, където обаче веднага е нападнат с коментари от преводачката и неин колега (или тя самата) под прикритие на анонимността. Коментарите им, както и горният мейл са олицетворение на високо ценените от мен качества ограниченост и комплексираност. Въпросната госпожица дори се фръцна и си изтри профила в Туитър, където преди това великодушно ни беше разрешила критика. Но…

Тя не е единствената, която не става за дадена работа, но я върши за “10 ст’инки на субтитър” и понеже смята това заплащане за недостойно за високите ѝ професионални качества, я върши с нежелание и крайният резултат е плачевен. Така е почти навсякъде. Защото българската ‘работна ръка’ е убедена, че притежава безкрайно много качества, които не са оценени по отношение на заплатата. А всъщност малко са хората, които обичат работата си, работят я с желание и това им се удава.

Днес си говорехме с един приятел, че от 1-2 години не давам на “The Big Boss” въобще да си помисли за работа с български подизпълнител. Защото нямам отговор на въпроса “Ама вие в България така ли…”. Не, не, аз не съм съм част от тази България, аз не искам да съм част от тази България.

И докато си го говорехме, друг човек, работещ извън България написа следното в Туитър :

“Пак се опитваме да започнем нещо в България и пак изтръпвам от нерви покрай комуникацията си с българските партньори…”

Да. Защото, когато племенницата на шефа работи началник във фирмата и ти прати мейл с текст “Формолата е збъркана”, се получава изтръпване. Или когато на 89-я ден ти кажат, че това, което са обещали да свършат за 90 дни, няма да могат да го свършат, защото ‘Чувеку, дето може да го прави, замина да работи във Финландия”… А ако направиш забележка получаваш мейл като този по-горе.

А всъщност на такива хора и 10 ст’инки на субтитър са им много. А заради тях и много добри български фирми, с много добри специалисти ще имат по-малко клиенти, по-малко оборот, по-малки заплати…”

Източник:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля, че не е точно така. Ниското заплащане и съответното ниско качество на превода не винаги означава, че преводачът не става. При превод на по-специализиран текст, преводачът може просто да не си направи труда да рови из справочници, чужди сайтове и да пита колеги, при положение, че плащат стотинки. Защо да си хаби нервите? Плащат малко, получават недоизпипана работа. Мисля, че е това.

Брезичке, ако човекът е мърляч, мърляч си остава колкото и да му плащат. Ако е съвестен и държи на професионализма, ще си върши добре работата и за без пари. Не можеш да оправдаваш некадърността си с това, че ти плащат малко. Като му е малко заплащането, да си намери по-голямо. Достойната реакция в гореописания случай би била: "Съжалявам, всеки допуска грешки" или "Съжалявам, толкова умея да превеждам и работя за толкова малко пари, защото никъде другаде не ме искат."
Иначе критикарите, разбира се, се хващат за грешните термини или печатните грешки, но една грешка не означава, че преводът е лош. Само човек, който не разбира нищо от преводи, може да се хваща за отделни думи и да твърди, че целият превод е лош.

Brezichka, заплащането на лекарите също не е адекватно, но колко от тях си позволяват да споделят тази философия?
Начинът за справяне е един: Просто не го правиш, ако смяташ, че не ти плащат добре. Нека повечето колеги започнат да действат така и ще видим възложителите до кого ще опрат пак и този път с какво заплащане.
За разлика от лекарите, поне в това отношение имаме малко свобода.

Редактирано от Malinali1 на 19.07.13 18:24.

Утопично е да се надяваме, че изведнъж ще изчезнат хората, превеждащи за по три лева без да могат да го правят качествено. Остава ние да си намерим нашата ниша - качество на приемливи цени. Не на справедливи и адекватни, но поне горе-долу приемливи.

Аз съм пример за преводач, който отказва да работи на ниски цени. Резултатът? Агенциите, които преди години редовно ме търсеха за медицински преводи, вече не се сещат за мен. Винаги ще намерят кой да им преведе епикриза за по-малко от 10 лв. - колко му е една епикризка, нали така? Берьозка беше писала, че и за 10 лв. нямало да приеме епикриза, сякаш 10 лв. за специализиран превод е страшно много.

Агенциите непрекъснато пускат обяви и набират ентусиасти и закъсали хора, а такива не липсват. Много млади хора превеждат евтино и даже безплатно, просто защото са интелигентни и самокритични - смятат, че се учат. Или пък защото им е харесала някоя книга, филм или песен. Едва ли има преводач да не е превеждал безплатно, докато се е учил. Аз също съм превеждала за удоволствие - 4 книги, без да броим дреболиите, та ми е ясно.

Проблемът е, че като понатрупаш опит, вместо уважение, получаваш ритник: "Много си важен/важна!" или "Като много знаеш, ще го дадем на друг!", а на пазара постоянно се появяват нови ентусиасти или закъсали, готови да приемат всякакви поръчки. Много от тях не издържат дълго и напускат професията огорчени.


Работила съм в болница и много добре знам разликата между отношението към лекар (или сестра) и това към преводач. Мога да ви кажа, че като сестра изпитвах много по-високо удовлетворение от професията си и се радвах на не огромни, но редовни доходи и сигурност, каквато преводачите не познават. Най-важното, никога не е имало опасност да ме заменят с някоя ентусиастка без диплома, готова да бие инжекция и да раздава хапчета за много по-ниска заплата.
А не е да няма хора, които да поставят инжекции на свои близки или на себе си след кратко обучение (диабетиците например).

Въпрос на статус. Преводаческият не е уреден.

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Rasheda на 19.07.13 19:20.</EM></FONT></P>

Редактирано от Rasheda на 19.07.13 19:22.

Малко смирение няма да ни навреди. Охотно признавам, че когато са ме оплювали за свършената работа, винаги е имало причина. И твърде рядко се е случвало да се обади някой почитател на принципа "Не знам как трябва да се направи, но знам, че не трябва да е така".
А в нишата с превода и субтитрирането на филми положението не е розово. Особено с преводите за канали като Discovery и преди всичко History. Там се подвизаваха едни гении... (Може би още ръсят бисери, но поне преди година престанах да гледам History. Преживяването беше твърде вълнуващо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, това все едно аз съм го написала! Бях тръгнала да отговарям нещо в същия дух, но се спрях, за да прочета всички отговори по темата, и мога да се подпиша под всяка написана от теб дума. Никога не съм си позволявала да казвам или дори да си помисля нещо от рода на: "За толкова пари - толкоз". Сега, вярно, че аз превеждам основно художествена литература, но съм превеждала книги, които понякога са били ужасно тежки - било защото авторът се е "заиграл" с термини от дадена област, било защото самата книга е тежка като тема и сюжет. Повече от веднъж ми е идвало да убия някой автор, но никога не съм си позволявала да претупвам превод с основанието "за толкова пари - толкоз", или "тая книга ми е гадна, затова няма да си давам зор". Ако съм имала съмнения за нещо конкретно в текста, например термини от дадена област, съм предупреждавала да се допитат и до някой, който е по-наясно с тези неща.
А това, последното, което си написал, е толкова вярно... Само като погледне човек коментарите под книгите в сайта на "Хеликон", може да види доказателството за тези думи. Точно това правят повечето коментиращи - хващат се за отделни думи, пищят, че "преводът бил пълен с правописни грешки" - да не говорим, че явно не правят разлика между печатна и правописна грешка. Но те се имат за големи разбирачи, защото нали в България всеки разбира от всичко...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз май безплатно не съм превеждала. Струва ми се, че правилното решение е да се търси някакво средно положение. Да не се сваля прекалено ниско цената, но и да не се иска толкова висока сума, че да останеш без работа. Въпрос пробване е това.
И да, 10 лв. е много дори за специализиран превод. Все пак важат законите на пазара. На мен ми се налага да се боря дори да 50ст. увеличение на страница и да се мотивирам защо ги искам. Не мога да си представя да увелича изведнъж тарифата си с 3-4 лв. Много ясно, че ще ме отсвирят, пък ако ще и най-брилянтните преводи да правя.

Аз точно от този канали научих, че пилотска кабина всъщност е "кокпит". До този момент не знаех, че съществува такава дума в българския език.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите