Здравейте!

Два различни превода на един и същи чужд текст, всеки със своите предимства и недостатъци.
Кой бихте предпочели, ако трябва да избирате?

1
- Значи – каза Джоди Пулански - искате да подарите на Кол Бонър момиче за рождения му ден.
Тримата странични нападатели кимнаха едновременно; бяха в сепарето на “Зебрите”, местния спортен бар, в който обикновено се събираха играчите от “Звездите на Чикаго”. Малкият Дънкан махна на сервитьорката да донесе по още едно.
- Става на трийсет и шест и искахме да го отбележим подобаващо.
- Глупости – каза Джоди.
Всеки, който разбираше от футбол и познаваше Кол Бонър, страхотния централен нападател на отбора, знаеше, че бе сприхав, избухлив и направо невъзможен от началото на сезона. Бонър, на когото викаха Бомбър – защото буквално бомбардираше противника, беше жива легенда – най-добрият централен нападател в тазгодишния шампионат.
Джоди скръсти ръце пред прилепналото си бяло потниче, част от униформата й. Нито тя, нито който и да било от тримата мъже на масата имаше и най-малкото намерение да си блъска главата над моралното измерение на плана, да не говорим за юридическото. Футболисти бяха, в края на краищата.

2
- Да видим дали ви разбрах правилно – каза Джоди Пулански. – За рождения ден на Кал Бонър искате да му подарите жена?
Тримата странични нападатели, които прекарваха ноемврийската вечер, седнали в сепарето най-отзад на “Зебрите” – любимия на футболистите от “Чикаго Старс” спортен бар в Дюпейдж – кимнаха като един.
Джуниър Дънкан махна на сервитьорката да донесе по още едно питие за всички.
- Навършва трийсет и шест, така че искаме да направим нещо наистина специално.
- Глупости – заяви Джоди.
Всички, които разбираха поне мъничко от футбол, знаеха, че от началото на сезона Кал Бонър, брилянтният куотърбек на “Чикаго Старс” беше придирчив, избухлив и общо взето – адски труден за издържане. Бонър, на когото викаха Бомбардировача, заради склонността му да мята направо експлозивни пасове, беше най-успешният куотърбек в Американската футболна конференция и жива легенда.
Джоди скръсти ръце върху впитото си бяло потниче, част от униформата й на хостеса. Нито на нея, нито на някого от тримата мъже на масата им хрумна да се замислят над моралния аспект на това, което обсъждаха, да не говорим пък за понятия като политическа коректност.
В крайна сметка говореха за играч от Националната футболна лига.

Ако трябва да избирам, със сигурност втория.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Първият е доста по-добър стилистически. Вторият има 1-2 по-добри попадения, но е по-тромав и пълен с непреработени английски конструкции, които не са характерни за българския. Във втория може би е по-добро това, че не са преведени имената. Мога да бъда и по-конкретен, но няма смисъл да се разтягат локуми тука.

Редактирано от Maлkaтa cekиpa на 06.06.13 13:39.

Определено предпочитам първия.

Защо не, всяка аргументация е добре дошла!

Ако не бяха дадени двата текста, така че горе-долу да се разбере какъв е английският оригинал, първият текст звучи по-добре.

Само че като се сравняват двата и се види къде във втория са оставени английските конструкции, се вижда и как в първия някой (редакторът?) се е престарал с измененията.

"Куотърбек", доколкото съм запознат, не е "централен нападател". Може да е част от нападателния отбор и да играе в центъра, но ролята му е по-скоро координираща, отколкото да пробива защитната линия. "Американската футболна конференция" не е равно на "тазгодишния шампионат". В американския футбол противникът не се бомбардира, тъй че този опит за оправдаване на прякора е неуместен. Защо прякорът е на английски, а пък отборът е преведен на български? Обикновено отборите не се превеждат, справка всеки спортен сайт, следящ NBA или NHL. "Политическа коректност" (оставяме настрана, че самият израз е неправилно навлязъл на български) не е същото като "юридическо измерение на плана". Освен това Джоуди не е футболистка, тъй че "футболисти бяха", поставено непосредствено след "нито тя, нито тримата мъже" е неуместно.

И като написах "Джоуди", се сетих, че името Cal обикновено си се произнася "Кал".

Тъй че първият текст се чете доста по-добре на български, но с цената на прекалено много отдалечавания и направо пренебрегвания на оригинала.

С други думи, има какво да се оправя и по двата текста, като по първия е по-малко.

Тръгвайки от това, че четивото е в гамата "по-леки", а и може би щото не знам ингилизки, второто ми беше по-приятно за четене.
Но това си е чисто субективна оценка!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Май Лорд, това превод на едно и също нещо ли е?
Май и двете са превеждали как им дойде и през ред, ама май втората по се е придържала към автора, изглежда

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря, колеги.
С нетърпение чакам и други мнения!

Чакаш Моарейн с нетърпение, знам те аз

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според мен редактиране на текст без оригинала не е сериозна работа. Може да звучи префектно на български, но да не отговаря на оригинала. Аз по принцип отказвам редактиране без оригинал или казвам, че не давам никаква гаранция за съответствие с оригинала.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според мен от немалко значение е и връзката между редактор и преводач. От друга страна, ако редакторът познава лично преводача или поне знае името му, съществува опасност да не бъде съвсем безпристрастен - било поради симпатия, антипатия или някакви други емоционално натоварени причини. Това са деликатни моменти в работата на творчески личности. Представете си, например, че четете произведение или превод от известен, наложил се автор /преводач. Самото име на автора по някакъв начин влияе върху възприятието на произведението / превода. И обратно. Неслучайно се признават авторски права върху превода. Авторски!

По-долу е даден кратък пример за превод, който би могъл да бъде критикуван или хвален взависимост не само на лингвистични, но и на екстралингвистични фактори. Аз лично изпитвам смесени чувства - респект към преводачката, а същевременно съжаление, че преводът често се отклонява недопустимо от оригинала и че се е изгубило най-ценното: неподражаемо нежната английска ирония, мекият английски сарказъм, изразени чрез т.нар.understatement (омаловажаване на критиката). Не знам дали българският език може да изрази точно тези нюанси на английския. Боя се, че аз самата не бих могла да го сторя и никога не бих се осмелила да връзвам кусури на преводите на Жени Божилова.

‘My dear Mr. Bennet,’ replied his wife, ‘how can you be so tiresome!’
– Слушайте, мистър Бенит, – вдигна глас жена му, – започвате да ме ядосвате

She was a woman of mean understanding, little information, and uncertain temper. When she was discontented, she fancied herself nervous.
Беше жена неразбрана, невежа и капризна. Всяко недоволство отдаваше на болните си нерви.

100 % съгласна.
И да, безспорно е, че първият вариант е превеждан малко отгоре - отгоре; определено и аз бих променила някои неща в него, но поне е читаем. От друга страна, зависи какъв е текстът. Такава свобода би била недопустима в по-сериозна книга. Основната цел обаче на тази явно е да бъде читаема. От друга страна, не е баш работа на преводача да преценява коя книга е сериозна и коя - не... Факт е, че когато прохождах в преводите, самата аз държах много на точността и се дразнех на много от поправките на редакторите; с времето определено се научих, че и другото е важно... не че казвам нещо ново де

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Първият изглежда уж пи-литературно. Ама уж. И спестява доста от информацията, съдържаща се в текста. Да не говорим, че тези неща, които уж са казани, са предадени неточно...

Вторият при всички положения. Първият е "превод със съкращения", както пишеха навремето руснаците. Поне си го пишеха.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... който не е чак толкова трудно да се намери. Лично аз съм на 95% за втория превод, в който не ми харесват само 3-4 думи (хостес, склонността, мята...).

Та на въпроса:

“Let me get this straight,” Jodie Pulanski said. “You want to give Call Bonner a woman for a birthday present.”

The three offensive linemen, who were spending the November evening sitting in the back booth at Zebras, the DuPage County sports bar favored by the Chicago Stars football players, all nodded at once.

Junior Duncan gestured toward the waitress for another round. “He’s going to be thirty-six, so we wanted to make this extra special.”

“Bull,” Jodie said. Everybody who knew anything about football knew that Call Bonner, the Stars’ brilliant quarterback, had been demanding, temperamental, and generally impossible to get along with ever since the season started. Bonner, popularly known as the “Bomber” because of his fondness for throwing explosive passes, was the top-ranked quarterback in the AFC and a legend.

Jodie crossed her arms over the form-fitting white tank top that was part of her hostess uniform. It didn’t occur to either her or any of the three men at the table to consider the moral dimensions of their discussion, let alone notions of political correctness. This was, after all, the NFL.

Things are not as bad as they seem. They are worse.
Bill Press