Re: Как да вярвам на българските преводачи?!?... / Общества / Професионални / Преводачи

Ми чети в оригинал. Преводната литература е опосредствано изкуство. Неминуемо това, което четеш, е прочитът на преводача. Както една пиеса може да се изиграе по различни начини или едно произведение да се изсвири различно, така и една книга може да се преведе различно. И понеже не сме безгрешни, винаги има грешки. Трябва да се примириш, че не четеш Къруд, а интерпретацията на Флорин. Освен това не се знае кога е правен преводът. Нали се сещаш, че един преводач дава различно качество в различните етапи на кариерата си. Тези, които си мислят, че преводачът може да "препише" просто текста на целевия език, са сигурно разни инджинери и програмисти, които са свикнали да гледат как компютърът риплейсва едни символи с други.
Сега, това с 50-те и 15-те метра е очевидна грешка, която няма как да оправдая, особено в началото на книгата. Ако е в края може да го отдадем на умора, небрежност и т.н.
Сега и друг фактор, за който сигурно не си се сетил. Когато са правени старите преводи, не е имало Интернет. Затова предполагам, че голяма част от текста преводачът просто не го е разбирал добре, не е успявал да открие всичките реалии. Оттам и 50-те процента несъответствия (според теб). Мит е, че един човек може да знае абсолютно всичко в един език. И ако няма на разположение носител на езика източник, с когото да се съветва, неминуемо остават неразбрани неща.
Мене много ме дразни сегашното положение на нещата, но това е. Тенденцията е към по-лошо. Мисля, че до 10 години вече няма да се издават свестни книги на български, тъй че учете чужди езици, за да четете в оригинал.
За сегашното положение: В България много малко хора си купуват книги, за да четат. Конкуренцията е голяма. Съответно за добър тираж се смята 800-1000 бройки. За да се направи хубав превод, разходите са следните. На страница: 7 лв за добър преводач, 3 лв за добър редактор + още 2 лв за коректора - 12 лв. чисто (ако приемем, че се използват всички вратички за спестяване на данъци и осигуровки). Върху 300 стр. - около 4000. Сложи още 1000 за оформление, 1000 за авторски права, стават 6000.
Една книжка от 12 лв.: свали 2 лв ДДС, свали 40% минимум за търговеца = 4 лв, свали 1,5 лв себестойността за издаване, останаха 4,5 лв. Върху 1000 бройки, излиза 4500. Опа!
Затова реално: превод 4 лв на стр. + някаква коректоредакция за 1 лв. За превода станаха 1500, оформлението ако се намали на 500 и правата 1000 (там няма къде да мърдаш), станаха 2000. Значи на 1000 тираж имаш 2500 печалба. Обаче тия 2500 са свалени главно от разходите за създаване на качествен текст. Книгата излиза кофти, читателите престават да си купуват, тиражът спада. Омагьосан кръг и няма спасение. Също да се има предвид, че от тия 2500 трябва да се плащат: данъци, заплати и осигуровки на поне 3 щатни служители, наем и др. Едно средно издателство изкарва 2-4 книги на месец. Тъй тоя бизнес е точно на някакво измекярско ниво на съществуване, но това няма да е за дълго. Постепенно ще почнат да измират издателствата. При това не особено добро заплащане няма да има способни и старателни преводачи. Единствените преводи ще станат разни пиратски аматьорски експерименти, които ще се появяват в нета и нацията съвсем ще затъпее.
И накрая, за сравнение в стила на нашия Велик Ръководител, забелязал ли си какви домати и ябълки ядем? Какво месо, яйца, мляко, компютри, обувки, дрехи, коли, строителни материали... Made in Ausland. Цялото ни общество е от консуматори, много малка част от които произвеждат нещо.