Обръщам се към всичките колеги от България с молба за помощ в подготвянето към изпита по преводачество. След няколко седмици ще имам изпит по превод между норвежки и български в Университета на Осло. Преди години взех същия изпит по превод между руски и норвежки и затова знам колко е сложен. Повече от 90 на сто от кандидатите не успяват да го вземат. Освен това български не ми е роден език. Ще бъда много благодарна за всички съвети и подсещания.

Знам, че на всяка цена ще има много медицинска и юридическа терминология, названия на най-различни институции, а също така и най-обикновенни, най-разговорни изрази. Скъпи колеги, ако имате какво да ми посъветвате, ако се сетите за някакви полезни интернет-страници, българско-английски тематични онлайн-речници или подобно, моля ви се да го споделите с мен.

Редовно гледам "По света и у нас", за да следя новините, но явно общественният живот в България е много по-богат, от колкото тележурналистите успяват да го покажат. Какви други предавания бихте ли ми препоръчали?

С пожелание за успех на всички, Фроъдис

Редактирано от Froydis на 11.04.11 23:08.

Не ни става ясно кой език ви е матерният? Ако може да поясните.
По-скоро ми се виждате доста притеснени, а знайно е притеснението не е добър помощник. Отпуснете се първо. Опитайте се да систематизирате знанията си в дните за подготовка. По мое време изучавахме словесно-изпълнителско изкуство и прилагахме един добър начин за отпускане преди изпит (този метод касае отпускане на актьор пред публика, но е приложим и по време на изпит). Вдишваш дълбоко два-три-четири пъти и издишваш и така се отпускаш.
Уточнено ли е какъв ще бъде форматът на изпита - видовете задачи.
Примерно писането на преразказ/есе/съчинение изисква от вас да съставите кратък план, по който да работите. Всеки вид писмена работа си има определена структура, която трябва да се знае и спази!
В тема Речници на хакерхакер във форума (най-горе застопорена) има богат избор от онлайн терминологични речници.
Повярвайте в себе си, ще се справите! Успех пожелавам и ще чакаме след време да се похвалите и да почерпите виртуално за успешно представяне!

Ако текстът на този въпрос е написан от вас, нямате никакво основание да се притеснявате (имате две излишни тирета, един неправилен предлог и само една правописна грешка в него, която би била допусната от доста българи, вкл. журналисти - поправям се, две грешки). Що се отнася до специалната терминология, вижте темата по-горе за речниците (тя май е постоянна).
Уверен съм, че ще издържите изпита и съм приятно изненадан, че има чужденци с такова ниво на писмен български.
Успех и пишете какво е станало.

"Let's have some new cliches"
Samuel Goldwyn

Редактирано от ivz на 12.04.11 11:07.

Предполагам, че руският е родният Ви език. Думичката "обикновенни" ми го подсказа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря на всички, откликнали досега!

Улучихте го, Березка :). Руски ми е майчин език. Следвах българската филология в Осло, но нямам среда където да редовно да практикувам езика.

Трябваше да напиша "най-обичайни", а не "най-обикновенни изрази", нали?
Точно това е проблемът - имам интерференции от руски. Това особено се забелязва по членуването. Доколкото разбрах, няма точно обяснение в кои случаи трябва да се сложи членуваната форма. Българите, които познавам, ми дават най-различни съвети, които според мен не важат в 100% от случаите. Например, че подлог винаги се членува или да го правя по аналогия с английски.
Ако можете да споделите от наблюденията ви, какви са най-типичните грешки на руснаци, говорещи български, мисля, че това ще ми помогне.

Иначе съм съгласна, че терминологията се учи лесно.

Редактирано от Froydis на 12.04.11 16:29.

Здравейте!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

Ако можете да споделите от наблюденията ви, какви са най-типичните грешки на руснаци, говорещи български, мосиля, че това ще ми помогне.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В тази връзка се сетих за много нелепа грешка, допусната навремето от една моя колежка с руска филология, беше превела буквално българска идиома на руски. Работех в една туристическа агенция тогава, а тя беше главен представител. Отиваме на варненското летище в 4 сутринта да правим трасфер-изпращане на група млади подпийнали руски немци. И филоложката сътворява най-големия бисер, който някога бях чувала - "Пожалуйста, успокойте мИач" (с произнасяне на руското "я" по типичния български начин), буквален превод на "Успокойте топката". Туристите започват да се оглеждат недоумяващо ("Где мяч?").

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Lillie на 12.04.11 14:41.

Конкретно за руския - не беше толкова сложно да се сети човек, след като каза, че си полагала изпит руски-норвежки. А на български двойно "н" се пише значително по-рядко, отколкото на руски, и правилото е едно и съвсем просто. На български е "обикновени", "общественият", за разлика от руския.

Трудно ми е да кажа кои са типичните грешки, понеже не съм си общувал толкова с чужденци, говорещи български. Все пак наистина съм забелязал затруднения с членуването у хората, в чиито езици няма такова или е доста по-различно (руски, полски (?)). Трудно е да се даде правило.
"Правилото" да се ползва като при английския е подвеждащо. Донякъде приликата е, че ако на английски се ползва неопределителен член, и на български с голяма вероятност няма да има членуване. Само че ако на английски няма никакъв член, не може да се даде универсална рецепта как би било на български.
Също така изобщо не е вярно, че подлогът винаги се членува. Например "Първият човек полетя в космоса" и "Човек лети в космоса" са изречения с практически една и съща структура от синтактична гледна точка, но виждаме, че членуването е различно поради различния смисъл, който се влага.

Бих казал, че българският има сравнително логичен набор от правила. Има и нелогични елементи, но те са сравнително малко. Съжалявам само, че не мога да посоча правила за членуването.

Една евентуална помощ при членуването би могла да е следната. Задпоставеният член на български идва от едни определителни местоимения в старобългарския. Затова мисля, че ако на руски в съответното изречение може да се каже "тот человек", "та женщина" (в съответните падежи), тогава и на български може да се членува. Но това е само предположение, не съм го анализирал внимателно.

които не са толкова очевидни като произнасянето на "о" без ударение като /а/ вместо като /у/

В българския език умалителните сменят рода си, за разлика от руския. Та затова често може да чуеш нещо такова:
Какъв малък краче имаш! и Дайте ми този химикалче.
При употребата на минало време руснаците предпочитат да използват минало неопределено време, защото окончанието -л им се струва верен показател за минало време. Един руснак ще преведе изречението "Той беше на кино." най-вероятно така: "Той е бил на кино" или буквално "Той бил на кино" вместо "Той беше на кино".
При образуването на повелително наклонение също често се допуска следната грешка:
ГоворИте по-високо вместо ГоворЕте по-високо
ИзвинИте ме вместо ИзвинЕте ме

Слято произношение на прилагателни в сравнителна и превъзходна степен:
по-хубав руснаците произносят като /похУбав/

Запетаите също се поставят по различни правила. Само ще дам един пример от Пришвин, който ако се преведе на български няма да има нито една запетая: "Я ползу, как зверь, и только слышу, как больно и громко стучит мое сердце." Обикновено руснаците пишат с много повече от необходимото запетаи.