Много се колебаех дали да пусна тази тема. "Насърчи" ме донякъде дискусията в темата "Издателство търси преводачи". Та се замислих - какво би накарало един преводач, който от години работи за дадено издателство, да прекрати работните си отношения с него? Пред дилема съм в момента, на косъм съм да "скъсам" с най-първото издателство, за което някога започнах работа. Същото, за което писах в темата "За разделянето на текста между няколко преводачи". Иначе сме в близки отношения, но в професионално отношение пак се "проявиха" и наистина сериозно обмислям прекратяването на работата с тях. В същото време близки хора, точно поради факта, че отношенията са не само професионални, ме съветват "да не си изгарям мостовете". Как да постъпя? Зе трети път се оказва, че има още нещо за довършване по текста, за трети път губя дни за работа по други преводи. Редно ли е в такъв случай /след завършването на превода/ преводачът да даде да се разбере, че повече не желае да получава поръбки от въпросния възложител? Или просто вече е дошъл моментът да започна да поставям условия, и следващия път просто да кажа: "Да, добре, но тази поръчка мога да я взема еди-кога си, и да я свърша за толкова и толкова време"?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Миналата година си купих един опел с идеята да обикалям Европата по разни готини места и да съм независим. Взех го евтино, за 3,2К, на газ. Точно направих 3000 км и хоп, газовата уредба се скапа. Оказа се, че не може да се оправи. Половин година карах на бензин, голямо набутване. Пролетта реших да му сложа нова уредба. Оказа се добра инвестиция. Минах 30 000 км. Всичко точно, ама му се скапаха спирачки, носачи, ангренаж и т.н. Направих му ремонт за 1К. Викам си "супер", тръгвам за Италия и там - ДРЪН, отказа ми скоростната кутия. Отивам в един сервиз и там ми викат: 700 ЕУ. Гранде проблема. Айде, направиха го за 500. Ама бях на косъм да го зарежа в някоя автоморга и да се прибирам с влака. Сега се чудя какво да правя. Вкарал съм му 3К инвестиции, но от друга страна, може да се скапе управление, картер, карета, ауспух... Обаче може да издеяни още 30 000 км. А иначе през изминалата година и половина съм отишъл на толкова места, на които без тоя опел никога нямаше да отида. Ти какво ще ме посъветваш? Да го продавам и да си купя друга кола на старо, която пак може да има същите проблеми, да си търся някоя нова, която ще е 10Х по-скъпа? Или да се мъча с него още някоя и друга година?

Твоят случай е по-лесен - можеш да караш няколко "коли".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дени, не че ти давам тон в живота, но щом имаш толкова отрицателни емоции, не е ли време да тропнеш с крак и да скръцнеш със зъби ? А иначе аз не бих ги зарязала. Знае ли човек...

Благодаря за отговора, Веселушка.
Не, не става дума просто за отрицателни моции - нали, хайде сега, нещо или някой ме ядосал, и "случката" само ми дава повод да се разбеснея. За "тропването с крак" - пробвах, не е като да не съм, без особен резултат обаче. Точно на тях не разчитам особено за работа, основните възложители са ми други. Но стигнах до решение, сега остава само да се осмеля да го изпълня. /Вероятно/ няма да ги зарежа окончателно, просто оттук нататък ще поставям условия. Май настъпи и този момент...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Точно на тях не разчитам особено за работа, основните възложители са ми други.
Ти си в силната позиция в този случай и можеш любезно да им обясниш защо не ти се иска особено да се занимаваш с тях. Решението ти е най-разумното, което може да се вземе в такава ситуация.

Да, и аз мисля така. Благодаря за подкрепата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дени, един съвет от мен: сега не са ти основният възложител, но в бъдеще може и да се обърнат нещата, никога не се знае. При мен до 2009 г. основният възложител беше един цели 8 години, но вече е друг, просто кризата се отрази различно на различните фирми. Затова си мисля, че не е добре да гориш всички мостове. Но съм се убедила, че във всички видове отношения - и лични, и професионални - най-добре и най-правилно е да се разговаря, докато се изчистят различията и се постигне някакъв вариант, който устройва всички. Много често се оказва, че ти си мислиш нещо и смяташ, че всички го виждат в същата светлина, в която го виждаш ти, но излиза, че всъщност другата страна е била на съвсем различно мнение. А ако си с моя тип характер, т.е. да си мълчиш много време, да трупаш разни дребни недоволства и да се настройваш все по-отрицателно, а накрая да избухнеш и хората да се чудят това ти ли си, ти гарантирам, че определено не е правилно да премълчаваш нещата, които те дразнят, и да ги оставяш да се натрупат. Най-добре е да се разговаря и проблемите да се разрешават още в зародиш. Явно държат на теб като преводач, така че предполагам, че ще можете да се разберете с добро, така че да можете да работите заедно, без ти непрекъснато да трябва да правиш компромиси и да се ядосваш.

http://www.save-darina.org

Според мен, ако приемеш варианта с поставяне на условие за срока, няма какво да загубиш. Все пак условието трябва да се постави внимателно и да демонстрираш, че с най-голямо удоволствие ще работиш за тях, а не да отсечеш грубо Ако ти приемат условието, толкова по-добре за теб, ако не - ти и без това си склонна да прекратиш отношенията си с тях. По този начин дори да престанете да работите заедно, вината няма да е твоя, а и евентуално пак можеш да разчиташ на поръчка някой ден, защото в този случай дори няма да сте прекратили официално сътрудничеството си.
В моя случай така дадох на една фирма да разбере, че нямам навика да работя в почивни дни и празници. Това го правех, когато наистина имах нужда от работа, а самата работа не беше достатъчно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не бих те посъветвала да прекратяваш отношения с тях. Щом са ти първите, винаги можеш заради това поне да си изкажеш претенциите. Или поне не ги „заплашвай“, че ще ги напуснеш, ако не ти изпълнят условията. Просто поръчки, които не те устройват, не ги поемай и това е. Ако по-късно решиш да ги оставиш, никой няма да се учуди защо го правиш, съотв. няма да е нужно да се обясняваш, някой да си измие ръцете „ми, аз не знаех, защо не ми каза“ и т.н.

Хубавото вече е тук, по-хубавото - предстои

Но съм се убедила, че във всички видове отношения - и лични, и професионални - най-добре и най-правилно е да се разговаря
Дени е разговаряла, но без полза. Правят се, че не я чуват. Тя със сигурност не е рязка, затова и позволява да й се качат на главата. Иначе търпението е хубава черта, но също трябва да има някаква мярка. Да дам един пример със себе си. Имах да получавам един дребен хонорар от фирма Х, преводът го правих през март. Чаках, чаках пари, но така и нищо не дочаках. Започнах да напомням (неудобно е да напомняш за дребни суми, всички смятат, че не си опрял до тях). Няколко пъти питах какво става. Помолиха ме да почакам още една седмица. Мина седмицата - пак нищо. Отново писах. Най-накрая си получих парите през август. Когато ми дадоха следваща поръчка, изрично помолих в имейла с готовия си превод да се разплащат с мен в края на всеки месец. Изобщо никой не ми отговори.
Та при мен търпението е безкрайно, но и това не е хубаво. Свикват, че точно с теб могат не бързат, че точно ти не си опрял до тези пари, че точно ти си търпелив и любезен и няма да създаваш проблеми. Та най-добре е човек да се придържа към някакво средно положение на поведение.