Тъй като имам предложение да започна работа по първата си специалност, се обръщам към вас със следните въпроси:
Някой от вас съчетава ли едновременно работата на преводач на свободна практика и друга работа на пълен работен ден?
Какви са плюсовете и минусите?
Имали ли сте случаи, когато едната работа е пречила на другата по някакъв начин?
Също така, ще ми бъде интересно да прочета мнението и на представители на агенции и/или други потребители на преводачески услуги, които имат пряк поглед върху изпълнението на двете групи преводачи.
До сега съм работила единствено като писмен и устен преводач и не ми се иска да се дистанцирам от професията, но се колебая дали ще мога да я съчетавам безпроблемно и с друга отговорна работа.
Ще ви бъда благодарна, ако споделите вашия опит.

Редактирано от lost and found на 31.01.10 16:43.

"До сега съм работила единствено като писмен и устен преводач..." Хъм, че то като какъв друг преводач можеш да работиш?

В казармата имаше един израз "да си направиш кушия". Та мисля, че така ще си спретнеш голяма кушия. Осем часа работи като изоглавена, после се връщай вкъщи и почвай да превеждаш. Малко нанагорно ще ти дойде според мене, но ако си под 30-те, може и да ти се отрази добре. Само внимавай прекалено многото работа да не се отрази на личния ти живот.

Аз си работя така и се оправям. Но при мен има облекчаващи обстоятелства, които обаче не бих искал да споделям публично.
Иначе Малката секира е прав. 8 часа дневно на работното място, поне още един час път дневно (ако не са два) и ако към това трябва и 4 часа да се превежда - може да му дойде на човек в повече.
Но ми се налага сравнително често да отказвам преводи. Обикновено когато искат от днес за днес или за утре. И не защото обемите са непосилни, съвсем нормални са си, ами защото просто няма как да намеря необходимите часове.

Правила съм го доста време.
Когато работех като учителка на половин норматив беше добре, защото имах доста време за преводи.
После пък го правех и като работех по 9 часа в кантора за недвижими имоти. По-изморително е, но не е невъзможно. Прсто няма да можеш да поемаш поръчки от рода на: "Ще можеш ли да преведеш едно писмо до два чАса?".
Нормалните поръчки, за които срокът е няколко дни, пак ще можеш да си ги правиш. Трябва да уведомиш агенциите, че ще работиш само вечер и че можеш да поемаш не повече от 3 страници на ден.
Ти всъщност колко време ще прекарваш на работното си място? В какво точно ще се състои работата ти? Изтощителна ли ще бъде? Защото има и работа, след която не можеш не само да превеждаш, но и въобще да си кажеш името.
Но няма да си първата, която носи две дини. Успех!

много хора работят така според мен.
агенциите сигурно предпочитат да си само преводач, защото така ще си изцяло на разположение; разлика в качеството не вярвам да има.

аз преди две години направих обратното, изоставих работата в офис и станах само преводач и съм много щастлива от това. надявам се да не ми се налага да съчетавам пак двете.

но пък зависи каква е другата работа, доколко те влече и ти се работи, в каква посока ще те развие. абе много е субективно. но при всички случаи ще превеждаш по-малко.

И а съм минала през този период на "двете дини" след 1989 г. Времената бяха бурни и исках да се пробвам как се справям, как се чувствам , колко печеля. След като се убедих, че нещата "вървят", започнах да се занимавам само с преводи.

Затова, ако трябва да отговаря "за" или "против", ще отговоря така: "за", защото е добре за бюджета, но "против", защото е неблагоприятно за личния живот. Но пък не е лошо да опитате и да имате собствени впечатления.

Според мен доколко могат да се носят тези две дини под една мишница зависи от човека. Ако си много енергичен и амбициозен човек, това по-високо натоварване може дори да ти се отрази добре - има немалко хора, които общо взето си пилеят свободното време за глупости и се чувстват по-добре, когато през цялото време вършат нещо смислено, т.е. работят. Няма нищо лошо да си работохолик, стига обаче това наистина да ти е в природата, а не да се насилваш.
Все пак ако основната ти специалност, за която споменаваш, е солидна и перспективна, гледай да не залиташ чак толкова в преводите. Тоест подреди си приоритетите - кое от двете ти харесва повече, кое виждаш като по-перспективно и т.н. и в зависимост от това си разпредели усилията.
Според мен качеството си зависи основно от квалификацията на преводача, а не от това дали има втора работа или не. Ех, друг е въпросът, ако работата ти на пълен работен ден те изморява дотолкова, че после да заспиваш пред екрана на компютъра - в такъв случай няма да се справиш и с двете.
Може би е най-разумно да пробваш да работиш и двете неща известно време и след това да решиш дали да продължаваш така - хората са различни, някои са по-мързеливи, други пък клонят към работохолизма, трети са по средата. Най-добрият начин да разбереш от кой тип си е просто като опиташ да работиш така. Освен това си задай въпроса колко свободно време реално ти трябва, доколко го използваш пълноценно или просто го пилееш. Казвам всичко това от личен опит, тъй като аз самият неведнъж съм се усещал, че си пилея времето и би било по-добре да работя.

По-добре да управляваш в ада, отколкото да слугуваш в рая.

Закачам се за последния.
Работил съм по този начин близо 4 години. Като преводач започнах да работя в търсене на допълнителни доходи - бяха ми крайно необходими. Работата ми през деня не беше особено отговорна, нито пък трудна, макар че често пъти вечер се прибирах вкъщи смазан и тепърва трябваше да почвам преводи. Но пък се чуствах много по-добре психически, отколкото преди, когато ми се случваше да се събудя в 3 през нощта, да не мога да заспя и да се въртя в леглото с мисли как по дяволите да закърпя двата края финансово. А и през почивните дни ми е по-приятно да работя, отколкото да си пилея времето...
С течение на времето парите от преводи ставаха все повече и повече. Започнах да правя преводи и на работното място. Но работата ми не беше перспективна, въпрос на време беше да напусна. Трябваше да избирам - или подобна работа на друго място, като не се знаеше дали щях да мога да си позволя да крада от работното време или да идвам недоспал на работа, или пък да остана само с преводите. Изборът не беше труден, тъй като доходите от преводи вече надвишаваха доходите ми от "основната" работа.
Сега живея само от преводи, плюсовете са: 1. Разполагам изцяло с времето си, а това е много важно, особено ако имаш малки деца, които трябва да се карат някъде, да се прибират отнякъде, да се гледат вкъщи при болест и т.н.
2. Изкарвам пари, които не бих могъл да изкарвам по никакъв друг начин.
3. Можеш да живееш в Алфатар, например, където разходите са ти поне 50% по-малки от тези в София, а да изкарваш същите пари :) Аз, за съжаление, това все още не мога да си го позволя, заради някои дребни препятствия. ;(

Минусите: 1. Адска скука е това по цял ден вкъщи, а понякога и мотивация трудно намираш - лесно е да се разсееш с всякакви дреболии.
2. Нямаш шанс да станеш шеф :) Понякога си мислиш: "Ами ако преводите спрат.... Тогава накъде?"
3. Пенсионното ми осигуряване не е най-доброто възможно, но макар че вече не съм първа младост, все още това не ми е основна грижа.

Колегите по-горе са ви дали някои основни насоки за размисъл, към които малко може да се добави. Все пак, според мен въпросът има поне 2 основни страни - личен (вкл. професионален) и финансов.
Плюсовете от съчетаването на двете дейности са (1) допълнителни приходи, и (2) възможност да си поддържате формата като преводач. Ако не сте семейна възможен плюс е да си запълвате времето с работа, ако нямате на какво друго да го посветите. Минусите според мен са доста повече - при продължително практикуване се натрупва умора, започвате да допускате грешки поради внезапно появили се различни служебни задачки, които ви бъркат сроковете за преводите, започвате да отказвате поръчки, защото не можете да ги поемате като обем и срок, съответно възложителите започват да ви търсят по-рядко и в един момент се изправяте пред необходимостта да избирате коя от двете дейности да вършите пофесионално. Направете също и оценка на настоящите си приходи от преводи и на очакваните от евентуалната ви нова работа, като разбира се, не пропускате евентуални перспективи за растеж в йерархията, възможности за контакти, командировки и т.н. Всъщност в битността си на преводач вече познавате едната страна на медала, така че ще ви бъде по-лесно да прецените. Каквото и да решите ви желая успех и късмет

Колегите са очертали общо взето доста от плюсовете и минусите. Аз ще се изкажа не като преводач, а като човек, който известно време е работил в Агенция за преводачески услуги т.е. аз съм възлагала преводи и съм решавала кой преводач да получи даден превод. При равни други условия, Вие ще минете по-назад в списъка с преводачи, на които агенциите, с които работите разчитат. Просто ще решат, че не сте на линия и толкова. Когато започнах да работя като преводач преди около 10 г., повечето преводачи бяха с една основна работа, а с преводи се занимаваха допълнително. Напоследък тенденцията е да изберат едното или другото и останаха по-малко хората, които съчетават двете. Но сега се усещам всъщност, че говоря за преводачите с английски, за които има най-много работа и един добър преводач рядко стои без такава. С другите езици вероятно е различно и преводите като допълнителна дейност си остават по-добрия вариант.