Как според вас е правилно да се подходи, когато се случи да превеждате изходен текст с лош стил - например дълги и тромави, прекалено обстоятелствени изречения, неподходящо употребени думи, дразнещ (например прекалено самохвален) тон и т.н.: в превода трябва ли да се придържаме максимално към стила на оригинала или пък е по-добре цялостно да го преработим?
Аз например наскоро превеждах един точно такъв текст и след известни колебания реших все пак да не се впускам в преработване, раздробяване на изречения и т.н., като общо взето запазих стила на оригинала. Просто не бях сигурен как би реагирал клиентът - дали няма да ме обвинят в "преразказ" и дали една такава преработка няма да им се види като "свободно съчинение по темата". Та затова реших стилово да не се отклонявам. А и в крайна сметка никой не ти плаща за този допълнителен труд.

Сега обаче се чудя дали не сбърках.
Може би трябваше да си поиграя повече, но в крайна сметка да се получи нещо, което ще звучи по-добре и ще е по-четимо, макар и да не е 1:1 с оригинала?
А и друг е въпросът, че утре някой ще чете само превода и като не му хареса стила, най-вероятно ще хвърли вината върху преводача, без да мисли какъв е бил оригиналният текст.
Какво мислите за това?

Всеки допуска грешки. Но умният не позволява грешката му да се превърне в катастрофа.

Зависи дали е художествен текст или поръчка от частен клиент. Също от какъв на какъв език.
1. Художествен текст от чужд език на български. Ако стилът е просто тежък и натруфен, бих се придържал към него, като се опитам да го направя малко по-лесно четим за българи. Ако има неподходящо употребени думи, които на български звучат тъпо или неразбираемо, слагам по-подходящи. Зависи също от стила. Ако е някаква тъпа езотерика, според мен е абсолютно оправдано да направиш текста по-лек. Ако е някоя класика, не можеш. Редактирах преди време една книга, в която главният герой, тръгнал на дълго презокеанско плаване, си беше взел да чете Томас Ман и описваше как като почнел да чете едно изречение, на втората страница вече му се доспивало. Е, при такъв автор и стил не може да се раздробява.
Искам също да напомня, че дори в договора, който подписваме за превода, пише, че "преводачът се задължава да извърши превода на високо художествено ниво, спазвайки нормите на българския език". Това предполага и известно вмешателство.
Миналата година превеждах един класически британски автор, който вече има един превод на български. Стилът е тежък и архаичен и се опитах да го предам по-стриктно. След като си свърших работата, прочетох и по-стария превод. Колежката беше олекотила на едни места, но пък аз бях олекотил на други. Малко се потиснах, че преводът ми не беше на светлинни години по-велик от предишния, ама нейсе. Четох преводи на същия текст и на други езици и там се оказа, че хората са превеждали много по-свободно.

2. Превод от български на английски за частен клиент. Както имаше едно питане миналата седмица, тежките и натруфени български текстове е хубаво да се раздробят и приведат в по-човешки вид за англоезичния читател, който не е свикнал с твърде сложните изречения.

В отговор на:

---

Ако е някаква тъпа езотерика, според мен е абсолютно оправдано да направиш текста по-лек.

---

Редактирано от bsb_2 на 29.01.10 08:53.

Ако става въпрос за делова кореспонденция или за текст, който е съставен от хора, които имат проблем с изрязяването на мислите си, то съм за смела редакция. Но само в случай, че клиентите искат да бъдат разбрани, просто не са доизпипали речта си. В крайна сметка, нали целта е този, който чете да разбере за какво става въпрос.
Художествен текст не може да се пипа.

П.П. Наскоро превеждах листовки на лекарства. Та в листовката пишеше, че лекарството има "драматично" действие. Това как ти звучи и има ли нужда от редакция? Аз реших, че има. Листовката все пак не е художествен текст и такова описание ми се стори неуместно. Лекарката, която редактира текста след мен беше на същото мнение.

Редактирано от Бepeзka! на 29.01.10 10:51.

Аз мисля, че дори и да си наума да не преработвам лошия стил на изходния текст, не бих могла да пиша неща, които ми звучат тъпо. Превеждах наскоро едно официално писмо, което беше написано отвратително, през цялото време се късах от яд, че няма да се разбере колко е неграмотен писателят

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много ми хареса това мнение. Дори да не искам да преработвам лошия стил, не мога да напиша нещо, което звучи тъпо. Напълно подкрепям

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абсолютно се присъединявам към това мнение!
Не мога да намеря прилагателни, с които да изразя колко съм съгласен с него.
Нека поясня: няколко пъти ми се е случвало да превеждам произведения (худ. проза, естествено) на ниско - бих казал направо ужасяващо - ниво. Липса на речник, лош стил, нелепи изразни средства (изобщо не говоря за сюжет, понеже това няма как да се пипне) - толкова зле, че не може да се нарече художествена (с ударение върху това) литература. Освен че ме е яд, че трябва да превеждам такава боза и че няма кой да ми плати за евентуалния допълнителен труд, не виждам защо трябва да ставам съавтор. Да не говорим, че след като не сме (ние, преводачите) велики писатели, някак трудно ще ни бъде да надскочим себе си и да превеждаме всички слаби произведения творчески, без да оставяме личния си отпечатък, т.е. така че да не се разбере, че е превеждано от еди-коя-си личност (а аз познавам хора, чиито преводи се четат като продължения на един и същи роман от несъществуващ писател).
Най-сетне, като подобряваме (независимо дали го правим безразборно или систематично) лишаваме читателя от възможността да постави правилно произведението сред останалите от същия писател (често четем, че едно или друго произведение на някой си се е получило, за разлика от друго - пример, Дан Браун).
Като казвам всичко това, искам да уточня, че на съзнателното ми усилие ми да превеждам "суровата" проза непроменена и на желанието ми да остана "невидим", издателите и още по-точно редакторът след мен изобщо не се впечатлява и се намесва безцеременно, до степен да се срамувам като видя надрасканите от него коректури (и, да, произведението звучи различно, но само малцина посветени в кухнята на нещата, ще разберат защо е така). Но поне съвестта ми е чиста.
В резюме: за мен слабото произведение трябва да се разпознава като слабо, друг е въпросът дали можем да направим така, че гениалното да се разпознава като гениално.

"Thanks, you don't look so hot yourself"
(on being told he looked cool)
Yogi Berra

Аз пък не мога да намеря думи, с които да изразя съгласието си с твоите думи :)
И продължавам да негодувам, когато на всичкото отгоре преводът ми получава овации или критики от редактора въз основа на качеството на изходния текст. Не е честно някак си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за подкрепата.
Тази дискусия сме я водили и преди (с други участници).
Знам, че е безсмислена (също като спорът помага ли филологията), но понеже доста ми се е случвало да превеждам слаби творби, някак не мога злорадо (признавам го с удоволствие) да не призная, че оставям слабите преводи слаби. Е, на издателите не им допада, но аз пък не мога да разбера защо изобщо купуват правата за издаване на слаби произведения. Имаше преди 2 години един случай, когато едва с предаването на превода на един иначе успешно продаван на нашия пазар писател се съгласих да оставят името ми като преводач. Разбира се, след редактора всичко се "замаза" и българският читател отново остана в неведение за тоталното скудоумие на автора.
Като коментар на последното ти изречение и аз съм се чудил защо един определено добър редактор (който добре ме познава) веднъж ме критикува, вярно в завоалирана форма, за превода на безумна поредица ("Изненадах се, че си същият, който е превел и еди-какво-си!"). Аз обаче не мога да се съглася, че преводът ми на Конан и на (примерно) "За подмяна" трябва да звучат еднакво - би било оскърбително за втория роман.

"Thanks, you don't look so hot yourself"
(on being told he looked cool)
Yogi Berra

И аз те подкрепям, но аз съм имала случай от издателството да настояват да "гримирам" превода, за да звучало по-добре и да сме представели автора в по-добра светлина... Казах си моя аргумент, че това е прекалено груба намеса в нещо, което не е наша работа, ама издателството са тези, които издават книгата и искат да я продадат.

http://www.save-darina.org