Колеги, рових из граматиката, но не успях да намеря отговор на следния въпрос:
Как е правилно да се каже:
"има някого" или "има някой"

Ако правя аналогия с руския език, то след думата "има" трябва да се използва им.п. - т.е. има някой. Обаче на мен ми се въртят някакви спомени, че правилното е "има някого".

Срвн. напр. „има (ли) го (него)“ - „има (ли) ме (мен)“ и т.н.?

Изречение от вида „без предлог“, ако не греша, като „някого“ се явява неопределително местоимение, което е в ролята на допълнение.
Макар да звучи странно, изречението в този вид отговаря на грам. правила. Вярно е също, че изразът „има (ли) някой(?)“ се употребява съвсем нормално в говоримия език и не мисля, че няма човек, който да употребява винаги или поне често правилната форма.

Всичко това ми идва отвътре, вкл. обяснението и е добре да се намери потвърждение в граматиката, с която в момента не разполагам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от nesega2 на 14.12.09 17:34.

БФ - второ висше, но имам пропуски.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Теоретично трябва да "някого", защото казваме "има го" - пряко допълнение.
Мене обаче "има някого/няма никого" не ми звучи естествено. Особено във филми: "Ехо... Има ли някого?"
Преди време обсъждахме въпроса за члена, който е доста сложен. Ето обаче един случай, в който може да се въведе реформа. Примерно да се приеме, че изразите "има някого/няма никого" и "има някой/няма никой" са дублетни и постепенно разговорният да измести теоретично правилния. Същото важи са "всекиго/всеки", "другиго/други". "Да извикам ли някой друг/някого другиго?"
Като пример ще дам в английски "who/whom". Постепенно "whom" изчезва, макар че исторически е бил "правилен".
Изобщо има още доста "кандидати" за официализиране и това може да се постигне чрез дублетни форми. Спомняте ли си, че в училище учехме "участвувам/участвам", "двадесет/двайсет", "веднаж/веднъж"? Сега вече се използва само една форма.

Разлистих набързо Вл. Мурдаров и цитирам:

„Мъжът, когото обичам се превърна в Мъжът, който обичам. (това е примерът)

Според действащите нормативни правила при местоименията винаги се има предвид дали с тях се назовават лица или нелица. Във вр с това в 1 случай трябва да се употреби кого, респ. никого, някого, всекиго, както и когото.
Кой, никой, всеки, както и който остават за случаите, когато се говори за нелица.“

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз питам точно за теорията. Помагам на една чужденка да учи български и в едно от упражненията трябваше да се попълнят липсващите местоимения:
Има ли ___________?
Иначе съм напълно сигурна, че в изречения от типа на
"Видях някого" нормата е единствено "някого", макар че масово се употребява "някой", защото "някого" е винителната форма на местоимението.
Ама в случая с глагола "има" изпаднах в недоумение. Но твоето обяснение с "има го" е много логично.
Смятам дилемата си за решена.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Бepeзka! на 14.12.09 19:37.

А пък по въпроса за "лица" и " нелица" имам друго питане.
Защо се казва "Търси те някакво момче", след като "момчето" е лице и би трябвало да кажем "някое момче". (някой, някой, някое, някои - неопределителни местоименията за лица; някакъв, някаква, някакво, някакви - неопр. местоимения за нелица)

Ако някой успее да ми отговори на този въпрос, ще съм му много благодарна.

Аз така, лаишки, бих казала, че никой няма да каже "Търси те някое момче", а точно "Търси те някакво момче". И идеята е, че не го знаем какво е това момче, а може и да не ни пука особено

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Sol y Sombra на 14.12.09 20:42.

Цитат от Граматика на СБКЕ том 2 БАН
Параграф 249. Когато неопределителните местоимения НЯКОЙ, ЕДИ-КОЙ, КОЙ-ГОДЕ, КОЙ ДА Е (за м. р. ед. ч.) се употребяват самостоятелно и се отнасят за лице, имат следните падежни форми:
Именителен падеж - някой, еди-кой, кой-годе, кой да е
Винителен падеж - някого, еди-кого, кого-годе, кого да е
Дателен падеж - някому, еди-кому, кому-годе, кому да е
Вместо дателните форми някому, еди-кому и пр. се предпочитат аналитичните форми, образувани от предлога на + винителната форма, напр.: на някого, (вм. някому), на еди-кого си (вм. еди-кому си) и пр.
Разсъждението ти е правилно. Сега ще ти изпиша и правилото от най-новото помагало, което купих на сина ми да се готви за матура, а именно: Практическа граматика на ПОНС България ЕООД, автор Радка Влахова-Руйкова, 2009 год.
Книжовно правило:
Когато се отнася за лица от м. р., неопределителното местоимение във функция на подлог е НЯКОЙ (стара именителна форма), а във функция на пряко допълнение - НЯКОГО (стара винителна форма). Правилно е Търсите ли НЯКОГО? Ще попитам НЯКОГО. и т. н. (още малко примери са дадени, мързи ме всичките да ги посочвам). Някой ме търси - им. п., но Аз търся някого - вин. п.. А не: (Аз търся някой). Аз казвам някому, или Аз казвам на някого. А не: (Аз казвам на някой).

Редактирано от Aлekcия на 14.12.09 23:20.

Няма такова правило, но жената с която учим ми зададе въпроса защо "някакво", а не "някое", след като за лица трябва да се използват "някой, някоя, някое..."
И аз се затрудних с отговора.