Имали ли сте моменти, когато ви се е струвало, че като преводач "тъпчете на едно място" и като че ли въобще не се развивате? Аз като че ли сега се чувствам точно така. И въобще, в какво би трябвало да се изразява развитието в нашата професия (тук изключвам евентуалното нарастване на хонорарите/тарифите)? Или пък е безсмислено да се търси някакво развитие, а просто трябва да гледаме на това на принципа "ако ти харесва - правиш го, ако ли не - по-добре се откажи"?
Просто като си помисля, че и сега, както преди години, си превеждам що-годе същите видове текстове и документи, ме обхваща едно такова тягостно чувство на монотонност и еднообразие. Ех, сигурно сега ги превеждам малко по-добре, отколкото преди, но какво от това, тягостното чувство си остава...
Или пък може би това са сигнали, че трябва да помисля за смяна на професията - как мислите?

Всеки допуска грешки. Но умният не позволява грешката му да се превърне в катастрофа.

Ааааа, много обичам философските въпроси.
По отношение на работата мога да ти кажа от личен опит. Преди преводите съм се занимавал с друго и след 3-4 години работа достигнах до това чувство, че тъпча на едно място, че мозъкът ми закърнява. Тогава реших, че трябва да си сменя професията. Моята теория е, че човек на 4-5 години трябва да прави нещо ново в живота си, което да му даде нова стимул, да му направи живота интересен. Сменянето на работата е едно от тези неща, но не е единственото. Може примерно да си купиш нова къща, да се ожениш, да емигрираш, да си направиш пластична операция и т.н. Аз примерно тази година изкараш шофьорска книжка и ще си купувам кола.
Дали си се изчерпал в професията? Ако преводите не ти доставят вече удоволствие и се чувстваш достигнал максималното, което можеш да извлечеш от тях, може би. Но може да е временно състояние. Аз съм имал такива моменти, но в общи линии постоянно се развивам. Все по-интересни неща превеждам, все повече пари изкарвам, все по-малко време работя, все повече неща научавам.
Има колеги с доста по-дълъг стаж от мене и те ще ти разкажат за "прегарянето" в професията. На мен обаче ми се струва, че в този занаят никога не можеш да достигнеш върха. Винаги има мегдан за някакво усъвършенстване.

но в общи линии постоянно се развивам. Все по-интересни неща превеждам, все повече пари изкарвам, все по-малко време работя, все повече неща научавам.
Има колеги с доста по-дълъг стаж от мене и те ще ти разкажат за "прегарянето" в професията. На мен обаче ми се струва, че в този занаят никога не можеш да достигнеш върха. Винаги има мегдан за някакво усъвършенстване.

казал си го прекрасно!!! с изключение на "все по-малко време работя", все едно съм го писала аз; само да добавя, че и аз си мислех, че това нашето е еднообразна работа, но сега виждам, че всеки ден можеш да откриеш нещо, чувствам се великолепно и се надявам да се развивам и разкривам все нови възможности.

не ми се е случвало това да имам чувството, че тъпча на едно място, но не съм и преводач от много години.

Нека да се изкажа и аз. Темата е прекрасна, самата аз се канех да пусна подобна, но /пак/ ме изпревариха.

Никога не съм имала чувството, че тъпча на едно място. Всеки ден научавам нови неща, книгите, които ми възлагат, са все по-интересни. Усещам - а и ми го казват - че започвам да се справям още по-добре, изпитвам истинско удовлетворение и радост от работата си. Не знам как се чувстват колегите, които превеждат документи и специализирани текстове, но за превеждането на художествена литература в никакъв случай не мога да кажа, че е еднообразна работа. Чувствам се прекрасно.
Колкото до времето за работа - да, като че ли напоследък и аз работя по-малко часове. Не знам на какво се дължи, просто така се получава, и се чувствам малко странно от това.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може би задобряваш и ти се е покачило КПД-то.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз така си го обяснявам, ама исках да го "чуя" от друг.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Темата наистина е много хубава.
Що се отнася до смяната на професията, мисля че само някаква по-привлекателна лично за теб и по-добре заплатена професия би си струвала да зарежеш преводачеството. Например, да станеш пилот (ако това е била детската ти мечта).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Драги Лорде,

струва ми, че това е временно твое състояние. Излез на терасата, верандата погледни цъфналите вишни и череши, вслушай се в оживените песнички на птичките, вдигни глава и виж синьото небе на твоята мила РОДИНА, погали малкото котенце, препрочети Алиса в страната..(гл. Гъсеницата.) и съм сигурен ,че ще си кажеш == Спри миг, ти тъй си прекрасен==

..Мъдреците съветват да си сменяме професиите на 7 години. Моята нищожна персона малко завистливо (хе хе майтапя се) чете за интересната работа на милата Дени.. Къде ще се меря с моите болтове и зъбни колела с худ. литература?
..В интерес на истината и аз имам подобни моменти след близо 13 000 преводни страници техника.

Мисля приятелски, че едно пречистващо 3-дневно гладуване ( Само 3 литра вода дневно - тук съм съвсем сериозен) ще пречисти духа и тялото ти и ти ще заръмжиш доволно над поредния превод..

поздрави

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз практикувам успоредно две професии и не ми доскучава.

Your future dream is a shopping scheme.

Не! Никога не съм.. Е, имало е моменти, когато от преумора, бързане, нерви.. съм казвала "Искам да правя нещо другооооо" и веднага си представям как ще трябва да ставам в 4 и цял ден да правя баници

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите