Здравейте, вече от почти две години превеждам и постепенно "се запалих" по тази работа и се радвам на предимствата които ми дава - самостоятелност, гъвкавост, сама съм си шеф и т.н. В същото време работя и в една софтуерна фирма, при това от много години. Винаги съм гледала на преводите като на допълнителен доход. Напоследък обаче все повече ми се иска да изоставя основната си работа и да стана 100% преводач. В тази връзка въпросът ми е следния: може ли човек в продължение на много години да живее само от преводи или да се разчита само на това е рисковано?

Зависи колко добър преводач си и какви контакти имаш...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Като гледам май зависи основно от контактите.
А на въпроса на питащата (да не й отговарям отделно) - ами, естествено, че е рисковано. Най-добре е да имаш десетина източника на доходи (рента, лихви по промоционални срочни депозити в 5-6 банки, в по-добри времена участие в инвестиционни фондове, в твоя - и моя - случай работа като програмист за поне 2-3 места, преводи за поне 4-5 агенции и 1-2 издателства, продаване на билети за лотарията и на семки на стадиона т.н.).

Happiness is merely the remission of pain

Редактирано от ivz на 21.11.08 16:02.

И аз все се чудя и мая.
Но освен комтепентността и контактите, за които спомена Вълчо, аз бих добавила и езика. Зависи и това дали езикът ти е от "доходоносните", т.е. от тези, с които има работа.

Аз лично съм имала периоди с гарантирани големи поръчки, през които не съм работила друго, освен преводи, но в момента и аз като теб се разкъсвам на две места: основна работа и преводи вечер.
Мисля, че ако имаш стабилен обем поръчки (от различни източници, за да се разпредели рискът) можеш да се отдадеш само на преводите, но ако поръчките са епизодични...
Ще следя темата ти, защото живо ме вълнува.

Аз се чудя дали парите, които губя от поръчките, които не успявам да поема, са повече от парите и социалните придобивки, които получавам на постоянната ми работа... От друга страна при постоянната работа имам гарантирани постоянни доходи и съответно сигурност и малко ме е шубе да я оставя ей така и да рискувам само с преводи. Най-вече се колебая заради това, че ако някой ден родя дете и съм на свободна практика няма кой да ми плаща майчинството.
Иначе самите доходи наистина зависят от опита и контактите, съшо и от областите на специализация. Да не говорим, че нещата зависят и от стандарта, на който всеки е свикнал. За едни и 500 лв може да са ОК, за други - и 2000 да не стигат.

На мене вече десет години са ми единствен доход. Спомням си, че първата година преведох само четири книги, които ми осигуриха повече от годишната заплата в БАН, където работех преди това. Тази първа година ми беше и единствената, когато съм се обаждал по издателства да си търся работа. След това само са ме препоръчвали. Разбира се, имам една учителка и благодетелка, която продължава да ми намира все по-изгодни поръчки, въпреки че вече не работя за нейното издателство. Не мога да си представя да работя друго. Колкото повече превеждам, толкова по-интересно ми става и откривам все нови неща.
Колкото до парите, за които всички българи постоянно се оплакват, наскоро мислех какво би трябвало да пише в тълковния речник срещу 'богат': 'Човек, който има повече, отколкото му е необходимо.' Може да имаш много пари и да си беден, а може и да си богат с по-малко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не мога да си представя да работя друго. Колкото повече превеждам, толкова по-интересно ми става и откривам все нови неща.

Съгласявам се на 100%

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз абсолютно се присъединявам към това мнение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Категорично подкрепям мнението на Лорда.
И да, всяко начинание от този род си е малко рисковано и човек сам трябва да реши кое го устройва, кое му отговаря на природата, дали може да търпи да я кара на поръчки или тази мисъл не му отговаря на предпазливата същност и т.н. Когато навлизах в художествения превод, ми се обадиха от една фирма за постоянна работа. Изпитвах същите колебания: съблазняваше ме сигурността, спокойствието и прочие, но в крайна сметка взех решение в полза на превода като единствено занимание. Никак не съжалявам за това: работата ми харесва, контактите си ги създавам постепенно, наскоро преведох нещо, което, ако (дай Боже!) се окаже добро, ще ми бъде голяма препоръка пред всяко издателство... естествено, ако се окаже боклук, пак ще ми е препоръка, ама с обратен знак

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

15 години

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите