Re: Тодорка Михайлова 1925-2008, Reste in Pacem / Общества / Професионални / Преводачи

Научих, че в 10 ч. заранта е починала Тодорка Михайлова.

Родена е в заможно ямболско семейство. Завършва средното си образование в Американския колеж в Симеоново през 1944 г. Скоро след това заминава на фронта като милосърдна сестра -- доброволец. След Войната поради буржоазния й произход и забраняват да продължи образованието си. Баща й е осъден на смърт в един от по-късните "католически процеси" през 1950-те години.

След дългогодишни унижения й е разрешено да следва английска филология едва през 1960-те години. Тутакси след завършването си тя се изявява като оригинален филолог и езиковед, намествайки се сред шепата български лингвисти, публикувани и изслушвани в странство. Тя е първата и комай единствената, запознала българската общественост с идеите на Ноам Хомски ("Чомски"), с когото влиза в кореспонденция преди повече от 40 г.

Същевременно издържа семейството си (съпругът -- покойният боен летец Петър Михайлов, е разжалван след Войната и тежко инвалидизиран чрез непосилен труд в уранови мини) като надарен атлет-ездач и по-късно като университетски преподавател по английски. Макар приемани за оригинални и многообещаващи, изявите й като теоретик на превода и философ на езика изобщо срещат всевъзможни спънки от страна на БАН и установената българска наука. Въпреки постоянните покани да адресира научни събрания по света (или поради тях...), напредъкът й в България е едва забележим.

До края на дните си леля Теди бе борбен, но усмихнат и жизнерадостен човек с много повече от дължимите дози чувство за хумор и донкихотовски дух. Тя посвети титанични усилия за уви, непосилното преобръщане на смъртната присъда срещу баща й (смяташе опрощаването, дадено му след 10 ноември за унизително). До момента на смъртта си работеше усилено върху пореден труд, посветен на езика и водещ посмъртни дебати с Хайдегер, inter alia.

Бог да я прости!