|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
Тема
|
Закрих благотворителното дружество
|
|
Автор |
anath (непознат) |
Публикувано | 08.02.08 08:46 |
|
Тази сутрин работя с голям ентусиазъм, след като се отървах от заплахата от двадесетина (разбирай тридесет) страници строителен превод, както и от един приятел (може вече да е бивш). Ама наистина тия хора понякога прекаляват! Едва ли съм първата патка, която си пати от познати. Звъни ми господинът в седем и десет сутринта да ме помоли да му преведа само няколко странички. Колко няколко? Ами не знаел точно... Настоях да погледне: ами двадесетина... Като знам фирмата му с какво се занимава, един цял ден отиде. Чудесно, познаваме се от сто години, така че назовах само цената, която бих изкарала, ако през това време си превеждам книгата. Сигурно можете да си представите какъв шок прозвуча по телефона. Тия хора, познатите, май си мислят, че съм благотворително дружество. Е, и аз съм си виновна, защото в спешни случаи съм помагала и не ми е пречило, понякога и съвсем без пари, само че вече взеха да се оливат. Той разправя, че му било спешно, аз казвам, че разбирам, обаче в случая бързам с книгата и нямам време да се занимавам с друго, особено пък без пари. След което прозвучава отговорът: ама аз знам, че ти в неделя никога не работиш. Значи да си пропилея аз почивния ден, да се натоваря като магаре, на всичкото отгоре съм към края на книгата, а знаете какво напрежение е тогава, и да превеждам като идиот ужасна за мен материя и за какво? За да ме заведе на една вечеря в ресторант? Е, падна ми пердето и си му казах какво мисля. Оттук нататък - никакви такива! От никого! Имам чувството, че доста хора, дори такива, които повече или по-малко ме познават, не ме приемат за "пълноценен" работещ човек", защото работя вкъщи, сама си определям режима, нямам шеф да ми виси над главата и най-важното, изпитвам удоволствие от работата си. Не знам дали някои от вас имат подобно чувство или просто аз съм оставяла прекалено много неща без коментар, обаче днешната случка преля чашата. След като някои от познатите ми могат да се държат с мен по-коректно, отколкото биха се държали с всяка агенция, да си плащат по стандартна тарифа плюс допълнително аа спешни случаи, значи и другите могат. Ако не щат - техен проблем. Досега проблемът беше мой да съм добра за всички. Е, вече яхвам метлата. Та така в момента си работя с огромен кеф, мисля дали да не си направя вече второ кафе и предвиждам, че днес ще свърша страхотна работа!
Сега вече един въпрос: имали ли сте чувството, че някои от познатите ви едва ли не смятат, че не работите "истински", защото не ходите всеки ден в службата, или аз наистина съм позволявала на прекалено много хора да мислят каквото си щат?
| |
Тема
|
Re: Закрих благотворителното дружество
[re: anath]
|
|
Автор |
denny (Choco monster) |
Публикувано | 08.02.08 09:28 |
|
Ако знаеш колко са ми познати нещата, които написа...
Поне два пъти съм имала случай такъв приятел или познат да ми тръсне спешен превод - при това специализиран, с графики, схеми и подобни "екстри", да ми каже по телефона, преди да съм видяла текста, че става дума "само за десетина странички", а после да се окаже, че са например 20. И да ми казва нещо от рода на: "Ако трябва, ще си платя!" "Ако трябва", представи си! В такъв случай на мен ми става съвестно и му казвам по-ниска цена от тази, която биха му поискали от някоя агенция. Да уточня - човекът работи в София, но иначе е от Враца, откъдето съм и аз, а при нас цените за превод не са особено високи. Та, значи. След известни пазарлъци се споразумяваме и го питам за кога иска превода. Отговор - за еди-кога си. Започвам работа с нагласата, че имам еди-колко си дни, след което два дни преди уговорения срок той започва да звъни по телефона и да пита дали преводът е готов. Е, като ми направи подобен номер два пъти, вече категорично отказвам поръчки от него.
Имала съм и по-фрапиращ случай - беше преди 6-7 години. Обажда ми се близка приятелка и ме моли да помогна на неин познат, който има нужда да му се преведат 20-тина страници военноисторически текст заради някаква дипломна работа. Казвам - добре. Срещам се с човека и той ми изтърсвя, че "щял да си плати, или да ме черпи едно кафе". Да му се не види, толкова ли ми струва трудът?!
| |
Тема
|
Re: Закрих благотворителното дружество
[re: anath]
|
|
Автор | Exo (Нерегистриран) |
Публикувано | 08.02.08 09:39 |
|
Всички са от един дол дренки. На мен например, много често ми се случва част от вай-добрите ми приятели да си мислят, че съм забогатяла от къртовския труд по превеждането на книги. Не стига, че издателите ни ограбват като ни плащат жълти стотинки ами към групата им се присъединяват и "приятелите ни".
| |
Тема
|
Re: Закрих благотворителното дружество
[re: anath]
|
|
Автор |
Cioccolata (Muggle-born) |
Публикувано | 08.02.08 09:59 |
|
Много малко такива преводи за приятели съм правила и все на кратки и интересни за мен текстове - явно съм имала късмет в това отношение
Но много ме ядосва това с отношението към работата вкъщи - все едно че аз цял ден си се мотая и нищо не правя, седя си вкъщи, разбираш ли Макар че ме виждат, че не ставам от компютъра от сутрин до вечер (освен когато се наложи да изляза по работа де - то аз за удоволствие много рядко излизам) и че и събота и неделя работя обикновено
| |
Тема
|
Re: Закрих благотворителното дружество
[re: denny]
|
|
Автор |
anath (непознат) |
Публикувано | 08.02.08 10:00 |
|
Е, не, тая история с кафето направо ме уби! Разбирам да се мъчат да ни изкрънкат услуги "по приятелски", ама непознат човек да изравни двадесет страници научен превод с едно кафе вече е върхът. Значи това била неговата оценка за труда ни. Моля те, кажи ми, че не си приела.
А иначе ще споделя, че цял живот съм се възмущавала на майка си - преподавател по английски език, как преди класна и контролни на рожбите всичките й приятели се сещат за нея, обаче неусетно как и аз попаднах точно в същото положение. Е, то е ясно, че патешките гени трябва да съм ги наследила отнякъде. А като си мисля за такива "познати", все ми идва в главата образът на една приятелка на майка ми - жена, която заедно със съпруга си отвори фирма и сега печели луди пари. От време на време й правя по някой превод, за които настоявам сама да си определям цената, защото просто ми е неудобно да приемам парите, които тя гори от желание да ми даде. Пример: две писма. Спешно. Без особена трудност. Общо една страница. След десет минути й ги пращам по имейла и тя пита четиридесет лева стигат ли. Забележи, стигат ли. Ако кажех, че не стигат, просто щеше да даде толкова, колкото поискам. Друг пример: фирмата им кандидатства за конкурс и от преводаческата агенция ги изоставили пет дни преди крайния срок. Да, правилно четете: пет дни преди крайния срок ги зарязват. Що за фирми са това не ми е ясно, обаче дадоха остатъка от превода на мен, а също и редакцията на всичко. Три дни работа като луда. От цялата история излязох с вечеря в страхотен ресторант ПЛЮС осемстотин лева за услугата. Имало и такива значи. А хора, които адски добре знам, че имат също толкова възможности, се циганят за жълти стотинки.
| |
Тема
|
Re: Закрих благотворителното дружество
[re: Cioccolata]
|
|
Автор |
denny (Choco monster) |
Публикувано | 08.02.08 13:32 |
|
А, с това за работата вкъщи и аз съм се сблъсквала При това поне веднъж от страна на много близък човек /майка ми/. Беше се ядосала веднъж нещо и ми изтърси: "Ти пък какво толкова правиш, нали по цял ден само тракаш на една клавиатура!" По-късно се усети и ми се извини, разбира се, но ми беше трудно да го забравя. А иначе, да - имам и много приятели и познати, които явно смятат, че работата вкъщи не е работа. И това са все хора, които ме познават от години, знаят с какво се занимавам, виждали са мои преводи и пак в някакъв момент изтърсват нещо от рода на: "А, то на теб ти е лесно, нали си работиш вкъщи и нямаш шефове на главата!" Без да правят сметка, че се работи със срокове, че мисля, преди "да изтракам нещо на клавиатурата, и така нататък. Аз също съм от сутрин до вечер пред компютъра, още от самото начало работя и в събота и неделя, също като теб излизам най-вече по работа. И всичкото това - за да чуя оня лаф с "тракането на клавиатурата" или /е, тогава наистина побеснях/: "ами то това преводачеството е много блага работа!!!!" Обичам си работата, не си представям живота без нея, но това не значи, че е маловажна, само защото я върша вкъщи.
| |
Тема
|
Re: Закрих благотворителното дружество
[re: anath]
|
|
Автор |
denny (Choco monster) |
Публикувано | 08.02.08 13:35 |
|
Естествено, че не приех. Най-безцеремонно му заявих, че трябва да си плати. Беше потресен, но накрая видя, че няма измъкване. Е, изнуди ме да смъкна цената, но аз тогава бях още неопитна и не знаех да се пазаря. Сега правя всичко възможно подобни изпълнения да не се повтарят.
| |
Тема
|
Re: Закрих благотворителното дружество
[re: anath]
|
|
Автор | bsb_2 (Нерегистриран) |
Публикувано | 08.02.08 13:49 |
|
В отговор на:
....... двадесетина (разбирай тридесет) страници строителен превод....
...назовах само цената, която бих изкарала, ако през това време си превеждам книгата. Сигурно можете да си представите какъв шок прозвуча по телефона.......
Според мен това е много, ама много грешен подход. Първо, изобщо не съм убеден, че можеш да преведеш 20 страници изходен текст, не стандартни машинописни, за един ден. Особено след забележката "ужасна за мен материя". Е, ако работиш от 8 сутринта до 12 през нощта, може и да стане.
Второ, преводите на книги се заплащат най-ниско. Няма агенция, която да преведе въпросните страници за 3 лева на стандартна страница. Не съм обърнал внимание от какъв език превеждаш, но при превод от английски например българският текст става с около 20% повече. Тъй че въпросните 20 страници са към 30 стандартни машинописни, което отива към 35 на български. Значи си му казала 100 лева и му се е видяло много?! А ако беше отишъл в агенция, където нямаше да му вземат под 10 лева на стандартна страница, колко ли щеше да му се види?
Така че според мен е много неправилно първо да си убиваш деня, работейки по 16 часа, и второ, да искаш същата цена като евентуално изкараната от книгата.
| |
Тема
|
Re: Закрих благотворителното дружество
[re: denny]
|
|
Автор | Пpeвoдaчka (Нерегистриран) |
Публикувано | 08.02.08 14:59 |
|
Тази тема ме накара да си спомня една случка от първите години на преводаческата ми практика.
Неделя вечер. Моя милост лежи в леглото, страдайки едновременно от тежък грип и преумора. Звъни моя "приятелка", докторант, и ми казва: "Пуснала съм ти на е-mail-a "абстракта" на статията, която пиша, ама да ми го направиш до половин час, защото научният ми ръководител трябва да го получи до 1 час."
С цената на много усилия ставам и отварям пощата. И какво виждам - тъй нареченият от нея "абстракт" в размер на една стандартна страниця, набран на латиница, която аз посмъртно не чета. Звъня и обратно, молейкия да ми изпрати текста като прикачен файл на кирилица. Тя компетентно заявява, че ако ми го напише на кирилица, аз няма да мога да го прочета и че "това прикачен файл нищо не ми говори, а ти по-добре побързай". (Дамата е инженер!) ОК, за да не влизам в конфликти, сядам и превеждам от текста набран на латиница. И се случи нещо, което продполагах, че ще се случи, работейки с температура и съвсем не в кондиция, спазвайки срока от половин час. Да, не бях спазила английския словоред в едно единствено и го бях превела буквално както беше на български.. Други грешки, в това число и терминологични, нямаше. Повече тя не се обади. Видях я, след едни месец, когато ми бутна 2 лева в ръката "да пия едно кафе" и ми каза, че научният и ръководител е търсил преводач за обемен материал, но мен нямало да ме ползва, тъй като не съм знаела английския словоред и ми цитира въпросното изречение.
От този момент вече не превеждам за "приятели".
| |
Тема
|
Re: Закрих благотворителното дружество
[re: Пpeвoдaчka]
|
|
Автор |
denny (Choco monster) |
Публикувано | 08.02.08 15:51 |
|
Е, това е направо... нямам думи. Явно наистина има хора, за които преводаческият труд не струва нищо или, в най-добрия случай, цената му е равна на тази на едно кафе. Другото, което описваш, това за прикачения файл например, просто не знам как да го коментирам... Имала съм случай, подобен на този - само че текстът не беше една страница, а десетина, и беше специализиран /стоматологична статия/. Бях толкова зле, че си бях зарязала другата работа, обади ми се "приятел" за този текст и едва ли не ме изнуди да му направя превода. Е, направих го, само дето накрая вече не знаех на кой свят съм. И това беше наистина за последно. Оттогава този "приятел" не ме е търсил, а като се срещнем на улицата, се прави, че не ме познава. Та оттогава - обемисти преводачески услуги на "приятели"... друг път.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
|
|
|