Всъщност предварително моля за извинение, може би трябваше да задам въпроса си направо в темата за заплащането, но въпросът ми е от малко различен аспект, затова реших да пусна отделна тема.
Та въпросът е следният: Как постъпвате, когато човек, който претендира, че ви е близък до някаква степен /например нещо от типа на "приятел на мой приятел" или да речем, роднина на човек, с когото сте на "здравей, здрасти"/, се обърне към вас за превод на нещо, без да е особено наясно със заплащането, но с очакването, че след като го познавате или го изпраща "ваш човек", ще му поискате символична цена или дори ще му направите превода безплатно? Става въпрос за превод на документи от рода на CV и мотивационно писмо, плюс още нещо в тази връзка. При това - спешно, както се казва "От днес за вчера". Да уточня - говоря за минал случай, от преди няколко месеца, но тъй като на няколко пъти са ми се случвали подобни неща и подозирам, че ще продължават да се случват, исках да се посъветвам. Намалявате ли в този случай цената, или назовавате обичайната? Ще се радвам, ако някой сподели как постъпва в такива случаи, защото ми омръзна да се чувствам виновна, че изисквам заплащане за труда си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дени, и аз с продавачката в кварталния магазин съм на "здравей/здрасти", ама тя не ми продава сиренето на половин цена

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ами на мен винаги ми е изключително неудобно и неприятно, когато трябва да си поискам заплащане от познати......особено когато ме погледнат шокирано след като чуят символичната цена, която им казвам /очаквали са, естествено, да го направя безплатно/. много е трудно и напоследък избягвам да върша подобни "услуги". пресен пример- една съседка ми даде куп дипломи за превод и след това дълго се мръщи на неколкократно намалената цена.....
явно хората не могат да оценят това, което правим за тях.

Аз също гледам така на нещата, дори съм давала същия пример като теб, но явно на хората в България им трябва още адски много време, за да проумеят, че "приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари". Парадоксът е, че същите тези хора, след като аз съм им поискала намалена цена, защото все пак се познаваме, ми се намръщват, казват, че тази цена им е висока... след което се обръщат към Търговската палата в града, която също прави такива преводи, и оттам преводът попада пак при мен. Този път клиентите си плащат... само че с тази разлика, че цената е двойно по-висока. Е затова се ядосвам на такива "приятели".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз избягвам да правя подобни "услуги", но понякога дори след отказ преводът пак стига до мен - чрез Търговската палата в града, към която се обръщат клиентите в такива случаи. А съм имала случаи, в които такива "приятели" са правили пазарлъци от рода на: "Ами хайде, преведи ми го, а пък аз ще ти платя, ако се уговорим, или ще те черпя едно кафе". И това - за спешен, специализиран текст, ат порядъка на двайсетина страници. Думи нямам...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

При мен зависи от "познатия", "неговия познат" и от настроението и ангажираността ми в момента. Мога еднократно да го направя и без пари. Но в други случаи - казвам колко примерно се заплаща услугата на преводача, ако преводът минава през агенция и го информирам, че ако той отиде в някоя агенция, ще му вземат поне двойно. Ако иска - ОК, ако не - негов проблем. А като после този превод, евентуално, ми се възложи от агенция - ми става "готино" и следващия път /ако има такъв/ - насочвам "познатия" и неговия познат към същата агенция.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И това съм правила, да. Имам предвид, еднократно да го направя без пари. Правила съм и другото - да кажа на клиента колко ще му струва, ако се обърне към агенция. Резултатът обикновено е една адски недоволна гримаса и приемане на моето предложение, след като разбере, че и в единия, и в другия случай няма да стане безплатно. Но напоследък наистина гледам да не приемам такива "приятелски поръчки", защото човекът винаги може да каже пред някого: "Ей, пак минах тънко, в агенцията щяха да ми искат /примерно/ 7 лв. на страница, пък си намерих кой да ми го направи за 3/. А при нас тези неща лесно се разчуват, и може да се стигне до доста кофти ситуации...
За да не се "хване" някой за цените, и да попита: ама какви са тия три лева, какви са тия седем лева, да кажа - от Враца съм, и там все още като кажеш на някого, че искаш 3 лева на страница, почва да те гледа мръсно. 7-те лева са си "официалната" цена на страница, но има хора, на които и двата варианта им се струват неоправдано скъпи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Можеш за посъветваш тези хора да си превеждат страниците сами, щом искат без пари.

Това и правя. Знаеш ли какви кротки стават после...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Такива молби са ежедневие.

1. Гледам да не съм задължен никому, та да отказвам с лекота. 2. Пледирам заетост. 3. Но ако _съм_ задължен или молбата е от много близък или пък крайно затруднен, крайно нуждаещ се и крайно заслужаващ човек, бих направил превода _безплатно_. При това не бих се задължил със срокове и непременно бих им казал точната цена, който биха платили. Всяко междинно положение ми се струва компрометирано.