Здравейте!
Когато при предаден превод, след известно време клиентът или агенцията изкажат някакви критики за превединя текст - как приемате това? Задавате ли въпроси в какво точно ви критикуват, за да проверите техните забележки...

Макар че ми се случва рядко, винаги питам от какво точно е недоволството. В случаите на фактологическа грешка (напр. име, дата) - поправям без коментар.
Като се изключат тези безспорно много тъпи, но очевидни и случващи се на всекиго понякога грешки, критиката на възложителя обикновено се изчерпва с ""не знам (добре) езика, но някак си не ми звучи". Което за мен не е никакъв аргумент. В такъв случай или обяснявам тактично колко и къде не е прав (пък съответно аз съм), или се стремя да намеря някакъв компромисен вариант в името на добрите търговски отношения.

Това става цялото време и обикновено касае пасажи, които клиентът не можел да разбере. (Друг въпрос, щом разбира, от кой бяс му тряба преводач!)

Например, поработвам с НационаУния дворец на кОлтурата, чиито високо кУалифицирани кадри начеУо със самия дрОгар Д. цяУото време ми вадят нервите с изключително тъпи забележки. А след публикация -- нови нерви -- взели, че произволно променили и неща, с които не са ми вадили нервите, та да паснат на интелекта им -- ако може да наречем "интелект" съдържанието на вонливата кафяна маса, битуваща в кратуните на унтерменшен, чийто индекс на интелигентност едва ли надхвърля шейсетте на сто. Но прави сте -- това е свърталище на простацим какво ли ви го давам за пример...

Ако клиентът е някой на по-възвишено от НДК равнище (примерно общинската служба по чистене на клозети или тези по метене на улиците или по махане на хлебарки -- с което, уви, рискувам смъртно да обидя тези инак уважавани от мен служби), непременно си струва да поспориш по същество -- нали все пак пред себе си имаш мислещи хора, а не чукундури.

О, пишейки за "Ендекато" се сетих за друг върл привърженик на безполезните спорове и неоправданите редактирания -- бившата (е, надявам се... Все пак, и пет минути са много за съществуването на такава вредна организация, камо ли пет години!) Служба за преводи и редакции към Министерския съвет.

На мен ми направиха също такава забележка, ставаше въпрос за превод на интервю. Не звучало на български, имало термини, които в българския не се използват - специално проверих дали тези точно термини се използват, да, използват се.

Друг случай преди седмица - пак един клиент не беше доволен от писмо от чужд език, в което му отказваха помощта си поради недостатъчно доказателства. Той изпратил критично писмо, че аз не съм си свършила работата, щото го бил дал писмото на друг преводач и той го превел страхотно - казвам, добре, дайте го този превод от друг преводач, за да поговорим и да видим къде има подвеждащ текст....оттатък се умълчаха и нищо не ми отговориха!

Терминологията не винаги е уеднаквена, особено в нови за България области. А и се случва в дадена фирма да си възприемат някаква терминология или просто някакви съкращения/наименования/обозначения, които донякъде се отклоняват от по-"общовъзприетите", до които преводачът чрез справки с различни източници получава достъп. Така че в такива случаи е най-добре (но далеч не винаги се практикува) клиентът да си посочи използваната конкретно в неговата фирма терминология, за да са доволни всички.

Както казва Sаlt -- да ви запознаят с терминологията си предварително или да си траят!

Много обичам някой по-разбиращ от мен да ми прочете превода и да драска с червената химикалка. Така човек научава много неща, а се учим цял живот, нали така? Дори понякога страдам, че не мога да получа компетентна оценка за работата си, особено за преводите ми от български на английски

Колкото до некомпетентната критика, не й обръщам внимание. Най-много мразя номерца от рода: "Имаме доста забележки към превода ви, но приемаме да работим с вас, понеже предлагате изгодна цена." Това на два пъти съм го чувал и то за работа, която, без да бъда нескромен, съм убеден, че и на двойна цена няма преводач, който да им я свърши с това качество.

Случавало ми се е веднъж (което предполагам не е нормално) и то съвсем наскоро.
Според мен не беше принципен спор, а чиста проба заяждане (ставаше дума за няколко думи, които според приемащото лице нямало как да съм пропуснал да коригирам при второто четене, ако е имало такова). Понеже преди това имаше изостряне на отношенията със същия човек, постъпих така: отказах да коригирам каквото и да е, но се отказах и от хонорара си - посъветвах ги да го дадат на недоволния. Вече за (моя) компенсация отказах и да работя повече с това лице в бъдеще. Въпреки неудобствата за възложителя, определиха друг човек за контакт с мен.
Не вярвам, че този experience може да бъде някому от полза, но го споделям все пак.

Teamwork: Simply stated, it is less me and more we.

Редактирано от ivz на 23.05.07 10:13.

- Колега виждам огорчението ви, но не одобрявам постъпката ви да се откажете от възнаграждението, което принципно ви се полага. Това води до това да сте веднъж вие наранен, втори път възложителят - облагодетелстван. Ама нали и ние работим честно и искаме децата ни хляб да ядат... Преди време имаше дискусия, в която бях споменала, че работодателите си имат начини да ни притискат, на което колегата Лортъ ми опонираше, че не мисля правилно. Ето и вас така са ви "притиснали". Никой работещ не е безгрешен, ние не сме изключение. Аз лично приех практика да обсъждам с компетентни лица някои детайли, в които не съм сигурна, и това единствено с цел да съм убедена във всяка написана дума. Не е до сърдене работата, а до делово обсъждане на грешката (ако все пак е грешка). Един адвокат зад гърба ви, един счетоводител, инженер, архитект и прочие винаги са от полза за нас с оглед обсъждане на детайли из текстовете, където се затрудняваме.
И аз като Лортъ разглеждах един важен текст в комплект с одитор с червен химикал, ами специфика в работата е. Няма как всичко да знае човек, колкото и опит да има.
По-скоро си отговорете на въпроса: Сгрешил ли съм или не? Този отговор носи успокоението вътре в теб, това е и успех!!!

Не навлязох в подробности, а просто споделих най-общо.
Първо, в конкретния случай не става дума за компетентност - това беше една задача от много голям проект, по който вече бях работил над година (и в отделните задачи бях превел може би към 500 000 думи). Без големи проблеми, впрочем.
Второ, абсурдно е да се мисли, че съм предал идеален превод - такова нещо няма.
Трето, връщането (под претекст за повторно прочитане) щеше да донесе корекцията на 3-4 думи и редактирането на няколко фрази. Аз смятах, че това е задачата на човека след мен.
Четвърто, както споменах, това се случи след изостряне на отношенията между мен и съответното лице по други поводи, т.е. имах не толкова усещането, а направо убедеността, че искат да ми го "начукат". Само че аз не бях съгласен.
Пето, както обясних малко по-горе, вече бях предал десетки подзадачи на същото ниво и те бяха минали безпроблемно (поне не ми е било казвано, че трябва да се старая повече, което аз мисля, че правя, а и по принцип съм си съвестен).
Шесто, какво да направя? След като отказвам да си "поправя" превода, значи нямам моралното право и на хонорара (ставаше дума за 300 лв, впрочем - нищожна част от цялата ми работа за тях).
Седмо, мисля, че не позволих да ми се качат на гърба - а това е по-важно от мекушавото съгласие да се наведа и да си взема превода и да го "ближа", докато не ми кажат "Стига".

Не казвам, че не може да ти връщат или че никога не бива да приемаш. Просто трябва наистина да си се издънил (е, тогава си длъжен да си оправиш бакиите) или да не сте от една "кръвна група" с тези хора (тогава няма защо да се мъчиш да работиш за тях).

Както, мисля, обясних, описаният случай е от друга категория - затова и решението (моето) е различно.

Teamwork: Simply stated, it is less me and more we.