как превеждате "Sir" на български? "Господине / г-не" или "сър"?

защото напоследък по филми и книги го виждам все "сър". Не би ли трябвало да се превежда с "г-не"?

Благодаря .

Зависи от контекста.
Ако някой пита някого на улицата: "Екскюз ми, сър, хау кан ай гет то...", тогава - господине.
Ако става дума за титла на Лортъ - тогава сър Хенри.
Ако войник говори на по-висш - най-често сър.
Ако някой се обръща към президент или министър, различно: сър или господин президент/ министър.
Ако служител в хотел към клиент, също понякога сър, понякога господине.
Най-гадно е, когато дете говори на баща си на "сър". Тогава няма как.
По принцип не обичам много тая думичка, но в много случаи внася автентичност. Но в много случаи звучи ни в клин, ни в ръкав.
А пък изразът "Йес, сър" означава просто "Да!", с удивителен или по-проточено: "Дааа!"

Най-гадно е, когато възрастен казва на дете "сър". Понякога можем леко да се измъкнем, ако употребим "млади господине", но ако има ограничение в дължината на фразата, не виждам какво друго да направим, освен да пропуснем "сър".

Преводаческата практика със "Sir" и "Мadam" ("Milady") винаги е била неясна. Виждал съм "сър" и "миледи" (тъй изписано) в много стари преводи, та и до днес. Лично:

1. "господине" ("госпожо", "госпожице") когато се касае за обикновено лице...;

2. ... но "сър" ("мадам") ако е нужно да се предаде дадена атмосфера (ироничност, етикетна скованост);

2. "сър" ("дейм") когато се касае за заслужили лица с рицарски звания (за разлика от "лорд" или "лейди", които са звания на дърти политици, "ритнати на тавана"). Тук следва да се има предвид, че след приемане на званието за публични цели лицето "губи" фамилното си име и става например "дейм Една" вместо дотогавашната "госпожа Е. Еверидж". Обида е да се обръщаш към това лице с фамилията му ("абе, Иванов!") -- правилното е да назоваваш титлата и първото му име ("абе, Ванчо ефенди!").

3.

Напълно съм съгласна с казаното от теб... но по повод обръщението "мадам", защо ми се върти из ума нещо, че това обръщение може да се използва и когато не е сигурно дали дамата, към която се обръщаме, е омъжена, или не, просто като учтива форма? Питам не за да се заяждам, просто искам да изясня нещата за себе си, защото точно заради такова обръщение, използвано в текст от американски автор, което аз бях превела като "мадам" , ми направиха много голям проблем.

Oh, tell me how many roads must a man walk down, before you call him a man...

"Madam" емфатично и определено _не_ се ползва като "брако-неутрално" обръщение! Брако-неутралното обръщение е "Ms" ("мъз", "мзз"), което преди 25 г. спадаше към "полит-коректните" неологизми, но днес е прието безусловно.

"Madam" се ползва в тия случаи:-

- писмено обръщение към непозната жена или непознати лица ("Dear Madam"/"Dear Sir/Madam") (да не забравяме, че такива писма свършват с "Faithfully", нежели "Sincerely"). Ако са познати, стават "Dear Mrs (Ms, Miss) X" или "Dear Sirs".

- устно обръщение към непозната жена ("Please take my seat, Madam"). Ако я познаваме, става "Mistress (Miss, Ms) X";

- обръщение към жена-монарх, _но_единствено_във_видоизменената_форма
_"Ma'am"_("маъм"), която е еквивалентна на Sire ("Сая", понякога превеждано на Български като "сир" за разлика от "сър").

Дано това отговаря на въпроса Ви.

Обръщение или отговор от военни към по-висшестояща, не просто към непозната, аналог на sir?

Абе, няма какво да се обсъжда. Sir при обръщение е равносилно на "господине", Madam - на "госпожо"/"госпожице", в зависимост от контекста.
При военните се е наложило да се превежда със "сър", защото българският аналог е твърде дълъг и тромав: "господин сержант", "господин лейтенант", "господин капитан" и т.н. Във всички други случаи (освен при лортъските титли, разбира се, които са sir/lady) смятам, че sir и madam трябва да се превеждат "господине"/"госпожо, госпожице".
Тезата, че със "сър" се постигало някакво автентично звучене, не е обоснована.

И аз без да се заяждам - само да изясня за себе си: "Yes, sir", употребено от военни, не е ли нашето "Тъй вярно"?

Към член на горната камара (назначен или потомствен такъв) се с "Lord" ("Lady"), но в никакъв случай не и със "Sir" ("Dame"). По-архаичнo и вече износенo (с ироничен оттенък) обръщение, което все още остава в употреба сегиз-тогиз е "Your Lordship" ("Your Ladyship"). Лордовете са политици, съдии и владици, но сред тях има и аристократи. Последните носят конкретни титли (вайкаунт, дюк, ърл, баронет, и т. н.) и всъщност извън законодателната сфера правилното обръщение е с тази титла, следвана от топонима на седалището й -- напр. "Барон Трун" вместо "Лорд Хауи трунски". Що се отнася до лордовете-съдии, правилното обръщение в съда е "Your Honour". Към лордовете-владици се обръщаме с "Lord Bishop".

Със "Sir" ("Dame") се обръщаме към заслужили лица (артисти, художници, спортисти, общественици, милосърдни сестри и братя, кинаджии, синдикалисти, борци за мир, шпиони и пр. и т. н., и т. п.), които са получили т. нар. "рицарско" звание (всъщност, равностойно на "заслужил артист" и др. п.). С този акт, те "губят" фамилното си име; така Лорънс Оливие става сър Лорънс, а Хелън Мирен става дейм Хелън. Солецизъм е да ти именуваш и с двете ("дейм Хелън Мирен"); това е и маpкер за небританска (напр. американска) употреба. По българска аналогия, Иван Иванов става бай Иван.