Здравейте!

Тия дни попаднах на един художествен превод от български на английски и направо свят ми се зави - толкова беше "шарен", горкият. Явно поради факта, че в английския пряката реч се огражда в кавички, всички вътрешни монолози бяха сложени в курсив. Плюс това имаше и курсивно акцентирани думи, и други пък - сложени в кавички, заради ироничния им смисъл. Така че се получаваше нещо... дразнещо, поне според мен.

Та въпросът ми е: задължително ли е в английския всичко, което си помисли героят, да е в курсив?

В английския език отсъства понятието "правопис" (наред с "правоговор", но това е друг въпрос), поне в смисъла, в който то присъства в българския -- неумолим и непроменим, освен със закон. Всъщност, по-правилно е да се твърди, че на практика отсъства единна стилистика.

Оттам, всички неуредени въпроси (т. е., ъъ-ъ... еми то, кажи-речи, всички въпроси) се уреждат от собствени стилистики на всяко издателство -- House Styles. The House Style често е тънка тетрадка, уреждаща по-наболели проблеми, но в случая с държавнвата печатница HMSO, Би би си и главните вестници, както и с уважаващите себе си книгоиздателства, той си е един як том (или пък пълно до преливане си-ди). Редакторите го зубрят до припадък, а при евентуални career moves горките им се налага да "отзубрят" голяма част от зазубреното и да доназубрят появилите се "дупки", а оттам да контролират рефлексите си. Има и още по-яки стилистики, покриващи всички най-ползвани варианти, както и сравнителни такива с разните варианти на английския (мда, и в Америка и Южна Африка и Австралия -- тоже...)

След цялата тая отегчителна протеза, принципното положение с мисли на героите е, че да -- слагат се в кави. И тъй като се цитират конкретни мисли на конкретен герой, кавите са двойни. Сега, ако пък просто искаха да обърнат внимание на нещо, или пък да се извинят, че заимстват дума в нов подтекст, кавите щяха да се единични (" ... стопанството на Руритания е 'синтетично,' тъй като зависи само от ... ") Тук сигур забелязвате -- единичните кави ограждат запетаята след тях, което е предпочитаният вариант (Word Ви дава да решите тоя въпрос с чавка в една кутийка в опциите на "спел-чека"). Башкъ, в дълги цитати (или продължителни -- с по няколко абзаца -- цитирани мисли, кавите се изпускат в края на всеки абзац, но се слагат в началото на следващия. Един вид, да напомнят, че още се валяме в нечии мисли, но без натякване.

Курсивът се ползва много широко, често там дето на български има кави. Имена на периодични издания, неочукани още чуждици ("таратор" в "обядвахме със студената подсолена чеснова супа "таратор" "), латински изрази и съкращения, собствени имена на кораби, куу-у-п други.

Та така. Tricky customer, Johnie English style...

Това е болна тема за мен, мога да напиша монография по въпроса (нищо чудно да го направя в скоро време).
Поради това, 4е повечето българи (включително преводачи) са леко неграмотни по отношение на пунктуацията, а и в много слу4аи няма установени правила, курсиви, кавички, главни букви - настава канска каша.
Според мен пренасянето на курсива от английски на български е допустимо само при акцентиране, чужди думи и стилистическо разделение - например при ретроспекция, разказ от друго лице, думи на някакво особено същество и т. н. Не мога да разбера защо много хора сега си мислят, 4е с курсив могат да заменят кавичките? В една от последните книги, които превеждах, редакторката си въобразила, 4е може да премахне навсякъде кавичките и да ги замени с курсив. Дори бяха премахнали главните букви. Например организации като "Ирландски доброволци", "Обединени ирландци" и други подобни са ги написали с курсив и малки букви

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тъй като отдавна мина времето на технологичните ограничения за ползване на шрифтове и на шрифтови начертания, подозирам, че визуалната мешавица ще става все по-голяма. За което донякъде са виновни и неграмотните автори. Като не могат да построят изложението така, че да усетиш на какво наблягат, прибягват до курсив, за да привлекат вниманието ти. И успяват...

А как успяваш в един текст да пишеш едновременно "4" и "ч"? Точно от теб не съм го очаквал :(

Хехе, не е ли време в българския правопис да се вклю4и официално и 4ислото четири?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знам какво чета напоследък (май все оригинали или пък чисто български книги от нашенски автори), но не съм обърнала внимание "шарени" ли са текстовете или не.
Предполагам, всяко издателство си има стил и политика на редактиране.

Помня обаче, че за пръв път курсивът се появи масово в романите на Стивън Кинг, където се промъкваше, за да подчертае мисли, явления или събития от една друга, папарелна действителност. В "Пилето" курсивът беше основен участник в текста - спомени, мисли, ретроспекции бяха отделени в курсив. Говоря по памет, гореспоменатите книги съм чела преди дватринайсе годин, в началото на "прехода". То тогава масово се издаваше какво ли не, много хора се цаниха редактори, много се писаха преводачи ... и така.

Мен лично не ме дразни. Може би съм свикнала. Закърмил ме е преходът с шарения. Какво да се прави, колелото се върти, езикът се мени, развива, а покрай него и пунктуацията ни се поангелчва и пофренчва.

А че няма ясно правило, или поне не съм го срещала ясно формулирано, е друг въпрос.

Никой не е станал по-глупав от това, че е попитал...

Редактирано от suczka на 02.11.06 07:02.

Много ви благодаря за отговора!

За съжаление аз не знам английски, но като прелиствам книги на този език, доста често ме обзема някакво неприятно усещане за... анархия. И както се оказва, това усещане съвсем не е лишено от основания. Горките редактори - хич не им е леко

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Помня обаче, че за пръв път курсивът се появи масово в романите на Стивън Кинг, където се промъкваше, за да подчертае мисли, явления или събития от една друга, папарелна действителност."

Вярно! Сега си спомних и аз - особено в романа му "Безсъние" курсивът и обичайният шрифт бяха почти едно към едно. Не знам защо обаче мен подобна шарения ме дразни - сякаш ме дистанцира по някакъв начин от повествованието. Въпрос на навик, може би.

Да, една монография по въпроса може и да придобие доста голяма популярност, но май само сред многобройните жертви на разни "творчески" настроени редактори. Самите редактори обаче едва ли ще й обърнат внимание. Направило ми е впечатление, че при тях самочувствието почти винаги е в пълна хармония с неграмотността

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите