Е, преводът не е цвете, но Мария Магдалина е името, с което тя фигурира във всички български преводи на Библията. За съжаление няма основания да се преведе другояче. Може би ако направим нов, по-български, ленинско-марксистки превод, който да отговаря на повелите на времето! На крАААААк, о, храбри преводааааачи (не ми обръщайте внимание, нещо съм изтрещял)

За бонус не ми е известно... може и да е имало, но е крайно малко вероятно.
Но аз съм съгласен с Боян - какво общо има преводачът с големия тираж? Може да има изключения, но те са точно това - изключения.
Истината е, че за някои преводачи (работещи по-отдавна и след които има по-малко работа, както и такива, които не мъркат, а се наемат и с пожарни преводи) има по-специални условия - могат да си избират книги за превод, имат по-високи (но в никакъв случай не и астрониомочески) тарифи, не им се мръщят много, когато закъснеят (както е в моя случай - закъснял съм половин година с една от книгите, но междувременно имам към 50 анотации и превод на други две книги) и т.н.
Не искам да навлизам в кухнята, само ще отбележа, че преводачът по принцип има право на някакво възнаграждение при следващо издание, само че обикновено се прави допечатка.
Крум Бъчваров (превел "Шифърът") е (по-скоро беше) изключително работоспособен (книга на месец) и много чисто работещ преводач, готов да се залови за каквото му се даде. Не знам защо сте се заловили за това нещастно "беше бил" (споменато в друг постинг по темата) - ами упрекът по-скоро е към редактора, не е ли така?

Artificial Intelligence is no match for natural stupidity.

ИВЗ, абсолютно си прав за "беше бил". Не може от една дума да се съди за целия превод. Затова има и редактори, но понеже цялата ни работа е такава (всички се стремим да правим поне по книга на месец), всеки малко или повече прибързва, претупва, не се замисля достатъчно. И грешките се натрупват. Изумен съм например как в оригиналните издания на книгите, които превеждам, няма една-едничка правописна грешка! А в нашите... :( Когато ми излезе книга, при първото прелистване намирам я правописна грешка, я нещо, което съм можел да преведа по-добре.
Колкото до другото, мисля, че примерният договор, към който пратих линк, е красноречив. Тук работим като плочкаджии. Нареждаш думите на някого в "банята" и той после върху тях може да се къпе, да си..., да се... и така нататък
Ако прочетете внимателно в линка, договореният хонорар като долари за страници се изплаща като минимално възнаграждение на преводача. След това за всяка бройка над ХХХ тираж се дължи Х процента. Преводачът отстъпва правата за превода на издателя само за срока, за който е валиден договорът за отпускане на авторските права. Демек след това издателят трябва да сключи нов договор, както с автора, така и с преводача.
Ама нейсе, тук това ще стане през следващото хилядолетие. Не мога да разбера защо гледате толкова пренебрежително на тези неща.
От друга страна (понеже обичам да теоретизирам) всичко е свързано. Нас ни цакат, но и ние цакаме някого, сигурен съм, че всеки в тази държава шмекерува по някакъв начин, поне ни е весело

който няма нищо общо с темата.
http://databases.unesco.org/xtrans/stat/xTransList.a
Не е много актуално за сега, но ще е интересно да сметнем колко преводи се правят на глава от населението в различните страни. Тоест къде сме ние като пазар за преводачите. Моята теория е, че в англоезичния свят (понеже английският е доминиращ език в света) преводачите на художествена литература не са много често срещано явление.

Казах, че не искам да навлизам в кухнята на отношенията преводач-издателство.
Макар да нямам нищо против това да ми плащат допълнително за свръхтираж, нови издания, допечатки и т.н., продължавам да смятам, че трудът на преводача няма нищо общо с тиража. Ако Doubleday не бяха решили да правят супер-кампания, "Шифърът" щеше да си остане на първоначалния тираж от 210 хиляди и никога нямаше да стигне десетките милиони слвд това. Какво общо има преводачът с този факт? Добре, издателството, да кажем, е рискувало (ако не с издаването на точно тази книга, то с някоя друга) и заслужава наградата за риска, но преводачът...? В много случаи преводачът превежда книга, за която никой се знае как ще се приеме (имал съм случаи да превеждам още неиздадена с САЩ книга) и следователно няма представа дали се очертава шедьовър, за който си струва да положи допълнителни усилия или е боклук, от който е най-прагматично да се отърве с минимум усилия.
Ето, аз съм превел "Цифрова крепост" (първият му и откровено много слаб роман, впрочем). Първоначално от него се продали няколко хиляди бройки - как Дан Браун не е умрял от глад не знам. Но след бума около "Шифърът" дори от този роман се продали няколко милиона! Хорато го купували, защото не били чували за него и смятали, че е следващият от същия автор (и естествено били силно разочаровани, но това си е техен проблем). Е, аз какво общо имам с това? То дори не е свързано с качествата на тази книга! С какви очи да чакам от "Бард" да ми дадат бонус за книгата, ако пуснат допечатка тук и покрай интереса (към "Шифъра") продадат от нея още толкова, колкото досега?
Разбира се, с различните книги, се получава различно, но аз само давам пример.
А договори като този, на който се позоваваш, дълго ще си останат мечта тук - просто няма за какво да ги обсъждаме, освен да си кажем "ех, виж как е там".

Artificial Intelligence is no match for natural stupidity.

Ами, да, това казвам. Глей хората кво праят.
Но въпросът е принципен (както казал човека в ресторанта за спагети, ама няма да ви го разказвам, че пак ще ме обявят за простак) и тук става дума за авторско право. Спорът, естествено, е чисто теоретичен. Я си представи, че договорът изтече и някой друг реши да издаде същата книга с твоя превод. (Какъвто е случаят с "Пътеводителя".) При нас излиза, че авторските права върху превода са на издателството, а пък преводачът е само машинописка, която просто е набрала текста на компютъра. За какво тогава е това "с" в кръгче, дето ми го пише пред името? Ами, по-добре изобщо да не ти пишат името тогава. Имаш авторско право, а с нищо не е защитено. На запад ще те скъсат от дела дори един параграф да си преписал от чужда книга. Затова сме на туй дередже, хора, затовааааа!

Отзад напред - "Пътеводителя" не го брой, той е друга бира. Първото издание е още през 1989 г., съмнявам се преводачът да е получил пари за преиздаванията. (А какво стана с този човек, между другото? Не съм забелязвал името му впоследствие.) Следващите книги от поредицата пък са превеждани в онези мътни времена преди 1994 г., та там нито тиражите са ясни, нито възнагражденията.
Относно примерния канадски договор. Нямам нищо против подобна уговорка, даже напротив. Просто не разбирам какво основание имам да изисквам от издателя обвързване с тиража. Не знам как точно се правят подобни договори, но виждам два варианта. 1 - искам стандартна цена + процент за допълнителен тираж. Какво ще накара издателя да предпочете мен пред друг преводач, който иска единствено стандартната цена? И вариант 2 - искам по-ниска цена + процент за допълнителен тираж. Тук вече се влиза в конфликт на оценки - кой какви прогнози има за тиража. Ако преводачът вярва, че книгата ще има успех и съответно по-висок тираж, а издателят не смята така, явно издателят би се съгласил на този вариант, тъй като той предполага, че това е по-изгодно за него. Но ако и двамата са на едно мнение за потенциала на книгата, какво може да накара издателя да се съгласи на такова уреждане на отношенията?
И ще се повторя - не името на преводача продава книгата. На всичкото отгоре не може да се оцени дали една книга има успех благодарение на автора, или благодарение на преводача. Виж, обратното лесно се вижда - вижда се кога преводачът е развалил произведението. Така че какви причини бих могъл да изтъкна пред издателя, за да го убедя в справедливостта на подобно мое искане?

Това са коренно различни неща. Премията за тираж няма нищо общо със срока на авторското право и на правата върху произведенията. Сега се зачетох по-внимателно в

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не става дума дали книгата ще има успех, кой какво залага, предвижда, очаква и така нататък. Пак повтарям, въпросът е принципен и се заключава в онова малко "с" в кръгче, което стои пред името ти. Името на автора също не винаги продава книгата (като при Дан Браун), нито името на издателството (макар че то има известна тежест). Има и друго, нали именно по закона за авторското право ни приспадат 50% признати разходи, нали благодарение на тази вратичка издателите не ни плащат осигуровки!
За "Шифъра", заслугата за тоя бум според мен не е нито на автора, нито на издателството, а на някой нещастник в рекламния им отдел, на когото му е хрумнало да я рекламира и как да го направи. И за това едва ли е получил и чак толкоз големи пари. Това са само предположения, ама ми се струва добър сюжет за роман: екзистенциалната дилема на рекламния агент ;) (превеждах един подобен разказ но за амбулантния търговец).
В България, естествено, не можеш да искаш такъв договор. Ще ти се изсмеят. Признавам, че ако не бяха такива условията, едва ли щях да се занимавам с преводи сега.
Ама нали плачем, че все ни са малко парите! Ето начин заплащането ти да се увеличи по обективен начин. Дали ще подобриш или развалиш книгата? Ами, издателят да си прави сметка и да наема качествени преводачи! Пък и договорът нали има клаузи за качеството на превода.
Както ви казах, подписвал съм такъв договор и в България: онзи, в който пише, че издателят МОЖЕ да изплати на преводача хонорар . Имаше графа за определен тираж, ама тя, естествено, беше празна.

Да, не бях чел този закон. Много интересно.
Проблемът е там, че не винаги подписваме договори и действително има това преотстъпване на авторските права, за да се спестяват данъци. Демек, сами сме си виновни. Всеки по стълбицата диктува на по-слабите: издателят на преводача, печатарите на издателя, а дистрибуторите го начукват на издателите Трябваше да отворя книжарница.
Преди няколко седмици си приказвах с едни познати немци. Казаха ми: Всичко ви е наред, само нямате контрол. Е, това е.