знаете ли как са съответствията на български на Piazza di Spagna, Janiculum Hill, Villa Borghese, borghese gardens ...........или превод някакъв

Piazza di Spagna - Площад Испания
Janiculum Hill -? това беше осмия хълм.. западно от Тибър и извън стария град... Ама как беше не български :(
Villa Borghese - Двореца на Боржиите (май така го водеха)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Gianicolo/Janiculum е "хълмът Яникул".

впрочем, според мен всичко може да си остане в транскрипция: "Пиаца ди Спаня", "Вила Боргезе"... собствени имена и заглавия по принцип не се превеждат

само за "Джаниколо" е допустимо да се изпише "Яникул", защото е дадена латинската/английска форма на името Janiculum, а не италианската Gianicolo

Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...

Напълно съм съгласна
Само че в повечето литература- вкл. специализирана, тези поне са преведени А и са станали известни с българските си имена... А и градините са си дадени директно на английски...

ПС: Уф. Вярно, че така беше хълма

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...

да, ако действително са придолибили гражданственост преведени - нека се преведат.

аз нямам впечатления и наистина не знам.

пък и щом в оригиналния език, от който се превежда (английски), се явяват не с оригиналните си имена...

едно от най-недопустимите изпълнения на иначе много добър преводач като Валери Петров е, че например в драмите на Шекспир си е позволил да "превежда обратно" собствени имена според италиянския контекст на действието. така слугата Peter от "Ромео и Жулиета" е станал в превода Пиетро и даже дворецът Freetown, където живее князът на Верона, се е превърнал във "Вилафранка".

"не" казвам аз на такваз любов!

Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...

Само че това се засича само ако човек е чел Шекспир в оригинал. А колко такива има? Звучат си съвсем на място... Не оправдавам превода и определено не е трябвало да се поиталианчват ( да не говорим, че Freetown си плаче за превод на български според мен).

Превеждането на имената е обширна територия. На моменти просто се налага, за да не се загуби смисъла на казаното. Зависи от случая и от книгата

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...

Мисля, че "обратният превод" на Шекспир е уместен, защото на английски по традиция чуждите имена се превеждат, докато на български по-често се транскрибират. Аз в една книга имах Margaret Island и Venceslaus Place, което са Маргит Сигет и "Вацлавске намести", съответно в Будапеща и Прага.
Преводът в някои случаи се налага, защото е зареден с някакво значение за текста. Но като топоними, мисля, че трябва да се транскрибират, защото я си представете, че отидете в Рим и търсите Двореца на Борджиите, а не знаете италиански. Май компромисният вариант е най-уместен: избираш си единия начин, а в скобки пишеш другия. Така и вълка цял, и агнето сито.

да, но пак зависи за каква цел се прави.

в случая с превода на худ. л-ра (Шекспир) целта ти не е просто да пресъздадеш местния колорит на Италия, а да пресъздадеш Шекспировата Италия, Италия такава, каквато са си я представяли в елизабетинския (? така ли се казва на бг?) театър.

в този смисъл май съм най-съгласен с варианта на Венабили: Freetown да се преведе на български, щото и в самия английски е даден като native дума, а не като италиански звучаща реалия.

Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...

Точно за това говорех - ама така и не го дописах. Ако Шекспир е искал да бъде в тон с останалите щеше да си ползва италианския вариант. Има си причина да е на друг език и този език да е точно native-а на тези за които е предназначено нещото... Може да ми е изкривено мисленето, ама видя ли дума ( и най-вече име) на език различен от основния в контекста, моментално ми светва, че това най-вероятно ще се превежда.

ПС: То не че в нещата дето все още превеждам чат пат има много такива... ама се е случвало да посягам и на художествена литература

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...

Ами зависи кое как е станало известно. Името в оригинал под линия би свършило идеална работа, ако говорим за научно популярен текст. И в скоби, ако говорим за пътеводител или нещо подобно. Докато в чисто художествена литература, мисля че може и без него, ако името на български е познато така. Една бележка под линия не вреди... но пак си зависи от текста.

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...