Е писна ми, писна ми от някои неща в тая професия. Не може да имаш само изисквания за бързина и качество, а когато въпросът опре до плащане, да лазиш по нервите на тоя, който ти е свършил работа, угодил е на всичките ти капризи, обаче понеже сте нещо като приятели, той все да ти обяснява, че няма пари, колко го е закъсал за това и онова, и да иска все ти да му влезеш в положението! Това си е чисто унижение да влезеш в ролята на "досадник", за да си получиш честно изкарания хонорар! Не че разчиташ само на тия пари, ама все пак си е доста неприятно.
И забележете, всичко това след като никой никого не е дърпал за езика да определя дати за плащане, които не може да спази!
Освен това винаги се появява едно гадно чувство: "ами ако..."
Преставаш да вярваш.
И не изпитваш вече същите приятелски чувства, което е най-лошото.
И губиш желание да работиш точно за този човек.

мдааа, познати неща. И това е една от недооценените професии у нас.
Когато им дойде нещо, което прилича на патагонски, си счупват краката да те търсят.... и те намират. След това, обаче работата се омаловажава напълно.
Е, сега имаш повод да откажеш следващия път. Надявам се не си се увътрил с много страници.

Благодаря ти. Не ми се говори.
Но интересното е, че като си го написах ей така, ми олекна, пък каквото ще да става.

Всичко е наред!