Много важно за всеки преводач е да попадне на свестен редактор. Ако му дадеш малко повече свобода, преводът ти отива на кино. Ако пък не си свърши работата, ще пропусне очевидни стилистически грешки и езикови недомислия. Практиката е показала, че никой преводач не може да е толкова добър, че да няма нужда от редактор.

Какво правите с редакторите? Представете си, че става въпрос за книга от 500 страници. Редно би било преводачът да си прочете труда, преди да го хвърли на редактора. В повечето случаи това става на доброволни начала, защото никой издател не дава пари за тази дейност. Не е зле след като редакторът приключи с пъкленото си дело, да седнете с него (нея) и да обсъдите спорните текстове. Така можете да предотвратите голяма част от поразиите. Все пак редакторът се опитва да окастри превода, да го фризира и напарфюмира, за да го представи на литературен български език.

Абе, много проблеми с редакторите. Разкажете нещо за вашия опит с тия изчадия адови.

Хахахахаха, не виждаш ли, че повечето дори не са чували за редактори. Обикновената практика на преводачите е да си дадат купчината листове на издателството и повече да не се интересуват какво става.

Забравил си нещо важно. Освен редактори има и коректори. На бас, че някои така наречени преводачи за първи път чуват за такова нещо.

Много важен въпрос! От добрия редактор зависи преводът да излезе читав и читаем. Когато превеждаме, много често, въпреки старанието си, се увличаме от специфичен словоред или изрази от чуждия език, които ни звучт доста нормално и приемливо, защото сме свикнали с тях, и не си даваме сметка, че на български хората не се изразват така или им звучи странно. Пък се появява друг проблем - понякога редакторът няма представа от езика, от който се превежда и тогава започва едно декориране....
Един мой превод го редактираха двама души. Първият - традиционен редактор с име и съответните претенции - доведе нещата до скандал, вторият - току-що завършил студент с "белетристични" наклонности изобщо не чете текста. Явно ако преводачът държи на делото си, трябва да си изчете превода критично и да не разчита много на редакторската намеса, пък ако случи на разумен редактор - толкова по-добре.
С две думи - превеждайте за удоволствие, а не за насъщния!:))