Абе и си прав и не си.

Вярно, че с годините се натискам да бъда по-разумен, щото челядта само на моята заплата виси, ама пак не се сдържах и "право куме, та в очи" на новия шеф чужденец (бивш бодигард). Така, както ме беше обявил за дясна ръка ли, ляв та...к ли и реши да ме накаже по бащински - "Много ме обиди, ама аз съм готин и няма да те изгоня, макар, че заслужаваш, а само ще те преместя на друга длъжност. Заплатата няма да ти пипам, да видиш какъв сам пич"

Аз обаче, не. Там, у тях това може и да прието, но "у нас так не принято". Може да ме уволни, ако намери за какво, но не може да ми променя договора без мое съгласие. След което отидох още по-нататък - аз напускам, но искам обезщетение - минимум 4 заплати,така е по Кодекс (всъщност поисках 12). Той въртя, сука и отряза - или 3 заплати и по живо по здраво или по члена за новия шеф дето има право да си сменя екипа (1 заплата). Аз пак инат - "Кой си ти, та ще нарушаваш нашия закон, който казва "4 заплати, ако не е уговорено повече".

Случката приключи с 1 заплата по шефския параграф. На 49, от средно висок пост и с много висока заплата - на улицата. При комбинация от добро постилане пред колегите в бранша и традиционно добрия ми късмет, за 1 седмица ми направиха три равностойни на предишната длъжност предложения.
Сънародник на шефа ме обяви за глупак - "Така и така напускаш, що не взе трите заплати?" Казвам му: "Защото вие може и да сте по-бели от нас, ама аз не съм негър - това първо. И второ, блясъкът в очите на сина ми, че баща му се е опълчил "за права Бога" на една от най-мощните световни фирми и им е създал главоболия да се преборят с него, напълно си струва две заплати. Поне от моя гледна точка."

Е, всеки случай е сам за себе си и факторите, които му влияят са многобройни, но човек трябва да запазва самоуважението си. Аз така мисля. А и най-важното - семейството ме покдкрепи 100%.

Если человек идиот, то это надолго!

нещем да се заяждам, но защо реши, че като се въздържам съм си плюла в лицето и съм загубила самоуважението си?

недей де, една от гранде чуждите компании беше писнала и от мен, щото реших да се боря за правдата /не мойта, на колегите надолу/

Не съм решавал такова нещо. Затова ти казах, че си и права (извинявай за мъжкия род преди) и не.

Права си, защото с годините, на човек му се налага, а и се научава да мери повече от веднъж преди да реже.

Не си права, или по-скоро не ми се иска да си права, че трябва на всяка цена да мерим безкрайно дълго. Има моменти, в които трябва да играе ножицата.

В битката с "организираната престъпност" (разбирай всяка организирана структура от еднолична фирма до държавата) на практично ниво индивидът почти винаги губи. Ама нали уж сме различни от животните и не храната е най-важното ... или съм чел твърде много приказки с добър край като малък?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

така, изчитам аз тоз твой постинг и това дето пишеш че не съм права/иска ти се да не съм права ме разсмива

защото аз не меря безкрайно дълго нищо, аз взимам бързо решения. съвсем не давам да ми "скачат" по главата. но се старая да съм търпелива

и най-ми е смешно, че съм била съм в такава ситуация като теб, е, загубих битката срещу голямата фирма, видях пламъка в очите на децата, усмихвах си се сутрин в огледалото и сравнително бързо излезна добро ново предложение. това беше късмет.

понеже ме мързи да пиша, от двата реда бях криво разбрана

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да допълня за приказките - аз все още ги чета

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знаеш ли, вдъхна ми нова увереност, че не всичко е загубено. Бях започнал да си мисля, че онзи колега чужденец с 3-те заплати може и да не е толкова неправ, въпреки всичките ми благородни доводи.

И аз влязох в месомелчката, защото се опитах да обясня на шефа, че не се делим на мениджъри и инструменти (негов израз) и че подчинените ми са ми колеги, а не товарни животни. Най-интересното е, че когато се разчу, вместо тъжно, ми беше смешно да наблюдавам как същите тези колеги ме гледат като зомби или като болен от рак в последна фаза и дори не смееха да ме поздравят от страх шефа да не ги заподозре в съзаклятничество. Само секретарката/гадже на шефа с жест като към осъден на смърт ми прошушна "Дръж се!". Голям майтап беше.

при нас делението беше на мениджъри и "фураж"

пък аз колкото и да се насилвах не можах да възприема като "фураж" младите си колеги

май от една школа ще да са били наште шефове ....

а за остракизма от страна на почти всички колеги - беше смешно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ох,не знам защо така се получава при мен,но просто искам да се уважавам стойностен човек съм.Когато човек загърбва принципите си все едно предавам себе си.Дано всичко се нареди по бързо.

Деленето е именно такова -при това не е наложено "отвън".
ПП: Не съм мениджър, но си ръководя и собствен бизнес.

Работи, ако имаш достатъчно акъл да я обърнеш в своя полза ;-)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите