Абе и си прав и не си.

Вярно, че с годините се натискам да бъда по-разумен, щото челядта само на моята заплата виси, ама пак не се сдържах и "право куме, та в очи" на новия шеф чужденец (бивш бодигард). Така, както ме беше обявил за дясна ръка ли, ляв та...к ли и реши да ме накаже по бащински - "Много ме обиди, ама аз съм готин и няма да те изгоня, макар, че заслужаваш, а само ще те преместя на друга длъжност. Заплатата няма да ти пипам, да видиш какъв сам пич"

Аз обаче, не. Там, у тях това може и да прието, но "у нас так не принято". Може да ме уволни, ако намери за какво, но не може да ми променя договора без мое съгласие. След което отидох още по-нататък - аз напускам, но искам обезщетение - минимум 4 заплати,така е по Кодекс (всъщност поисках 12). Той въртя, сука и отряза - или 3 заплати и по живо по здраво или по члена за новия шеф дето има право да си сменя екипа (1 заплата). Аз пак инат - "Кой си ти, та ще нарушаваш нашия закон, който казва "4 заплати, ако не е уговорено повече".

Случката приключи с 1 заплата по шефския параграф. На 49, от средно висок пост и с много висока заплата - на улицата. При комбинация от добро постилане пред колегите в бранша и традиционно добрия ми късмет, за 1 седмица ми направиха три равностойни на предишната длъжност предложения.
Сънародник на шефа ме обяви за глупак - "Така и така напускаш, що не взе трите заплати?" Казвам му: "Защото вие може и да сте по-бели от нас, ама аз не съм негър - това първо. И второ, блясъкът в очите на сина ми, че баща му се е опълчил "за права Бога" на една от най-мощните световни фирми и им е създал главоболия да се преборят с него, напълно си струва две заплати. Поне от моя гледна точка."

Е, всеки случай е сам за себе си и факторите, които му влияят са многобройни, но човек трябва да запазва самоуважението си. Аз така мисля. А и най-важното - семейството ме покдкрепи 100%.

Если человек идиот, то это надолго!