Дългата война - мнение за книгата / Фен клубове / Тери Пратчет

Сега я завърших, и както и при предната, не съм във възторг - когато излезе на хартиен носител няма да си я купя!

СПОЙЛЕРИ

Първо - разочарована съм, че нямаше никаква война - не толкова защото обичам войните, а понеже заглавието е подлъгващо.
Второ - книгата е ксенофобска и расистка. Представя всички останали раси (тролове, елфи, коболди, бийгъли и т.н.) като по-низши и тъпи от хората, но освен това и в друг смисъл - интелигентните раси, които могат да общуват с хора без преводач, говорят английски (е, как иначе - от сериалите знаем, че това е любимият език на извънземните). От друга страна по-умните хора, като Роберта, са представени като скрита заплаха (особено накрая - през погледа на Дженсън проличава отрицателното отношение). Сали презира коболдите, защото и изглеждат недостатъчно еволюирали, а също и рептилоидите (макар и изчезнали), понеже технологията им и прилича на магия, и това я дразни (отново - ксенофобия в чист вид!). Хората дори успяват да предизвикат екологична катастрофа на собствената си Земя и да я унищожат - и пак се мислят за по-добри от всички.
Трето - изоставен е финалът на предната книга и някои сюжетни линии - Първата самостоятелна личност - така и не разбираме какво е станало със съществото, и какво е станало, след като Лобсанг установява контакт с него. Освен това скокът във времето винаги е неприятен - независимо дали става дума за филм, сериал или книга, а в случая е доста голям - 10 години.
И последно - нито един герой не е симпатичен - дори вече и Джошуа, което е невероятно за Пратчет - чудя се дали той е изградил образите. Капитанката и Роберта са малко по-свестни, в сравнение с останалите, но това е само за сега (вероятно в продълженията нещата ще се променят).