безкрайна плоска равнина. Тогава се появи килимът...



Хихих, много сладка книжка било това Килимените хора! Купих я в събота за един рожден ден и веднага я прочетох /не можах да устоя /.

Напомня за "Пластелина" доста, но пък е най-философската и оптимистична книга на Пратчет, която съм чела! Глътнах я на един дъх, а после ме беше страх да ходя по килима за да не убия някой малък симпатяга. Ех, а на следващия ден им причиних Фрей, ама нямаше начин...

Това май е първата книга на Пратчет, а? Някои герои си личат обаче. Вярно, порасват и се променят, ама оттам започват. Примерно Бейн много ми заприлича на Ваймс, а дребничкият крал - на Казанунда.

Книжката литна за Англия днес. Няма да пристигне навреме за рождения ден, но поне ще занесе много усмивки.

no matter how cold the winter, there's a springtime ahead

Философска?

Трябва да я чета пак.... :)


_______твърде изкалян делфин

една много спокойна, мила и приятна философия.

no matter how cold the winter, there's a springtime ahead

Дзен-пратчетизъм :))

Mirrors and copulation are abominable, since they both multiply the numbers of men.

Любима. Ако не ме лъже паметта е писана много отдавна и след това е прработвана години по-късно. Ще ми се да докопам оригиналния вариант. Има я и в издание с рисунки на Тери.

I'm the man of a thousand faces
A little piece of me in every part I take...

Тери я е написал на 17 години, а при преиздаването я е преработил. Имаше много симпатичен предговор по тоя въпрос.

Hey Seattle, nice to see ya!

точицата накрая особено :)
ех, ще хвана да я препрочета

- Казвам се...
- Да.
- Ние...
- Да.
- Имаме...
- Знам.
- Откъде?!