И друг път е споменавана темата за вдъхновението на Прачет и се надявам да не се сърдите много ...ама колкото повече препрочитам книгите му, толкова повече се замислям. Сигурно, всеки който като мен препрочита някоя от тях открива нещо ново. Итака. Според мен основните връзки са:

Прачет и Ринсуинд.

Прачет и Ветинари.

Гневът в Баба и Ваимс.

Тери и Лин Прачет.

Прачет и не толкова Морис, колкото говорещите плъхове. (Чета само на БГ и на Вузев, така че останалото ми е непознато и тук там някоя реплика, от коментарите за останалите, която смътно очертава някой образ)

Прачет и расите.

Прачет и хората.

Клъв от тук и клъв от там.

А после ги навържи и в казана прехвърли.

Малко от Вийон - със змии и гущери ги посипи.

(Или от Макбет. Всъщност както ви харесва.)

Но сънувай всичко в лятна нощ.

И от нощните твари след дванайстия час да се опазиш.

А на сутринта на всички разкажи.

Е не, че ми стана ясно като го написах, но поне на вас може да стане...

Като си мисля за книгите му и за героите му всичко това ми се струпва накуп, че и повече...Образи, мисли, хаос ... 'айде стига толкоз.

Я 'оди да питаш Леля ти Огъ... за какво иде реч?

Аз че нищо не разбрах, нищо не разбрах. Това което най-не разбрах обаче е защо пишеш Прачет, като е ПраТчет.

Животът те иска. Излез!

Амиии.......така ми харесва

Я 'оди да питаш Леля ти Огъ... за какво иде реч?

ами всъщност е Прачет...

??? Че ми предизвика интереса - предизвика го...
Но хайде да се опиташ да се доизясниш, за да се изясни цялата картинка...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз пък всичко разбрах. Или по-точно казано - почувствах

Благодарско.. поручик. пък нека да се пържат злите езици

Я 'оди да питаш Леля ти Огъ... за какво иде реч?

ако можех - щях да напиша трактат по темата.

Искам да кажа, че всичко е толкова объркано. Най ми е лесно да приема Прачет за един бунтар, очукан от живота, видял много, разбрал някои неща, те не му харесали и се ядосал. Много се ядосал. и взел, че почнал да пише за това. хумористично. Пък то взело, че се получило и хората започнали да четат книгите му, да говорят за него и писанията му и да охкат и да ахкат, и да си казват:''Брей аз туй го знам. Мислил(а) съм си го'' и т.н.

И тук идва отклонение едно - водещо да милион паралелни вселени или действителности:

Докато пиша се сещам ту за един ту за друг герой (негови, разбира се). Както се казва оживяват пред взора ми и си казвам:"Това ми прилича на реплика от Шута или пък Едуард Д'Иит искаше да промени нещата пък виж го как свърши, или пък на Патрицият, или пък Баба променя нещата. Ама пък тя може. И керът може. А Ноби? или добрата Маграт? и всички останали"

/води до милиони т.к. са различни герои в различни истории/

Отклонение две:

А после си задавам въпросът след като е толкова голям "борец за правда и свобода" какво прави с всичките си пари, които е спечелил и продължава да печели или какво смята да прави с тях (малко гаден въпрос, но си е на място в определен смисъл). Защото според мен е тъпо да се дават на изпаднали хора или държави като помощи защото всъщност ще ги получат ненуждаещите се. може би за децата, но те не са събрани в детски домове, където мили и добри хора ще се стараят да ги оплзотворят за да пораснат умни, добри и смели възрастни, които не се страхуват един от друг. Нежните революции са умряла работа. по-скапани са и от обикновените. И мисля, че това са си класически примери от историята. Историческата и фактическата (най-вече)

Отклонение три: Но още не съм събрала в достатъчни количества ентусиазъм и време да подредя по хронологичен ред писанията му. Поне тези, които са излезли на БГ. В смисъл развитието на героя на случките, на темите и подобни

напоследък ме хваща страх, че почвам да се разочаровам. И не ми дава мира.


по-ясно не мога. Не и на момента. Сигурно след време ще се качим на още едно стъпало и ще можем да се обърнем и да видим по-ясно

Я 'оди да питаш Леля ти Огъ... за какво иде реч?

Амммии....

за последната точка - промяна на Пратчет през годините.... Не ангажирам никого с мнението си, особено пича, но от оптимистичен непуклив талантлив симпатяга, избъзикал се едва ли не от скука с няколко клишета, на един етап той решава, че има какво да каже (общо-взето преразказвам едно негово изказване , беше нещо като "Към десетата книга за света на диска започнах да откривам радостта от сюжета")

И според мен след Много добри и силни книги като Интересни времена, Глинени крака, Малки богове е продължил да получава основно писма, в които феновете го хвалят какви яки лафчета ръси. Колко готино се майтапи с нещата. Може би дори е имал нещастието да прочете, че е например "Най-добрият жив британски хумористичен писател" или нещо подобно.
На негово място щях да започна да губя вяра. Както в хората, така и в писателския си талант. Пратчет помрачнява - тук сме с няколко години назад, но все пак вече Морис излезе... Чакаме фри-уи-мен и Шапка от небе, първата не съм я чел, но втората според мен също е плашеща на моменти. Всъщност, в нея срещаме отблизо един герой, който доста ми прилича на *спойлер* от Туп, като ги прочета по още веднъж ще знам със сигурност дали връзката е само нарочна или са си един и същи. Но и да не е, тъмнината и може би дори страхът са се настанили стабилно в книгите му. Общата тенденция е към тотални хоръри, за което аз съм принципно "за", но честно казано смятам, че е редно да се обезпокоим за човека. :/


мдам, само обобщих няколко мисли, повечето не мои, които се носеха насам натам. Не че това за мрачността може да се пропусне де :)

Такива ми ти работи.

◙◙◙

Ами то е Вашингтон е Уошингтън, ама като се наложи едно име и е редно да се спазва.

I'm the man of a thousand faces
A little piece of me in every part I take...