В Света на Диска всяко нещо, което придобие достатъчна индивидуалност може да оживее, да придобие и собствена душевност, като смръднята на Дъртия Гнусен Рон например. Същото става и с голема Дорлф - от момента в който Керът го освобождава и той осъзнава, че няма господар, големът вече има своя воля и даже му издават официален документ, че е живо същество. Но според вас живи ли са големите преди да бъдат освободени? Общо взето всички ги възприемат просто като машини, дори след като се освободят, но ни е известно, че дори когато си имат господар, те пак проявяват признаци на собствена воля, на собствено мислене. Бунтуват се като изпълняват дадените им заповеди по глупав начин, а също така решават, да създадат свой крал, който да ги освободи и лъжат, че имат свещени дни, за да се срещат тайно. Но пък от друга страна, това го правят само някои големи. От стотиците, които живеят в Анкх-Морпорк, на тайното заседание се събират едва 12. Та, как мислите? Живи ли са големите още преди да се освободят или не са, а може би само част от тях, придобили своя индивуалност по една или друга причина, са живи преди това (аз лично май клоня към това мнение) или пък въобще не са живи?

_____

I've heard the warning
Well curse my name
I'll keep on laughing
No regret
No regret

Редактирано от Keмeндил на 10.04.05 22:24.

А може би са едновремено живи и неживи :)
Може би са искрица суб-аз в безкрайната празнота на своя потенциал, от която може да започне големия взрив на личността? :)
Може би няма живот и неживот. Хората са големи, но с повече функции. А може да е точно обратното и големите да нямат най-важното : душа. Защото душата е повече от думи.
А може и тя да не е най-важното :)
(моята теза)

Големите са толкова живи, колкото изкуствения интелекр. А Дорфл е Бате Арни от терминатор 2 :)

Дишането трябва да идва отвътре!