даже не мога да измисля име на темата, но ми се върти нещо в главата- в книгите на пратчет могат да се намерят адски много интересни идеи за света изобщо, и си мислех обаче колко от тях ги възприемате на сериозно? нямам пред вид това как хората ви гледат като използвате пратчетизми от типа на кажгоде, блъдаря и антропоморфна персонофикация....имам пред вид примерно тези за това че вярата на много хора в нещо и това как то изглежда (боговете или смърт на пример) може да го накара да съществува....или да не съществува....аз мисля че има известна доза логика в такава идея....
а и друго- как си представяте че ще изглежда Смърт когато го срещнете- ще има ли нещо общо с описанието на тери, или (както една друга разпространена теория твърди) ще бъде готина мацка с червена прилепнала рокля? изобщо как изглежда Смърт според вас?

....and you'll never walk alone.....

ох, мисля че знаеш как ме гледат хората

[поемам си дъх] нооо... не мога да им помогна, да свикват :)

Смърт... идва такъв, какъвто сме си го представяли ;) индивидуално за всеки... ех, не знам всъщност :)
в Братята с лъвски сърца използваха бели гълъби да пренасят душите между световете.... това ми харесва повече от гарваните...и черепите...

можеш ама те мързи

....and you'll never walk alone.....

е да, на който мога - връчвам по една мъничка шарена книжка, пък да се оправя :)

ама само ме псуват после, аз хубаво съм ги била предупредила да не четат Пратчет в градския транспорт, а те видиш ли - чели и хората ги гледали странно и им се чудели защо така, уж нормално изглеждат пък така се кикотят :)

е да де- аз тва питах- как си го представяш?

....and you'll never walk alone.....

не съм мислила за това
а като се абстрахирах от скелета с косата, в главата ми нахлуха няколко картини....хм, има някакво сияние във всеки случай :)

синичко? :) е айде кажи де

....and you'll never walk alone.....

хъм...
ами и аз мисля така. всъщност начесто ми минава през главата.
а за смърт... еми на тебе ти казвам че няма да ти се яви маданма в червена рокля
винаги ми се е искало да си представям смърт като нещо красиво. също съм си мислила, че смъртта води към нещо по-добро...просто защото смяртам, че всяка крачка напред ще те заведе до нещо по-добро.
обаче общата представа за смърт...хм като поне някакъв видим образ така здраво се е закотвила в главата ми, че се хващам че като ми кажат "смърт" аз си казвам "НЯМА СМЪРТ.СЪЩЕСТВУВАМ САМО АЗ.

"Once I ran to you
Now I run from you..."

хахахаххаха
а аз снощи сънувах банани яко ни влияе тери.....
ТАКА ДЕ....НА ЯСНО СИ

....and you'll never walk alone.....

банани?!
това няма никаква връзка, но ще споделя. днес нарекох учителката си по немски "кифличка с ром и канела"

"Once I ran to you
Now I run from you..."