Имам предложение / Фен клубове / Тери Пратчет

- Но какво се очаква да правя аз тук? Хмм, т.е., нали разбирате.. - Патрицият, непривично за него забави темпото едва забележимо, може би с хилядна част от оборота - ...с какво мога аз да Ви бъда заместник? Вярно, че като глава на Анкх имам солиден и болезнен опит в ръководенето на всякакви по вид създания, но едно мога да кажа със сигурност - те бяха до едно живи, е голяма част от тях до един момент, но те преставаха да бъдат моя грижа от този момент нататък, а сега ще трябва да поема целият процес.
-НЕ МЕ РАЗБИРАЙ ПОГРЕШНО ВЕТИНАРИ, тонът на Смърт напомняше докачливост, а и начина по който изрече "Ветинари" подсказа на Патрицият, че може би е важно да разбере точно това което се готвеха да му кажат. НАИСТИНА СЕ НУЖДАЯ ОТ ТОВА ДА МЕ ЗАМЕСТИШ ЗА КРАТКО, В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ ЗНАЕ ЛИ ЧОВЕК - МОЖЕ ДА СЕ НАЛОЖИ ГРАЖДАНИТЕ НА АКНХ ДА ТЪРСЯТ ТВОЙ ЗАМЕСТНИК. Патрицият видимо се усмихна, но въпреки това му се наложи да признае, че намеците на Смърт бяха с една доза по-убедителни от колкото се нуждаеше към този момент.
- Ок, ти си шефа тук, а аз съм шеф горе, или долу, всъщност няма значение, кажи ми с какво мога да ти бъда полезен?
На Смърт явно му хареса, че Патрицият не се подаде на напрежението, направи смътен опит да се усмихне и каза:
- Ето, С ТОВА! Смърт бръкна някъде където на нормалните хора им се намира я далак, я нещо друго което може да им дотрябва във всеки един момент, изваждайки от там малък розав плик. Смърт подаде плика на Патриция под звуците напомнящи куче ядящо кокал.
"Това е само един розав плик", помисли си Ветинари, "при това не изглежда да е дебел, в какво ли ще ме забъркат сега?!". Бавно със спокойни въпреки компанията му ръце отвори съвсем обикновено изглеждащото пликче от което изпадна едно съвсем обикновено изглеждащото листче, листче на което със съвсем обикновени букви бе изписано едно не чак толкова обикновено изглеждащо изречение: "качвай кокалестия си задник на белият си кон и идвай да издирим белият заек, че не се знае какви пак ще ги свърши. м."
Патрицият дълбоко вътре в себе си се ухили, но въпреки това усети как скорострелно потта се стече по цялото му тяло осъзнавайки сериозността на положението, не можеше да се сети за друга причина поради която Смърт би му показал това писмо, а и за нито едно норамлно същество което би имало наглостта да се изрази в прав текст по този начин към Смърт.
- Това ми прилича на някаква шега. - Патрицият не звучеше така като че ли си вярва, но явно бе решен да опита късмета си. На Смърт явно не му бе до обяснение, за това и тихичко каза:
- ВИЖ, НЕ МИ Е ЯСНО ЗАЩО МАМА Е ПОЗВОЛИЛА НА ТОЗИ МРЪСЕН ЗАЕК ДА ИЗБЯГА ОТНОВО, НО ЕДНО Е ЯСНО - АКО НЕ ГО НАМЕРИМ, ПОСЛЕДНИТЕ НЯКОЛКО ХИЛЯДИ ГОДИНИ ТРУД ОТ МОЯ СТРАНА ЩЕ СА НАПРАЗНИ. А МОЖЕ И ДА НЯМАМE НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ ОЩЕ ХИЛЯДА ГОДИНИ ЗА ДА ПОПРАВИМ ЗЛОТО. ХОДИХ ПРИ ОРАКУЛА, ДА СИ КАЖА ЧЕСТНО ХИЧ НЕ МЕ РАЗВЕСЕЛИ.
Патрицият се зачуди какво ли би могло въобще да развесели това т.нар. лице, но си замълча, трябваше обаче да признае че връхлетялата го информация бе прекално мащабна дори и за него, замисли се за секудна, видимо се отказа да продължава с тази дейност и уверено каза:
- Готов съм да ти помогна, смятай че няма да те разочаровам!
- ТРЯБВАШЕ МИ ЧОВЕК КОЙТО ДА МОЖЕ ДА ДЪРПА ЮЗДИТЕ ТУК ЗА НЯКОЛКО ДЕНА ДОКАТО МЕ НЯМА, НЕ СИ МИСЛИ ЧЕ КАЗВАМ "ЧОВЕК" СЛУЧАЙНО, ТУК СЕ ОЧАКВА ГОЛЯМО ДВИЖЕНИЕ ТЕЗИ ДНИ, ТИ ЩЕ БЪДЕШ НЕЩО КАТО, ДА ГО КАЖЕМ РЕГИСТРАТОР, НО ПОВЯРВАЙ ДЕЙНОСТТА ТИ НЯМА ДА СЕ ИЗЧЕРПИ САМО С ТОВА. А ТИ ОПРЕДЕЛЕНО СИ ЧОВЕК КОЙТО ЗНАЕ КАК ДА ОВЛАДЕЕ ПОЛОЖЕНИЕТО, ПРЕДИ САМОТО ТО ОЩЕ ДА СЕ Е СЪЗДАЛО.