... да не ви е допаднала много?
Мен лично не ме вдъхнови "Магизточник".

"Вещици в чужбина". А и цялата серия за Джони нещо не ме грабна...

Abyssus abyssum invocat

лично на мен "Страта" не ми допадна особено много

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Вещици в чужбина" не те е грабнала, защото беше дошла да ме грабне мен, а е физически трудно да си на две отдалечени места едновременно..... ^_^

Vulnerant omnes, ultima necat!

да, Крадец на Време например, не само че не ме грабна или вдъхнови, ми не ми и хареса, но като чувам чужди отзиви, то ще да е пак поради заетост ;)
всъщност малко книги на Пратчет реално ме вълнуват по начина, по който според израза ти се очаква да го правят всички от поредицата, което не ги прави по-малко приятни. (А книгите от различните вътрешни поредици би следвало да се тълкуват по различен начин - примерно поредицата за Ринсуинд касае много повече личната ангажираност, докато Стражите - обществената и политическа такава, историите за Баба пък дърпат чергата към неписаните правила и разликите в това кое е правилно и кое - редно, и тн и тн да не се правя на преводач от език, който вярвам всички разбират ;) )

asato ma sad gamaya

Въпрос на вкус или момент, Фокс.
За мен "Крадец на време" е от най-добрите на Пратчет.

TANSTAAFL

И на мен не ми допадна "Магизточник", както и серията за вещиците, трилогията за Номите.

TANSTAAFL

Псссфт, ей. Номите владеят.

Ама за магоизтоник съм горе-долу съгласен, само за едно нещо си струваше...

"There is only one difference between a madman and me. I am not mad." Salvador Dali

Не разбрах буквално какъв е начина по който ме вълнуват :о)
Просто питах има ли книга която не ви допада особенно, включвайки всичко - увлекателност, философия, и просто кеф от четенето.
Това което казваш за различните поредици не е много вярно. Всичките поредици касаят всичките тези неща, напр. личната ангажираност я има освен при Ринзо, също и при вещиците (Там където Баба Вихронрав разсъждаваше на темата, че човек трябва да отсъди и да си понесе на плещите факта на "отсъждането") , така и при Стражите (айде да не давам примери). Същото важи и за другите възможни кръстоски на теми и разсъждения. Пратчет е достатъчно многопластов за да не робува на ограничения "това тук, а пък онова там"
Имах впредвид нещо съвсем просто - коя книга не ви изкефи по време и след процеса на четенето. И аз съм лют фен на автора, н оне може пък всичко да ти харесва. А в магизточник не видях идеята като че ли .... имам чуството че е писана на сила малко , това ми е лично мнение все пак.

П.С. И не се сгорещявайте в спорове много , въпросът ми не беше с такава цел, исках да видя дали има и други на които не всичко е харесало.

И кое си струваше в тая книга?

TANSTAAFL