С коя книга на Тери Пратчет започнахте? Защо точно с нея? Някой ви я препоръча ли или просто ви хареса корицата на Славейков? А коя е последната книга, която прочетохте?

Замислих се по тия въпроси, когато видях съседната тема, в която някой питаше с коя книга е добре да се започне. И на мене ми се стори, че препоръчаната му "Малки богове", въпреки че безспорно е една от най-добрите, не е най-...как да го кажа ... най-запленяващата книга. В смисъл, че тя може да се прочете самостоятелно, завършва с логичен край и нищо не гложди читателя да седи и да чака с нетърпение следващата, за да види какво ще се случи (както е с поредицата за Стражата, да речем).

Аз всъщност почнах преди десетина години с илюстрованото издание на "Ерик". Тоест - това се случи повече от половин година след като "Ерик" излезе, защото самата аз нямах никакво желание да давам пари за някаква явно детска книжка (реверанс към американските издатели на това място) на автор с непроизносимо име (реверанс към Тош на това място), който дори не може да се реши как да се казва книгата му (реверанс към Гьоте тук). ;-)

След това някой я подари на сестра ми (май), аз я зачетох ... и бързо отидох да си я купя. И следващата. И следващата. След това ги купих и на познатите си. Така се почна...

Hellen

Цвета на магията. Малко, след като излезе. Случайно. Имах няколко пътувания, на които не носех абсолютно никакъв багаж и ми трябваше книжка, която да се побира в джоб, за да си убивам времето. Не исках, да препрочитам нещо(например на Галактика) и отидох на Славейков, тази беше единствената такъв формат, която не бях чел и за коята не бях сигурен, че не ми се чете. Купих я с притеснението, че ще е доста детска, но какво лошо има в това?! В крайна сметка, се оказа, че не е така... Много скоро си купих и Ерик . После запалих още сумати народ .

"Цветът на Магията" :)
Май повечето сме тръгнали от там. Още ме е яд, че я размених за "Face 2 Face" в казармата. Ама тогава още не бяха излезли следващите книги... сега си я търся ама ядец :(

Yesterday it worked.
Today it is not working.
Windows is like that.

Ерик излезе най-напред на български - доста преди останалите.
мъжът ми си я купи, аз дори не я отворих тогава - по същите причини като теб, стори ми се нещо детско.
след това, пак мъжът ми, си купи и първата от джобните - дали е била Цветът на магията, не помня, но за Ринсо беше. опитах се да я чета и признавам честно - не я издържах! стори ми се хаотична, твърде шантава, чак до степен на неразбираемост (аз чета със скоростта на светлината, по квадратно-гнездовата система, това може би обяснява, защо ми се е сторила неразбираема на първо четене). и досега не ме кефят първите кинги за Ринсуинд, ама никак.
мисля, че сериозното зарибяване стана със Стражите!
спомням си мисления монолог на Ваймс, лежащ пиян в канавката - на втората страница беше - " градът е ....". стори ми се много добро литературно постижение и ме грабна. после дойдоха и изисканият хумор, и философската нишка, и социалният елемент и всичко останало...

Доколкото си спомням първо ми хареса "Фантастична светлина", или "Въоръжени мъже", или "Страта". Зарибяваше ме друг човек. Страта определено ми хареса невероятно много, но оттогава не съм го препрочитал и го нямам:(

Горе долу същият сценарий - подариха Ерик на жена ми (тогава "само" приятелка.... ееех, добри времена бяхаnamigam]) като майтап, защото определено исглеждаше детска. И аз я прочетох от нямане какво да правя... набързо... разглеждайки картинките повече отколкото текста... и изведнъж ме тресна по главата прозрението, че тази книга едва ли е предназначена за деца (това прозрение беше предизвикано от факта, че някои неща и аз не успях да ги разбера на прима виста). След това я прочетох внимателно... и пак... и направих някои бърди литературни и исторически справки... и нещо пак ме тресна (това беше ръба на раклата, след като паднах от смях). Преди така се бях смял само на Джером К. Джером...
Доста време по-късно разбрах, че има и други книги на същият автор... Взех си първите две - Фантастична светлина и Цветът на магията... и бях окончателно и безвъзвратно спечелен...

Обаче, честно казано, ще ми бъде много трудно ако трябва да препоръчам на някого книга, от която да започне... Може би все пак Ерик е най-добра за начало? Въпреки че сега вече има конкуренция в лицето на Последният герой... поне откъм картинките

There's nothin' wrong with bein' a son of a bitch.

Едни приятели ми разказваха за книгите на Пратчет, а после от тях си взех Дневник на Градската Стража. От Дневника се запалих, а после започнах студенстването и незнам с коя точно започнах, но се искефих и продължих.

Vulnerant omnes, ultima necat!

Ами при мен нещата стоят така: сестра ми (Nikita) беше фенка на Пратчет и ги копуваше всички книги. По едно време изявих любопитство към тези книжки с много интереси корици и тя ми предложи "Страта" (защото било хубаво да почна от самото начало),хареса ми и сега имам да чета още малко , докато ги прочета всички,които имам.

Балрогът си опича работата сам

Редактирано от Lorien на 10.11.03 17:30.

Да! И за мене монологът на Ваймс беше повратната точка във възприемането на книгите. И непосредствено след това - когато все още на пияна глава реши, че ще спре да се влачи подир света, а ще се опита да постави света на мястото му, като подреди града си, най-малко. Захвърли полу-пълната бутилка и изкрещя "Два часът! И всичко е наре-е-д!"

Да-а-а, катарзисът на Ваймс... Забележителна сцена. И интересното е, че Тери Пратчет не ни оставя да се насладим на героизма, себеотрицанието, надмогването на самия себе си и прочее патетизми, на които по-малко талантлив автор би посветил следващите няколко страници от повествованието. Вместо това параграфът свършва и новият започва с "...Който факт [че всичко е наред, бел. моя] силно изненада тримата крадци, които причакваха иззад ъгъла." Много ... отрезвяващо. ;-)

Hellen

аз пострадах в деня след издаването на Ерик... един приятел си я беше купил предния ден, прочел я през нощта на един дъх, и ми я натика в ръцете, цитирайки запомнените фрази (невралгер - демон, който се явява и те дарява с главоболие, стъкларията изглеждала като правена от пиян хълцащ стъклодухач, и прочие) и така бидох зарибен за каузата

...sleepwalking to the gallows...