Не се сещам да се е писало нещо за тази книга тук, а пък аз тъкмо я прочетох, та реших да споделя едно-две усещания.
1. Много ме изкефи! (Не е типичния му суперхумористичен стил, затова пък има голям дял нещо като научна фантастика (пък мен SF си ми е слабостта...))
2. Има трагични моменти (от типа на кончината на Къди)(които са рядкост при Тери, затва пък отново са ми слабост) т.е. по-сериозна е.
3. Виждаме Ветинари на младини (макар и за малко... пак си е зрелище, което не е за изпускане...:)) (А Ветинари също ми е голяма слабост) (Като стана дума за младини, виждаме и Ваймс като млад, ама той за разлика от Патриция се развива малко по-малко... а не е роден фсихофат, така че не е нищо особено)(В тоя ред на мисли трябва и да добавя, че Ваймс не ми е слабост, хихи).
Абе все в слабините му удряше тоя път Тери, направо ме разплака...

А ето ви песента, която Детритъс и съчинил за новобранците в стражата (да пеят докато маршируват, тичат и т.н. бе като марините...):

Now we sing dis stupid song!
Sing it as we run along!
Why we sing dis we don't know!
We can't make der words rhyme prop'ly!

Say what you mean and mean what you say!

Мене ме впечатли фактът, че Тери Пратчет толкова правдиво е описал тайната полиция - пълна с параночни, полу-нормални служители. Обикновено хората, родени и израсли в демократични общества, не могат точно да схванат подобна концепция - как държавата се опитва да се предпази от собствените си граждани. Според тяхното разбиране единствената функция на държавата е да *служи* на гражданите. Докато Пратчет не само е проумял поведението на тайната полиция, но и включва детайла как те *подклаждат* недоволството на гражданите, само и само да имат после основание да арестуват неудобните...

Еволюцията на Редж Шу също беше забавна, макар и в известен смисъл трагична.

Отрицателният герой този път ми беше искрено неприятен - без да искам непрекъснато му четях името "Канцер" вместо "Карцер", понеже много ми напомняше някакво зловредно раково образувание. Не случайно тайната полиция го прибра под крилото си. ;-) Много се надявах Ваймс да го убие в крайна сметка, въпреки че това би противоречало на основния принцип, в името на който той започна да го гони от самото начало.

Хубава книга... Една от най-добрите всъщност. Има ли я картината на Рембранд отпечатана на гърба на българското издание?

Hellen
==
"The Assassin moved quietly from roof to roof until he was well away from the excitement around the Watch House. His movements could be called cat-like, except that he did not stop to spray urine up against things." -- Terry Pratchett, Night Watch

Hellen, липсваше ми!

TANSTAAFL

Аз писах за книгата на 2-3 пъти и даже пубилувах цитати от нея в "Любими Пратчет - лафчета?", но явно ти не си видял. Както и да е, книгата е наистина добра и забавна, мен ми беше интересно как Ваймс се чувстваше в ролята на собствен учител и как си спомня какво е научил от себе си и си мисли, че не може да е бил той, а друг.

Vulnerant omnes, ultima necat!

Daje i ne sym chul da e na opashkata za prewejdane...

Btw i az mnogo se radwam da te widq pak tuk :) WB :)

Say what you mean and mean what you say!

И ти на мене. Честно.

Здравей, Файърфокс! Радвам се да те заваря тук! ;-)

Hellen

Надявам се, че се върна, а не че просто наминаваш през старите места.

TANSTAAFL