обаче вещиците са мноо зле
други дразнещи са чай да се сетя...на ваймс жена му, половината от магьосниците (но не и оня, дето е майму...ааауу), дребнодупе, керът и т.н. я да спирам, че току виж не останали

Най-противният естествено ми е Ринсуинд.
Книгите за него само дето не ги заобикалям отдалече. Толкова ми е трудно да ми е забавна книга с такъв темерут вътре
След това е Диблър.

Не се сещам за други особено противни.

I know I live... but like a stone I'm falling down

няма нужда да се пениш толкова. Аз така ги усещам нещата - досадни са ми, предвидими, а и в повечето книги знаеш какво ще стане - Вихронрав ще опука лошите, Ог ще пристъпва от крак на крак, но ще удари едно рамо, а Маграт ще е все по-близо до кралския живот. Но проблема не е в предвидимостта - той Пратчет не е от най-мистериозните писатели. Лошото е, че са... абе, досадни! Знае се какво ще кажат, какво ще направят... Никак не ми се четат 5 книги за едното главознание.
Ама аз не казвам да не ги четат, де. Просто има и по-хубави неща

"Геврек, геврек", викаха децата, без да знаят, че питката е смъртно ранена

zabeliazah kak nikoi dosega ne kaza cha Smut e skuchen...ili draznesht...
hehehe...moje samo da se radvam za tova, nali?


...smurtta e zanimanie samotno...

в Интерестни Времена има Ринсуинд и въпреки това книгата е много готина. А в Магоисточник (книгата си съкс де) Ринс се държи по-скоро като Джони или нещо такова... абе там е мноо готин.

Та така.

You've never been far from where you've been at the time being.

да сравняваш този дръвник с Джони!??!

I know I live... but like a stone I'm falling down

знаеш, че "хубавото" зависи от гледната точка на гледащия
Колкото до предвидимостта, за мен силата на Пратчет никога не е била в оригиналността на сюжета.

I know I live... but like a stone I'm falling down

Така, ти много ми помагаш : "....този дръвник с Джони!??!"

та! Довечера можем да го обсъдим, но сега ще кажа колкото да не се чудят другите форумници - Джони е дръвник.
Ако още не си се отказа да четеш, бързам да поясня - Джони е много готин герой (въпреки че във книжките за него има ДВАМА които ми харесват повече), но такъв е и Мечо Пух. Което не променя основните характеристики и на двамата. Тоест и двамата са дръвници, предпочитат да мислят бавно и тихо, и са като цяло по-нормални от нормалните хора.
Да се върмен на Ринсуинд. Не, не го сравнявам с Джони (така че онова отгоре са пълни глупости в които няма нищо вярно и ги казвам само за да те подразня малко ;) ). Сравнявам действията му с тези на адаша. Тоест сравнявам делата на Ринсуинд от Магоистчник с тези на Джони от Само Ти Можеш...
Чел съм книгата (sorcery) само в-1-ъж и може да съм забравил, но накрая Ринс май постъпи много Джониевски. Направи каквото трябваше да се направи. (Беше Магьосник. Той УСПЯ.) И само заради тази книга знам, че той не е оня скатавар който изглежда да е, а е предпочел да бъде такъв, от което ми олеква мъничко. Така де, яко е способен човек да предпочита да бъде жив човек.

(И всъщност самият край си е в топ 10 крайьове на фентъзита които съм чел, при това из първите 4-5 места. Май щото повечето фентъзи които съм чел са недовършени поредици)

You've never been far from where you've been at the time being.

Абсолютно Керът. А защо - мноо просто - РЕВНУВАМ!!!!!! :о)
Ехххх .... къде ги такива жени...... :о)

Ето и втори глас за Могъщ овес.
Ама накрая ми стана жал за него, съвсем накрая.

Джунфу. 5-то Яо. Той притежава истината и тя обединява.