никой не отваря теми, няма за какво да си говорим, а сме в най-ценния клуб. Срамота! Чудех се как да ви разговоря и си помислих няма ли да е интересно всеки да разкаже как, кога и кой го е запратчетил? аз много обичам да си спомням неща и сега си спомням с умиление Студентски град, масата до порзореца, мойта съквартирантка и гаджето й, все още са излезли само 4 диска, всеки е взел по един и четем със сутрешното кафе. аз чета за пръв път и съм естествено с Цветът. побърквам се от кеф, не мога да повярвам, че тези малки шарени книжки със странна форма са толкова невероятно ценни! Вече са ми разказали за Сандъка на хиляди крачета, дето гледа без очи и за първия турист на диска и за мъжките задължения, дето изцеждат силите на мъжа и за така нататък. четем и всеки, който се засмее Е ДЛЪЖЕН да прочете на другите /имате ли този навик? длъжни сте, нали?/ После отивам на Славейков /има такова място/ и си ги купувам трите малки и едната голяма с илюстрации бяха супер евтини. и после Морт. чета я във влака и се задъхвам от кеф. и после боговете и няма. не знам откъе бях разбрала, че пратчет само това е написал. и затова когато видях Масклин на една сергия на Дондуков се разкрещях. продавача се побърка от смях. много съм емоционална наистина. и така до днес. хиляди години. в очакване на новия пратчет.
в интерес на истината винаги, когато излезе нов пратчет аз имам пари в джоба си за да си я взема моментално. не е имало положение да устискам до заплата или дори да взема пет лева от някой. странно!

първи път беше още в тъмните години, на ученичеството. Знаете как е 5 дена училище, отвреме навреме купони, сваляне на съученички, четене на книги и ако ти остане време ...учене. Та седейки си един съботен слънчев следобед, полегнал в Спалнята (иначе ревностно пазена от родителите ми със всички подръчни средства) си четях някаква си книжка с име "Намотки". И съществувайки си така безметежно, не мислейки за нищо и борейки се със твърдите страници на книгата (беше издание на МЕГА а техните ...хмм листи бяха като от кадастрон) се звънна на Вратата!!! И така... един съсед ми показа най-новата си книга: "Килимените хора" на някой си хипер неизвестен автор. Всъщтност, това което каза беше:
- Еееей, глей я тая книга, майна! Супер е! Аз направо се изтрещях(?!) като я прочетох! Искаш ли я?
Стана ми странно, че се опитва да се отърве от нея така бързо, но...
така или иначе приключвах с предишната, а нямах какво да правя утре. Та... Съгласих се... На другия ден Я прочетох. Цялата. И на следващия. И на третия. После... Прочетох "Ерик"... Това е началото.
Краят Неизвестен

Smite

защото съм чела адски малко , но се опитвам да наваксам...

та, първата книжка беше Ерик, но на времето когато ми я подариха хич не и обърнах внимание... докато една набръщена вечер нямах какво да правя и уж само да видя за какво става дума в нея, вдигнах поглед към 4 :)

и от там нататък си напълних библиотеката с ценните книжки :)

"Ако една идея не съдържа в себе си поне малко опасност, тя не заслужава да се нарича идея."

Моята първа среща беше предизвестена. Човекът от когото редовно си вземах книгите и който, естествено знаеше вкусовете ми, ми каза един ден "Този месец излиза новата на Пратчет!"
Името нищо не ми говореше и съответно отпорих следният въпрос - "КОЙ Е ТОЗИ АВТОР?" О, каква слепота!!!
Както и да е, зачаках с любопитство, по стар бг обичай датата на издаване се отложи и след доста време вече имах Морт. И до ден днешен това е една от любимите ми книги, може би защото беше първата, а може би защото наистина е страхотна.

Ех.... спомени...

бях шести клас, когато един мой съученик (по предложение на баща си) ми подари Фантастична Светлина за рождения ден. Знаете как изглежда корицата, на мен тогава не ми допадна. Оставих книгата и се зачетох в друга книжка - за Белгарат Магьосника. Това беше първото фентъзи в моят свят. Не беше лошо.
Трябваше ми седмица да го свърша. Паметта на децата е къса - и Фантастична Светлина остана да събира прах в библиотеката.
Много, много по-късно (два месеца май) ми попадна пред очите.

Не помня. Лесно мога да изментя нещо как тази книга е променила живота ми, но свъщност не помня. Нямам и най-бегла представа какво по дяволите е ставало докато съм я чел.

знам само, че после прочетох и другите. Повечето по няколко пъти.

ако бях прочел първо нея обаче, и до ден днешен нямаше да се сетя за Белгарат. Поне така си мисля.

Е, хубаво е, че не си прочел първо нея

За да четеш пародия на фентази, първо трябва да си чел и малко фентази.
Макар че аз не възприемам така книгите на Пратчет, но беше добър аргумент

Ако Вие сте ЛЪВ, моля, влезте в клетката и се заключете отвътре! Благoдаря Ви!

ploshtad slaveikov. predi novite sergii. vsichko beshe pod nebeto, greeshe slunce, horata se usmihvaha. pak si beshe zaburzano..ama...
beshe edna ot onezi, koito sa blizo do muzikalnia magazin. s edna priatelka. tia si kopuvashe erik. az gi gledah (knigite) namrushteno, dokato ne se zachetoh v Cveta na magiata. purvata stranica. tam kudeto edna gigantska kostenurka pluva iz prostranstvoto na vselenata.........
vuzdishka.......
a kakvo bihte dali za da se vurnete vuv vashia si purvi put i da izchete vsichko otnovo. za pruv put, m?

...smurtta e zanimanie samotno...

...предизвикват спомените!

Бях още в гимназията. Ей, това е било най-късно 1993-та! Мили Боже! Не, че съм религиозен, ама мога да смятам... Някой ми подари "Ерик" - знаеха, че обичам фантастика и фентъзи. На мен обаче книгата на външен вид не ми хареса и така събираше прах... Започнах с "Фантастична светлина" през 1993-та или 1994-та??? Не помня по какъв повод попадна в ръцете ми. Това бе началото. Последва "Цветът на магията" и чак тогава се сетих, че имам "Ерик". После "Еманципирана магия", "Морт" и т.н...................

Хомо Сапиенс - това означава възможност, но не винаги способност за мислене!

Моята история е по-трагична . На рожденния ми ден в 4-ти клас ми подариха Фантастична светлина. Казах си - много грозна корица, и написаното ще е много грозно! Стояла е на рафта в библиотеката 6-7 години. И сега я няма! Всичко обаче се поправя, за няколко месеца имам 13 книжки, продължавам с колекциятя. А първата книжка, която прочетох беше Дядо Прас - с много зор я дочетох, даже я бях спрял по едно време и почнах Въоражени мъже, която ! не ми допадна и не я дочетох. След време реших да се поназоря (първия път боли само) и я прочетох. След 2 седмици бях прочел всичко за Стражите. И всички заживели щастливо и си купувам редовно книжки. Само още не мога да открия къде продават бъзин, та да си нахраня колата .

Не всичко що блести и злато, не всеки скиталец е враг.

Първата книга която прочетох беше "Трилогия за номите". След нея прочетох "Фантастична светлина и "Цветът на магията", а също и "Страта", и не помня в коя точно но по едно време се влюбих. Сигурен съм че "Страта" страшно много ми хареса, а също и историята с Ринсуинд и Коен Варварина беше нещо велико. Сега тези две книги ги нямам и не знам коя точно е била тя:) Но Ринсуинд е N1.