- Виж го, бе, не си е измъкнал меча от ножницата! - изсъска най-тъпият от бандата.
- Че за к'во му е, кат' си има зареден вълк?

Не съвсем живи, но недостатъчно мъртви (мнението на Ваймс за вампирите)

Керът: Минавал съм по тази улица десетки пъти, а дори не подозирах, че там имало музей на минералите! Какви силикати само!
Ангуа: Изумително! Да се чудиш защо хората не напират на тълпи да ги гледат...
Керът: И аз не мога да разбера причината...

Тези са ми още пресни в главата, защото днес се хванах да препрочитам "Глинени крака" (една от най-любимите ми книжки).

Или неизмеримо по-рано, когато възникнал Светът на Диска, реещ се в пространството върху четири слона, стъпили на свой ред върху черупката на гигантска костенурка, Великата А'Туин.
Вероятно по пътя си тя се натъква — като слепец на паяжините в изоставена къща — на мъничките, извънредно особени нишки на пространство-времето, които се мъчат да проникнат във всяка срещната история. Може би А'Туин ги опъва, къса и преплита наново.
Разбира се, може и да не е така. философът Дидактилос е обобщил една алтернативна хипотеза по следния начин: "Нещата просто се случват. На кого му пука?"

"Дядо Прас"

Ето малко и от "Добри Поличби"
Марчисън, Ван Хорн и Анфорт не ги беше грижа за всичко това. Знаеха само, че избухнеше ли някъде война, госпожица Зуигибър първа беше там. Практически преди войната да избухне.

Докато минаваха покрай смаяния пътен полицай, бележникът му спонтанно се запали за най-голямо учудване на Кроули.
- Съвсем сигурен съм, че не съм го искал - рече той.
Азирафел се изчерви.
- Аз бях - призна си той. - Винаги съм предполагал, че пътните полицаи са ги измислили твойте хора.
- Така ли? ние пък ги мислехме за ваши.

(Адам) - Не виждам защо е толкова важно това, че го е пишело. Не и когато засяга хората. Винаги може да се задраска.

_____

I've heard the warning
Well curse my name
I'll keep on laughing
No regret
No regret

Много ми хареса на Смърт един лаф.
-Не обичам котки.
Смърт загледа човекът с поглед, който ясно даваше да се разбере, че смята съмртта за твърде малко, за ора, които не обичат котки.

==============
-Какво ме гледате така? Никога ли не сте виждали досега магьосник?-спона се Архиканцлерът
-Ъъъ, никога чак толкова много от него.-каза стражът вперил поглед в ухото на голят Ридкъли
==============
Изведнъж групичката изигра в съвършен синхрон сценката "Грпа инспектори по стените, таваните и подовете правят синхронен оглед"
=================
-Тук изобщо нямаше мише скелетче, гарванът може и да го е имало, но не и плъхчето... Колко ти дължа?
-Един долар за пиенето и 25 цента защото гарванът, дето не беше тук ровече в туршията
===============
-Що за отношение, така всички ти виждат краката
-Не евярно, те са под панталони
-Да, ама така виждат по-ясно, че имаш крака
-Е, все едно ти не си гола под дрехите
-Маграт Чеснова, що за мръстотии говориш!!!
===========================
Плъхчето най-сетне щеше да разбере има ли обетовано сиренце или няма
=============
Гледай ръката, гледай ръката
Самураят се зазяпа в кльпощавата размахваща се ръка пред лицето му
Коен заби костеливото си коляно и замахна с меча
-Идиот... що я гледаше нея? Крака трябваше да гледаш.
===============
Магьосниците втрещено гледа подтичващият и правещиятн упражнения Архиканцлер
-Може да умре, толкова здравословни упражнения със сигурност не са здравословни.
============
Ковчежникът беше нещастен човек, освен това смяташе, че страда от анорексия, винаги когао се поглеждаше в огледалото, виждаше един дебел човек, който започваше да вика по него. По принцип това бе Ариканцлера.
============
Провидението замахна и хвърли зара, той ср търкулна и се падна шестица
-Никой е може да победи провидението-каза той
Коен погледна зара, след което го подхвърли във въздуха, мълниеносно двиежение и зара падна на земята, идеално разрязан на две половинки, зарът показваше 7.
============

Това са цитати по памет и ако имах време, щях да продължа, но... ами друг път. ;)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Докато вечеряха, Глърк прошепна на жена си:
- Много е любезен. Пита ме всякакви работи за мене... Запознах се с крал, представяш ли си! Той е много важен човек. Май се казва Протокол.
- Хубаво име. И звучи по кралски...
- Пък Писмир бил философ. Той тъй рече.
- Туй пък хич не го знаех. Какво е “философ”?
- Някой, дето мисли. Той тъй ми рече.
- Е, ами то и ти мислиш. Колко пъти съм те виждала – седиш си и си мислиш...
- Абе то аз не винаги мисля – най-съзнателно си призна Глърк. – Понякога само си седя. – Той въздъхна. – Ама тя работата не била само в мисленето. После трябвало и да го разкажеш, и то така, че на хората да им е забавно.
_________________________________________________________________

- Те наричат така Земята на Високата порта, мисля – поясни Писмир. – Там живеят вортгорните.
- Тъй ли? Че те са ни смъртни врагове! – обади се Брокандо.
- Мислех, че думийците са ви смъртни врагове – рече Писмир.
- Ние обичаме да си имаме по няколко смъртни врага наведнъж – обясни Брокандо. – Че току-виж взели, че ни свършили.

(“Килимените хора”)

По памет:
Реката се влачеше мудно в коритото си като студент около 11 часа сутринта

— Не. Въоръжете жените — обади се Брокандо.
— Я не ставай глупак! — сряза го Бейн. — Жените не могат да се бият.
— Дефтменките могат! — не отстъпваше Брокандо.
— О, нима? И с кого?
— Брокандо има право — обади се Писмир. — Мойта баба беше същинска фурия. Истински боец. Сигурно щеше да мине през моулите като горещ нож през масло!
— Абсолютно го забранявам! — твърдо заяви Бейн. — Жени да се бият? Че това война ли е? Това е просто вулгарна махленска патаклама! Не. Сериозно го казвам. Искам това напълно да се разбере, Ваше Величество. Да ги заведем на безопасно място — да, но повече никакви такива измишльотини! Освен това, те представа си нямат от военна тактика.
— Чудесно — обади се Брокандо. — Прекрасно. Жените няма да се бият. — Снибрил забеляза, че нещо се подсмихва под мустак.
— Освен това — продължи Бейн, — така и така оръжието не стига.
— В двореца има цяла оръжейна! — обади се Ухльо Бухлоу.
— Отключихме я, само че вътре не намерихме нищо, освен дупка на пода — отбеляза Бейн. — Моулите всичко са отмъкнали.
— Е, ами тогава... — подхвана Брокандо.
— Сега ще предложиш да нападнем моулите и да си вземем от тях оръжието, нали? — сряза го студено Бейн.
— Ами...
— Недей — прекъсна го Бейн и удари шумно по масата



"Килимените хора"

Съжалявам, но ако не Сте чели книгата, може да не ви хареса ЧАК толкова §-)

Ех, едно-две да бяха ...
"Ще се издигнете високо-високо, защото лично ще ви обеся, но краката ви ще стъпват здраво на земята, тъй като ще ви ги отсека през коленете!" Ваймс, из обръщението към новопостъпващите стражници
Подобен лаф използвах спрямо тълпата лигави малоумници, на които се водех отдельонен командир в родната казарма /хем тогава не съм знаел, че Пратчет съществува, брей/ Не че имаше ефект

Анкх-морпоркска есенна супа от бамя-нещо като супник с грах но,по-гъсто,по-мътно и с разни неща дето човек би предпочел да не знае за тях.

Размазвач-нещо като бияч само че тролите влагат повече сила.


Той променяше хората.По някога ги променяше в мъртъвци,но винаги ги променяше.

Без да се заяждам, намирам, че слабото място е във всяка идея се реализира. Може би ако добавиш рано или късно ще е вярно (малко в стил "1000 маймуни с пишещи машини рано или късно ще напишат Война и мир"). Което значи, че реализирам идеите си не е непременно вярно - може вече да си предал Богу дух, когато идеята се реализира.

Само философствам, де.

Това е от дневника на Анкх-Морпоркската градска стража и хвърля нов поглед върху абсурдните наи-често извинения за отсъствия от училище или работа!

1 януари
Молба за отпуск:
Ефр. Нобс моли да бъде осжободен от смяна днес следобед, за да отиде на погребението на баба си.

20 януари
Молба за отпуск:
Ефр. Нобс моли да бъде осжободен от смяна днес следобед, за да отиде на погребението на другата си баба.

2 февруари
Молба за отпуск:
Ефр. Нобс моли да бъде осжободен от смяна днес следобед, за да отиде на погребението на баба си, защото миналия път тя не беше съвсем мъртва.

15 март
Молба за отпуск:
Ефр. Нобс моли да бъде осжободен от смяна днес следобед, за да отиде на погребението на баба си, защото предишният път се оказа, че не е било в същия ден.

22 март
Молба за отпуск:
Ефр. Нобс моли да бъде осжободен от смяна днес следобед, за да отиде на погребението на баба си, защото предишния път обърках гробището.

8 април
Молба за отпуск:
Ефр. Нобс моли да бъде осжободен от смяна днес следобед, за да отиде на погребението на баба си, защото предишният път се оказа, че не е моята баба.

1 май
Молба за отпуск:
Ефр. Нобс моли да бъде осжободен от смяна днес следобед, за да отиде на погребението на баба си, понеже предишния път поради преумора от работата временно се мислех за другиго.

1 юни
Молба за отпуск:
Ефр. Нобс моли да бъде осжободен от смяна днес следобед, поради силен потрес, защото открих, че до днес съм бъркал кое е семеиството ми. Май ми олеква, защото открих, че имам две баби, за които не бях чувал досега.

Заповед:
От днес нито един служител не може да има повече ит две баби от какъвто и да е било вид!
Ваймс

Паметна бележка:
До всички служители: В резултат на възражения на стражите голени относно равноправието, се стигна до споразумението, че всички служители на Стражата, на които не е отредено от човека или природата да имат по-възрастни близки, ще разполагат с две виртуални баби, които могат да умрат на дати по желание на лсужителя, но не и когато сме затънали до гуша в работа.
Ваймс

13 октомври
Молба за отпуск:
Ефр. Нобс моли да бъде осжободен от смяна днес следобед, за да отиде на погребението на леля си.

еее тва ми е от любимите

сега като каза за дневника се сетих за една много готина картинка на водоливник с гълъб....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите