ЗАПАЗЕНО за eskarina / Фен клубове / Тери Пратчет

imalo edno vreme edna strana koiato se namirala na ruba na planinata. vsiaka godina prez sezona na liatoto ot tam minavala Buriata - chistach, premahvala staroto i davala put na novoto. na novite posevi, ot koito zavisela prehranata na horata. Edna godina Buriata ne doshla. Natujili se horata, ne znaeli kakvo da praviat. V tazi strana jiveelo edno momiche, koeto ozsuznalo che ako ne napavi neshto horata shte umrat ot glad. I trugnalo da tursi Buriata. Vurvialo dulgo, no se strahuvalo, nikoj ne znael kakvo ima ot drugata strana na planinanata, a malkoto trugnali natam ne se bili vurnali. mnogo se strahuvalo momicheto, ot samotata, ot neizvestnoto, ot neuspeha, no poduljilo da vurvi. trevogite ia iztoshtavali vse poveche. ozovala se na edna poliana, cialata pokrita s zelena treva, do kudeto pogled i stignel samo treva. bez cvetia, durveta, visoka, meka, sas strannia aromat na prolet na neshto poznato .... vidiala potok. otishla i sednala do nego, izmila liceto si, ogledala se - bistur, tolkova kristalno chist che kamuchetata bili beli, beli kato snega prez zimata, malki, krugli , ednakvi po forma, Sluceto se oglejdalo siakash e nebe i greelo s cialata si sila ot vodata. Otpilo jadno momicheto.
- Nedej - chula glas do sebe si, no bilo kusno. momicheto se oburnalo i vidialo drebno choveche oblecheno v razmuknati drehi i smeshna zelena shapka, okichena sas vsiakakvi drankulki.
- Koi si ti?
- Az sum Malko detence. A ti koia si?
Momicheto se ogledalo vav vodata.... - Ne znam...koia sum az?!!
Malko detence zapochnalo da se smee i da se vurgalia v trevata.
-Zashto se smeesh?
-Zashtoto si smeshna - chovecheto se izpravilo bez sleda ot smeha, hvanalo momicheto za ruka i ia povelo pokaj potoka, vurveli izvestno vreme i se nalojilo da presekat potoka, vnezapno momicheto se spunalo. Malko detence i pomognalo da se izpravi., momicheto produljilo, a Malko detence vzelo edno ot belite kamucheta ot potoka, kamucheto koeto bilo spunalo momicheto. produljili da vurviat, polianata se smenila s gista gora, tolkova gusta che nebeto ne se vijdalo, pticite ne se chuvali, viaturut ne mojel da se promuchi prez gustite lista, na putia im se izprechila kamenista puteka izvivashta se nagore, kato tunel prez durvetata, dostatuchen da minat dvama dushi.
momicheto vse se oglejdalo.
- Kude sa drugite?
- Koi drugi? Az ne sum li tuk? Az te namerih nali?
- Ne iskah da prozvuchi taka. Niamash li roditeli?
- Ne samo sum. Znaesh li shte te nareka Neznam. Az te namerih.
- Imali znachenie kak shte narichash niakogo, koito ne znae nishto za sebe si?
- Ima.
- Ne mi se spori. Kude me vodish?
- Tam kudeto shte si vurnesh spomenite.
Zapochnalo da se stumva. dvamata se izkachvali vse nagore i stignali do druga poliana, v sredata na koiato imalo obrazuvan krug ot ploski kamuni, kato ploshtadka, i durvetata ia obikaliali, izvisiavali se, a naj gore - tumnina.
- Kato kladenec. - promulvila Neznam
- Kakvo e kladenec?
- Kladenec e ...miasto ot kudeto horata vadiat voda za piene... i ne samo zapiene. Ne si li vijdal?
- Ne sum.
- Kakvo e tova miasto, Malkoto?
- NE SUM MALKOTO IASNO LI TI E? NIKOGA NE ME NARICHAJ TAKA!!! - razkreshtialo se Malko detence. Momicheto se stresnalo i otstupilo nazad.
- Kakvo ti stava? Goliama rabota za ednoto ime.
- Doliama e. - Malko detence i oburnalio grub i sednalo na zemiata.
- Ami ..surdi se kato tolkova iskash, trosnala se Neznam i sednala v protivopolojnia kraj na ploshtadkata. namerila si klechka i zapochnala da si rovi po kamunacite, prichiniavajki edinstvenia zvuk, v okolnostta. minali chasove. Malko detence vse taka ne murdalo. Neznam ne izdurjala i otishla pri nego.
- Izviniavaj....(slojila ruka na romoto mu)..niama li da mi kajesh kakvo pravim tuk? - i go poglednala v liceto. ...... gledkata ia porazila. - No kakvo stava s teb? Hej... tia se opitala da go raztursi no ne mogla. Malko detence bilo prosto kamenna figura, s mrachno izrajenie, a na miastoto na ochtite imalo praznota. Nezam se uplashla i trugnala burzo kum putekata po koiato bili doshli. No putekata ia niamalo, tia opitala da mine prez durvetata, no ne mogla. Stoiala v sredata na ploshtadkata i se opitvala da zdurji vikovete si...
- Kakvo stava.... po diavolite.....Kakvo e tova miasto....Kude sum.....kladenec, bez voda, kladenec....shto za izmishliotina.....ISKAM DA SE SUBUDIA. MOLIATE SUBUDI SE ....kak mi e imeto? koia sum.....kaji mi che e sun.....ne e istina ...niama da ti poviarvam niama......da uchastvam razbirash li ....iskam da se subudish.. kaksekazvamkaksekazvam....- zapochnala da se svlicha na zemiata - ...moliate subudi me...moliate... - lejala izvestno vreme stenejki.... zaspala.
silto razklashtane ia nakaralo da otvori ochi. Malko detence ia gledalo
- Dobre li si?
- Kakvo stana? Ti si jiv? Kude sum?
- Ti zaspa, sanuvashe i govoreshe na sun.
- Az ne sunuvam. Nikoga ne sum sunuvala....
- Spomniash li si veche?
- Ne sum sigurna....pomnia .... che ti beshe kamuk..che putekata ia niamashe....
- Tam si e. Hajde traibva da trugvame.
Neznams e izpravila i otishla kum putekata. vsichko bilo kakto pri idvaneto im.
- Nisht ne razbiram. niamashe ia?!!!!
Malko detence ia prosledilo s pogled. - Vurvi az sum sled teb - kazalo to i izchakalo Neznam da se izgubi ot pogleda mu, dokato tia se otdalchavala murmoejki, to se navelo i vdignalo ot misatoto kudeto bila lejala tia malko kamuche v sin cviat, e 4 rubcheta i bledi iskri. pribralo go v djoba si i ia nastignalo.
- Kakuv beshe smisula da se kachvame i sega da slizame? - ne spirala da zadava vuprosi, otnovo vurveli prez visoka treva, Neznam vse kusala i hvurliala, siakash da si izkara iada, a Malko detence ne kazvalo nishto.
- Mdaa...shte si mulchime..nishto na tozi sviat ne se gubi, nishto koeto da ne moje da se nameri..a ti si mulchish..
- KAKVOKAZA? - chovecheto se sprialo i ia gledalo pravo v ochite. Shapkata mu bila zastanala na krivo, Neznam se protegnala za da ia opravi i kazala suvsem nebrejno - Ne znam. Kakvo kazah? - dokato opaviala shapkata edno ot ukrasheniata na shapkata se otkusnalo i ostanalo v rukata i.
- Oh, izvini me....iskashli da go zashia..no niamam konec - i se usmihnala.
- Ne niama nujda - Malko detence si vzelo ukrashenieto i go pribralo v djoba si - samo povtori tova koeto kaza, tova za namiraneto...
- Za tova che nishto ne se gubi?
- Da . Koi ti go kaza?
- Edin mudur starec, koito umria predi mnogo vreme...Hej spomniam si..imashe siva brada.. i sivi drehi...horata se strahuvaha ot nego....hej Malko detence pochakaj meeee.....
Neznam se zatichala sled malkia si priatel.....

pochakaj me....

DUJD

- tuk nikoga li ne vali?
dvamata sedeli pod siankata na edinstvenoto durvo v okolnostta, lakomo iadliali ot subranite malini.
- Ne. Ot kakto sum tuk ne e valialo.
- Kolko vreme e tova?
- Ne pomnia.
- I kakva e tazi istoria s nepomneneto? - produljavala s vuprostite Neznam, dokato malinovia sok se stichal po rucete i.
- Ti ne se li pritesniavash za tova che ne si spomiash koia si? otkude si? zashto si tuk?
- Zamisliam se....no ne si spomniam... ne sum vinovna! da biahte slojili tabela na onzi potok zada ne piat horata ot nego.
Malkodetence se izpravilo. - Tuk ne idvat hora, triabva da vurvim.
- Ama ti nishto ne mikazvash.
- Ne ti kazvam zashtoto i az ne znam, vijdash li horizonta? Tam sled nego niama nishto. no az te vodia tam. Ne znam zashto. Prosto taka triabva. Ogledaj se niama nikoi sven men, omruzna mi da se razhojdam sam, posle svikvam i se poiaviavsh ti, zadavash vupros sled vupros, a az tribva da sledvam stupkite na Sudbata nali? zashtoto na niakoj taka mu se iska da budat neshtata? Ne mislish li che ne e spravedlivo? A na men koi shte mi de vsichkite tezi otgovori?
Neznam se izpravila do nego i protegnala ruka - Iskash li oshte malini?
Malko detence ne ia poglednalo, prosto se zaputilo kum horizonta, tam kudeto Vetrovete na Vremeto davali otchet pred svoia Suzdatel....

poiavili se oblaci...

OBICH

- Tova grad li e?
- Da.
- Ne moje da e grad. Niama hora, niama kushti, niama nishto. Tova sa prosto puteki.
- Grad e. Ako ne mojesh da vidish vinata si e u teb.
Neznam vurviala tutrejki se i vurtejki se okolo sebe si v pochuda.
- VNIMABAJ!!!
- kkakkvo? - Neznam zamruznala na miasto i ne murdala. - Zmia li e?
- Tova beshe ( ) i ti shteshe da go smachkash...... - pochti proshepvajki za da zdurji gneva si otvurnalo Malkodetence.
- Kakvo beshe? Nishto ne vijdam? zaoglejdalo se momicheto
- Beshe ( ) .
Neznam otstupila vnimatelno vstrani, priblijila se do Malkodetence i proshepnala na uhoto mu - Nishto ne chuh.
Malkodetence se povdignalo prusti i i otvurnalo sas sushtia sheptesh ton
- ( ).
Neznam otchajano plesnala s ruce v tialoto si, bez d akaje nishto trugnala po edna ot taka narechenite ulici. Prozirashto oblache i napravilo sianka za sekundi. Neznam poglednala kum nego i se proviknala - Heeeeej , oblache. vijdashli horataaa.... - i se usmihnala
- SHTTT! - smumril ia Malkodetence - shte gi subudish
- Da gi subudia? Malkia tuk niama nikoj, ogledaj se. Prazno e! Kato .kato v glavata mi...... -zapochnala da se smee dokato nad neia ne se poiavila otnovo sianka, v miga kogato poglednala vurhu i se izsipal poroen mignoven dujdec. Slunceto se pokazalo
- Vurvia si tiho prez gorata, i slusham ptichkite kak peiat.... - zatananikalo si Malkodetence
- Ne mi e do shegi!!! Mokra sum, kakvo shte obleka? - razkreshtiala se Neznam
- Tihoooo - priblijilo s eMalkodetence, izbutalo ia leko ot miastoto kudeto se bila subrala dujdovnata voda, i sas zavito listo grebnalo malko, zaneslo ia do kraja na ulicata i izsipalo vodata tam , kudeto bi triabvalo da ima ograda. i taka dokato svurshila subralata se voda. miastoto se bilo napoilo, Malkodetence izvadilo stukche izsuhnalo listo izpod shapkata si go zarovilo v razmeknalata se prust.
- Kakvo pravish? - Neznam se priblijila i go gledala bezizrazno dokato iztruskvala vodata ot kosata si.
- Suzdavam....... - Neznam kolenichila do nego - nadejda za.....ili pone se opitvam.
- Nadejda za kakvo?
- Oshte ne sum siguren.
- Zashto go pravish? Zashto me vodish niakude, pokazvash mi vsichko tova?
- Zashtoto taka e pisano. Zashtoto vse niakoj triabva da go svurshi.....
- No ti si dete.
- Nikoj ne te e pital iskash li da otidesh niakude za da si zagubish pametta nali? Ti prosto go napravi.
- I az poiakoga ne izdurjam.dori ne pomnia otkolko vreme sum tuk. ti si purvia chovek koito vijdam. iskam da si otida tam kudeto mi e miastoto i sum gotov na vsichko, razbirash li.
Neznam izbursala sulzata stichashta se po detskoto mu lice. - Da. Razbiram te.
- Tova e struk ot slama., ciala treva koaito vijdash e otkakto se pomnia, ne umira, ne idva nova. vinagi e edno i sushto. Tia e olicetvorenieto ne Staroto. Ako ia posadia triabva da ponikne neshto novo nali? Ako uspeia da se setia za naj - vajnite neshta, shte namerim Staroto im, i shte gi zasadim , za da zapochne vsichko otnachalo.
- A zashto?
- Ne znam..sluchvalo li ti se e da napravish neshto bez da znaesh zashto go pravish?
- Ne pomnia.
- Da. triabva da si spomnish. Nepremenno. Tova e struk za obich. Znaesh li kakvo e liubov?
- Ne. Za iadene li e?
- Ne e - usmihnal se Malko detence.
- Shte mi go pokajesh li?
- Da. Kogato ia sreshtensh shte ti IA pokaja.

zaduhal slab vetrec

OPIT ZA VESELO

Malko selce, na vurha na skalite, zelenina, skupcheni kushturki. Horicata sa drebnichki, jenite zavivat glavite si s kurpi, beli, drehite sa napraveni ot korata na duvoto ot koeto se rajdat plodovete za proletnia praznik v Studenata zemia, ot maslinovo durvo, ot korata mu, zashtoto traiat po dulgo. Durvoto se obelva, korata se kisne 3 noshti v ogromni kazani. Zaduljitelno e vodata da e kipiashta, vriashta, kogato omekne se reje s noj, napraven ot trirubest kamuk, koito e mnogo riadko sreshtan.(trirubestia kamuk e zabraven ot suzdatelia zad Elhovata gora, vsiaka godina toi stava vse po-maluk, horata se nujdaiat ot novi nojove nali?) sled kato se nareje v jelanata forma, koiato e harakterna za vsiako semejstvo.taka e ot kakto sviat svetuvakorata se sushiva. Za konec se izpolzvat nishtki ot paiajina. Torbestia paiak e liubimo jivotno, za tezi hora, toi e mnogo pochitan i glezen, suzdavat mu se uslovia za da tuche vse poveche, neshto kato proizvoditel na konec, ne che na nego ne mu e iasno che go izpolzvat, no sled kato i toj ima oblaga ot tova se primiriava, ne sme li vsichki na tozi princip?
Vsiaka sutrin jitelite se subirat w severnia krai na seloto. Po tumno. Zastavat edin do drug, v redica, hvashtat se za ruce, i si misliat che olicetvoriavat vechnostta...naivno nali? Peeli pesen, bez dumi, suzdavali melodia koiato ne bila zvuk, a vulni na pliskashto se more, vupreki che te samite ne zaeli kakvo e more, i vulni. SHUM ot ogromni krile na ptica , zapulvali prazninata v napevnia motiv. V miga na izgriavaneto na Slunceto ceremoniata prikliuchvala. Togava zapochval deniat. Prahta ot kushtite se subirala ot jenite v durveni kupi, i zaedno jenite ia otnasiali v iugozapadnata chast na seloto, kudeto ia pruskali, viarvaiki che Zloto i neshtastiata shte se uplashat ot mursotiata i niama da napadnast seloto, vse edno zadushavat zlite polichbi, oshte predi da doidat............

ISKAM

Zemite nikoga niamat krai.....polianite ne svurshvat, dori da stignesh kraia im te siakash produljavat tam kudeto svurshvat.
Slunceto ne umira, to prosto si namira drugo mestence, kudeto da pogree staraeiki se da uravnovesiava toplinata, dori stabilen sviat kato tozi ne bi mogul da ocelee bez luchite mu....
beshe nosht. edna ot vsichki, tolkova ednakva kato predishnata , kakvato shteshe da bude i sledvashtata, otrupana sus zvucite na prilepite, trepteniata na peperudite i skandalite na malkite komari (koito ot kakto sushtestvuvat sporiat dali sa polezni ili ne).......tejka, lishena ot malkoto vuzduh, koito vse niakak uspiavashe da se vurne prez denia...dulgi uveshtania biaha nujni da se suglasi Noshtnia Viatur da se smili nad horata...... otkritieto che Viatura obicha melodiata na fleitata be spasiavalo ne vednuj momcheto ot Tugata, idvashta s vechnoto si maniakalno jelanie da jivee s nego.
Tazi nosht be razlichna. Iskam lejeshe do Staria kamuk i svireshe na Fiolina - fleitaa, koiato . Noshten viatur tancyvashe , no stavashe vse po hladen. vnezapno spria
- zashto? ne ti li haresva?
viatur razvia kosata na Iskam za da mu pokaje v nebeto oblak. maluk sinio zelenikav s sivi otenuci. oblache nito goliamo nito malko kruglo, leko prozrachno v edinia krai. samo. cialoto nebe vav zvezdi, a oblacheto samotno. Iskam se zagleda. Viatur zaduha otnovo, a oblacheto smeniashe niuansite si. togava Iskam ia vidia. otnachalo obraza beshe neiasen, vse edno se priblijavashe neshto v sredata na drugo, koeto prilichashe na ..."chovek.......MOMICHE!!!!" ISKAM BESHE SHOKIRAN OT MISLITE SI. momiche vurveshe po oblaka, po obrazuvalata se puteka, rucete i neestestveno v strani ot tialoto s dlani navun, dulgata i roklia se gubeshe v muglata na oblaka, kesteniavata i kosa na momenti zakrivashe liceto i , no Viatur pomogna na Iskam da zabeleji che pogleda i be sveden nadolu. Iskam useti kruvta si trevojno biagashta vav venite, kogato osuzna che oblaka se snijava vse po nadolu, dokato momicheto ne stigna do nego. Iskam vse taka be polulegnal w trevata do Staria kamuk.
toi se usmihna
tia ne go pogledna, sloji ruka na ochite mu. toi useti ustnite i vurhu svoite......
predi da otvori ochi toi proshepna v otgovor na dumite i koito vse oshte zvuchaha v mislite mu - Leka nnosht
otvori ochi.
Luchite na slunceto go zaslepiha. toi se izpravi riazko i se ogleda namrushteno. Chu prokashlianeto na Viatur
- mISLEH CHE SE KAZVA DOBRO UTRO...?
- NO NALI E NOSHT? - ISKAM ne otmestvashe pogleda si ot Viatur.
- aMI TI ZASPA. SUMNA SE. DORI NE MI SE MISLI KAK VO SHTE KAJE BASHTA TI KATO RAZBERE CHE SI ZAKUSNIAL OTNOVO ...
- nO VIATUR AZ IA VIDIAH, I TI IA VIDIA NALI?
- ZA KAKVO GOVORISH ?
- ZA MOMICHETO, KOETO DOIDE OT OBLAKA NE SI LI SPOMNIASh?
- NE BIAHME SAMO DVAMATA. KAKVI SI GI SANUVAL MALKI MI PRIATELIU? TOZI PUT MELODIATA MNOGO ME VPECHATLI..
- NO TIA BESHE.... - UNESENO SE IZPRAVIL ISKAM
- SIGURNO SI SUNUVAL....
VNEZAPNO I DVATAMATA CHULI LAIA NA KUCHETATA.
- NO CELUVKATA BESHE ISTINSKA
SMEHUT NA VIATUR NAKARAL STRUKCHETATA TREVA DA SE POKLONIAT NISKO NA ZEMIATA - KAKVA CELUVKA?
- NAI-DULGATA CELUVKA ZA LEKNA nosht......
- sunuval si ....
otnovo se chul lai - iskam se stresnal - bashta mi, dovechera shte si tuk nali?
Viatur se zasmial i ne otgovoril, no sled malko se proviknal - a koia e tia?
Iskam se obirnal i tichaiki povdignal ramene i otgovoril - NEZNAM.......

BRATSTVOTO

laiat na kuchetata vse poveche se priblijavashe. Iskam tichashe po kolarskia put. V liavo ot nego izkochi konnik, koito ne go zabeliaza. Iskam chu glasa na bashta si. strog, reshitelen, te turpiasht protivorechie. Iskam ne razbra tochno dumite no tonut beshe smraziavash. Iskam se snishi v trevata i izchaka konnicite da se otdalechat dostatuchno. posle se otpravi spokoino kum seloto.
pochti obiad. jegata se be nastanila dori pod senkite na vekovnite durveta. horata se biaha izpokrili, decata spiaha sledobeden sum. samo ot vreme na vreme se chuvaha nejnite zvuci na popiuleichetata, razviavani ot lipsvashtia viatur. Iskam s bodra krachka se zaputi kum centura kudeto imashe ogormen kladenec i potopi glavata si v kofata, koiato vinagi be pulna i izvadena otgore. Kladenecut. beshe sveshten. nikoi ne znaeshe koga e postoren. nikoi ne znaeshe koi go e postroil, nikoi dori ne se be setil da potursi otgovorite na tezi vuprosti. Iskam ne se chudeshe, vinagi priemashe neshtata za dadenost bez da postavia mistichnia zamisul pod sumnenie. "S drevnoto tainstvo ne se spori" kazvashe bashta mu. tova se be predvalo ot pokolenie na pokolenie. Iskam ottursi vodata ot kosata si. vuzduhna i trugna kum vkushti. Ne goliamata koliba napravena ot slama i durveni pruti ne se razlichavashe s nishto ot oztanalite. beshe kvadratna, kakto vsichki v seloto. tuk niamashe ierarhia vsichki biaha ravni, niamashe vojd, niamashe upravnici, vsichki se subiraha i obsujdaha zaplahite ili zadavashtite se problemi ot priroden harakter, tuk ne eobijdaha. nai-vajnoto pravilo beshe - zachitai suseda si taka kakto roditelite si. careshe mir i razbiratelstvo. ottuk be doshlo i imeto na seloto. beshe im dadeno ot edno ot susednite plemena, narichashti sebe si voinite ot Severnia hulm. te ne znaeha kakvo e dom , semeistvo, skitaha se ot zorata na Suzdavaneto. izbivaha za da se hraniat. Obichaha jivata plut. mnogo godini predi Iskam da se rodi biaha se opitali da zavzemat seloto, no ne biaha uspeli. Splotenostta na horata gi be sashtisala i biaha otstupili. Diadoto na Iskam chesto razkazvashe istoriata na pobedata. Togava Voinite biaha dali ime na seloto - Bratstvoto.
Maika mu be budna , meseshe portokalovi pitki. Iskam zastana na praga na klibata i zagleda v maika si.
- Bashta ti e besen. - kaza tia bez da gopogledne
- Kakto vinagi, biah zaspal.......
- Kakto vinagi.. - prekusna go maika mu. iztupa rucete si ot oranjevite kori. - vse znaesh, vse se sluchva neshto, koeto ne si iskal da napravish...koga shte porastnesh Iskam? - momcheto ia gledashe i surceto mu se svivashe - Koga bashta ti shte moje da se opre na teb......Vremenata se meniat. Voinite pak priblijavat......Starecut otnovo e zapochnal da dialka noshtem. horata se strahuvat......
- Mamo az......
- Otidi da suberesh durva, Iskam. Posle shte priberesh sestra ti ot Malinovata poliana. otidoha s diado ti i mina mnogo vreme. i Gledai da se vurnesh predi da se stumni.
Iskam mulchalivo se oburnal.
- Iskam........ - Da mamo? - Moliate da spish tazi nosht tuk!
- No mamo.........
- Ne sega Iskam , ne dnes..molia te
- Dobre ........ - Iskam natujen trugnal da izpulni molbata na maika si............

a noshtta debneshe v siankata na kolibata .........

one day the worst things will come to an end

имало едно време една страна която се намирала на ръба на планината. всяка година през сезона на лятото от там минавала Бурята - чистач, премахвала старото и давала път на новото. на новите посеви, от които зависела прехраната на хората. Една година Бурята не дошла. Натъжили се хората, не знаели какво да правят. В тази страна живеело едно момиче, което озсъзнало че ако не напъви нещо хората ще умрат от глад. И тръгнало да търси Бурята. Вървяло дълго, но се страхувало, никoй не знаел какво има от другата страна на планинаната, а малкото тръгнали натам не се били върнали. много се страхувало момичето, от самотата, от неизвестното, от неуспеха, но подължило да върви. тревогите я изтощавали все повече. озовала се на една поляна, цялата покрита с зелена трева, до където поглед и стигнел само трева. без цветя, дървета, висока, мека, със странния аромат на пролет на нещо познато .... видяла поток. отишла и седнала до него, измила лицето си, огледала се - бистър, толкова кристално чист че камъчетата били бели, бели като снега през зимата, малки, кръгли , еднакви по форма, Слуцето се оглеждало сякаш е небе и греело с цялата си сила от водата. Отпило ядно момичето.
- Недей - чула глас до себе си, но било късно. момичето се обърнало и видяло дребно човече облечено в размъкнати дрехи и смешна зелена шапка, окичена със всякакви дрънкулки.
- Кой си ти?
- Аз съм Малко детенце. А ти коя си?
Момичето се огледало във водата.... - Не знам...коя съм аз?!!
Малко детенце започнало да се смее и да се въргаля в тревата.
-Защо се смееш?
-Защото си смешна - човечето се изправило без следа от смеха, хванало момичето за ръка и я повело покай потока, вървели известно време и се наложило да пресекат потока, внезапно момичето се спънало. Малко детенце и помогнало да се изправи., момичето продължило, а Малко детенце взело едно от белите камъчета от потока, камъчето което било спънало момичето. продължили да вървят, поляната се сменила с гиста гора, толкова гъста че небето не се виждало, птиците не се чували, вятърът не можел да се промучи през густите листа, на пътя им се изпречила камениста пътека извиваща се нагоре, като тунел през дърветата, достатъчен да минат двама души.
момичето все се оглеждало.
- Къде са другите?
- Кой други? Аз не съм ли тук? Аз те намерих нали?
- Не исках да прозвучи така. Нямаш ли родители?
- Не само съм. Знаеш ли ще те нарека Незнам. Аз те намерих.
- Имали значение как ще наричаш някого, които не знае нищо за себе си?
- Има.
- Не ми се спори. Къде ме водиш?
- Там където ще си върнеш спомените.
Започнало да се стъмва. двамата се изкачвали все нагоре и стигнали до друга поляна, в средата на която имало образуван кръг от плоски камъни, като площадка, и дърветата я обикаляли, извисявали се, а най горе - тъмнина.
- Като кладенец. - промълвила Незнам
- Какво е кладенец?
- Кладенец е ...място от където хората вадят вода за пиене... и не само запиене. Не си ли виждал?
- Не съм.
- Какво е това място, Малкото?
- НЕ СЪМ МАЛКОТО ЯСНО ЛИ ТИ Е? НИКОГА НЕ МЕ НАРИЧАЙ ТАКА!!! - разкрещияло се Малко детенце. Момичето се стреснало и отстъпило назад.
- Какво ти става? Голяма работа за едното име.
- Доляма е. - Малко детенце и обърналио гръб и седнало на земята.
- Ами ..сърди се като толкова искаш, троснала се Незнам и седнала в противоположния край на площадката. намерила си клечка и започнала да си рови по камюнаците, причинявайки единствения звук, в околността. минали часове. Малко детенце все така не мърдало. Незнам не издържала и отишла при него.
- Извинявай....(сложила ръка на ромото му)..няма ли да ми кажеш какво правим тук? - и го погледнала в лицето. ...... гледката я поразила. - Но какво става с теб? Хей... тя се опитала да го разтърси но не могла. Малко детенце било просто каменна фигура, с мрачно изражение, а на мястото на очтите имало празнота. Незам се уплашла и тръгнала бързо към пътеката по която били дошли. Но пътеката я нямало, тя опитала да мине през дърветата, но не могла. Стояла в средата на площадката и се опитвала да здържи виковете си...
- Какво става.... по дяволите.....Какво е това място....Къде съм.....кладенец, без вода, кладенец....що за измишльотина.....ИСКАМ ДА СЕ СЪБУДЯ. МОЛЯТЕ СЪБУДИ СЕ ....как ми е името? коя съм.....кажи ми че е сън.....не е истина ...няма да ти повярвам няма......да участвам разбираш ли ....искам да се събудиш.. каксеказвамкаксеказвам....- започнала да се свлича на земята - ...моляте събуди ме...моляте... - лежала известно време стенейки.... заспала.
силто разклащане я накарало да отвори очи. Малко детенце я гледало
- Добре ли си?
- Какво стана? Ти си жив? Къде съм?
- Ти заспа, сънуваше и говореше на сън.
- Аз не сънувам. Никога не съм сънувала....
- Спомняш ли си вече?
- Не съм сигурна....помня .... че ти беше камък..че пътеката я нямаше....
- Там си е. Хайде трябва да тръгваме.
Незнамс е изправила и отишла към пътеката. всичко било както при идването им.
- Нищ не разбирам. нямаше я?!!!!
Малко детенце я проследило с поглед. - Върви аз съм след теб - казало то и изчакало Незнам да се изгуби от погледа му, докато тя се отдалчавала мърмоейки, то се навело и вдигнало от мисатото където била лежала тя малко камъче в син цвят, е 4 рубчета и бледи искри. прибрало го в джоба си и я настигнало.
- Какъв беше смисъла да се качваме и сега да слизаме? - не спирала да задава въпроси, отново вървели през висока трева, Незнам все кусала и хвърляла, сякаш да си изкара яда, а Малко детенце не казвало нищо.
- Мдаа...ще си мълчиме..нищо на този свят не се губи, нищо което да не може да се намери..а ти си мълчиш..
- КАКВОКАЗА? - човечето се спряло и я гледало право в очите. Шапката му била застанала на криво, Незнам се протегнала за да я оправи и казала съвсем небрежно - Не знам. Какво казах? - докато опъвяла шапката едно от украшенията на шапката се откъснало и останало в ръката и.
- Ох, извини ме....искашли да го зашия..но нямам конец - и се усмихнала.
- Не няма нужда - Малко детенце си взело украшението и го прибрало в джоба си - само повтори това което каза, това за намирането...
- За това че нищо не се губи?
- Да . Кой ти го каза?
- Един мъдър старец, които умря преди много време...Хей спомням си..имаше сива брада.. и сиви дрехи...хората се страхуваха от него....хей Малко детенце почакай мееее.....
Незнам се затичала след малкия си приятел.....

почакай ме....

ДЪЖД

- тук никога ли не вали?
двамата седели под сянката на единственото дърво в околността, лакомо ядляли от събраните малини.
- Не. От както съм тук не е валяло.
- Колко време е това?
- Не помня.
- И каква е тази история с непомненето? - продължавала с въпростите Незнам, докато малиновя сок се стичал по ръцете и.
- Ти не се ли притесняваш за това че не си спомияш коя си? откъде си? защо си тук?
- Замислям се....но не си спомням... не съм виновна! да бяхте сложили табела на онзи поток зада не пият хората от него.
Малкoдетенце се изправило. - Тук не идват хора, трябва да вървим.
- Ама ти нищо не миказваш.
- Не ти казвам защото и аз не знам, виждаш ли хоризонта? Там след него няма нищо. но аз те водя там. Не знам защо. Просто така трябва. Огледай се няма никoй свен мен, омръзна ми да се разхождам сам, после свиквам и се появявш ти, задаваш въпрос след въпрос, а аз трибва да следвам стъпките на Съдбата нали? защото на някой така му се иска да бъдат нещата? Не мислиш ли че не е справедливо? А на мен кой ще ми де всичките тези отговори?
Незнам се изправила до него и протегнала ръка - Искаш ли още малини?
Малко детенце не я погледнало, просто се запътило към хоризонта, там където Ветровете на Времето давали отчет пред своя Създател....

появили се облаци...

ОБИЧ

- Това град ли е?
- Да.
- Не може да е град. Няма хора, няма къщи, няма нищо. Това са просто пътеки.
- Град е. Ако не можеш да видиш вината си е у теб.
Незнам вървяла тутрейки се и въртейки се около себе си в почуда.
- ВНИМАБАЙ!!!
- ккаккво? - Незнам замръзнала на място и не мърдала. - Змия ли е?
- Това беше ( ) и ти щеше да го смачкаш...... - почти прошепвайки за да здържи гнева си отвърнало Малкoдетенце.
- Какво беше? Нищо не виждам? заоглеждало се момичето
- Беше ( ) .
Незнам отстъпила внимателно встрани, приближила се до Малкoдетенце и прошепнала на ухото му - Нищо не чух.
Малкoдетенце се повдигнало пръсти и и отвърнало със същия шептеш тон
- ( ).
Незнам отчаяно плеснала с ръце в тялото си, без д акаже нищо тръгнала по една от така наречените улици. Прозиращо облаче и направило сянка за секунди. Незнам погледнала към него и се провикнала - Хееееей , облаче. виждашли хоратааа.... - и се усмихнала
- ЩТТ! - смъмрил я Малкoдетенце - ще ги събудиш
- Да ги събудя? Малкия тук няма никoй, огледай се. Празно е! Като .като в главата ми...... -започнала да се смее докато над нея не се появила отново сянка, в мига когато погледнала върху и се изсипал пороен мигновен дъждец. Слънцето се показало
- Вървя си тихо през гората, и слушам птичките как пеят.... - затънаникало си Малкoдетенце
- Не ми е до шеги!!! Мокра съм, какво ще облека? - разкрещияла се Незнам
- Тихоооо - приближило с еМалкoдетенце, избутало я леко от мястото където се била събрала дъждовната вода, и със завито листо гребнало малко, занесло я до края на улицата и изсипало водата там , където би трябвало да има ограда. и така докато свършила събралата се вода. мястото се било напоило, Малкoдетенце извадило стукче изсъхнало листо изпод шапката си го заровило в размекналата се пръст.
- Какво правиш? - Незнам се приближила и го гледала безизразно докато изтръсквала водата от косата си.
- Създавам....... - Незнам коленичила до него - надежда за.....или поне се опитвам.
- Надежда за какво?
- Още не съм сигурен.
- Защо го правиш? Защо ме водиш някъде, показваш ми всичко това?
- Защото така е писано. Защото все някой трябва да го свърши.....
- Но ти си дете.
- Никoй не те е питал искаш ли да отидеш някъде за да си загубиш паметта нали? Ти просто го направи.
- И аз поякога не издържам.дори не помня отколко време съм тук. ти си първия човек който виждам. искам да си отида там където ми е мястото и съм готов на всичко, разбираш ли.
Незнам избърсала сълзата стичаща се по детското му лице. - Да. Разбирам те.
- Това е стрък от слама., цяла трева коаито виждаш е откакто се помня, не умира, не идва нова. винаги е едно и също. Тя е олицетворението не Старото. Ако я посадя трябва да поникне нещо ново нали? Ако успея да се сетя за най - важните неща, ще намерим Старото им, и ще ги засадим , за да започне всичко отначало.
- А защо?
- Не знам..случвало ли ти се е да направиш нещо без да знаеш защо го правиш?
- Не помня.
- Да. трябва да си спомниш. Непременно. Това е стрък за обич. Знаеш ли какво е любов?
- Не. За ядене ли е?
- Не е - усмихнал се Малко детенце.
- Ще ми го покажеш ли?
- Да. Когато я срещенш ще ти Я покажа.

задъхал слаб ветрец

ОПИТ ЗА ВЕСЕЛО

Малко селце, на върха на скалите, зеленина, скупчени къщурки. Хорицата са дребнички, жените завиват главите си с кърпи, бели, дрехите са направени от кората на дувото от което се раждат плодовете за пролетния празник в Студената земя, от маслиново дърво, от кората му, защото траят по дълго. Дървото се обелва, кората се кисне 3 нощи в огромни казани. Задължително е водата да е кипяща, вряща, когато омекне се реже с ной, направен от триръбест камък, който е много рядко срещан.(триръбестя камък е забравен от създателя зад Елховата гора, всяка година той става все по-малък, хората се нуждаят от нови ножове нали?) след като се нареже в желаната форма, която е характерна за всяко семейство.така е от както свят светувакората се съшива. За конец се използват нищки от паяжина. Торбестя паяк е любимо животно, за тези хора, той е много почитан и глезен, създават му се условия за да туче все повече, нещо като производител на конец, не че на него не му е ясно че го използват, но след като и той има облага от това се примирява, не сме ли всички на този принцип?
Всяка сутрин жителите се събират в северния край на селото. По тъмно. Застават един до друг, в редица, хващат се за ръце, и си мислят че олицетворяват вечността...наивно нали? Пеели песен, без думи, създавали мелодия която не била звук, а вълни на плискащо се море, въпреки че те самите не заели какво е море, и вълни. ШУМ от огромни криле на птица , запълвали празнината в напевня мотив. В мига на изгряването на Слънцето церемонията приключвала. Тогава започвал денят. Прахта от къщите се събирала от жените в дървени купи, и заедно жените я отнасяли в югозападната част на селото, където я пръскали, вярвайки че Злото и нещастията ще се уплашат от мърсотята и няма да нападнаст селото, все едно задушават злите поличби, още преди да дойдат............

ИСКАМ

Земите никога нямат край.....поляните не свършват, дори да стигнеш края им те сякаш продължават там където свършват.
Слънцето не умира, то просто си намира друго местенце, където да погрее стараейки се да уравновесява топлината, дори стабилен свят като този не би могъл да оцелее без лъчите му....
беше нощ. една от всички, толкова еднаква като предишната , каквато щеше да бъде и следващата, отрупана със звуците на прилепите, трептенията на пеперудите и скандалите на малките комари (които от както съществуват спорят дали са полезни или не).......тежка, лишена от малкото въздух, които все някак успяваше да се върне през деня...дълги увещаня бяха нужни да се съгласи Нощния Вятър да се смили над хората...... откритието че Вятъра обича мелодията на флейтата бе спасявало не веднъж момчето от Тъгата, идваща с вечното си маниакално желание да живее с него.
Тази нощ бе различна. Искам лежеше до Стария камък и свиреше на Фиолина - флейтаа, която . Нощен вятър танцъваше , но ставаше все по хладен. внезапно спря
- защо? не ти ли харесва?
вятър развия косата на Искам за да му покаже в небето облак. малък синьо зеленикав с сиви отенъци. облаче нито голямо нито малко кръгло, леко прозрачно в единия край. само. цялото небе във звезди, а облачето самотно. Искам се загледа. Вятър задуха отново, а облачето сменяше нюансите си. тогава Искам я видя. отначало образа беше неясен, все едно се приближаваше нещо в средата на друго, което приличаше на ..."човек.......МОМИЧЕ!!!!" ИСКАМ БЕШЕ ШОКИРАН ОТ МИСЛИТЕ СИ. момиче вървеше по облака, по образувалата се пътека, ръцете и неестествено в страни от тялото с длани навън, дългата и рокля се губеше в мъглата на облака, кестенявата и коса на моменти закриваше лицето и , но Вятър помогна на Искам да забележи че погледа и бе сведен надолу. Искам усети кръвта си тревожно бягаща във вените, когато осъзна че облака се снижава все по надолу, докато момичето не стигна до него. Искам все така бе полюлегнал в тревата до Стария камък.
той се усмихна
тя не го погледна, сложи ръка на очите му. той усети устните и върху своите......
преди да отвори очи той прошепна в отговор на думите и които все още звучаха в мислите му - Лека ннощ
отвори очи.
Лъчите на слънцето го заслепиха. той се изправи рязко и се огледа намръщено. Чу прокашлянето на Вятър
- мИСЛЕХ ЧЕ СЕ КАЗВА ДОБРО УТРО...?
- НО НАЛИ Е НОЩ? - ИСКАМ не отместваше погледа си от Вятър.
- аМИ ТИ ЗАСПА. СУМНА СЕ. ДОРИ НЕ МИ СЕ МИСЛИ КАК ВО ЩЕ КАЖЕ БАЩА ТИ КАТО РАЗБЕРЕ ЧЕ СИ ЗАКЪСНЯЛ ОТНОВО ...
- нО ВЯТЪР АЗ Я ВИДЯХ, И ТИ Я ВИДЯ НАЛИ?
- ЗА КАКВО ГОВОРИШ ?
- ЗА МОМИЧЕТО, КОЕТО ДОЙДЕ ОТ ОБЛАКА НЕ СИ ЛИ СПОМНЯШ?
- НЕ БЯХМЕ САМО ДВАМАТА. КАКВИ СИ ГИ СЪНУВАЛ МАЛКИ МИ ПРИЯТЕЛЮ? ТОЗИ ПЪТ МЕЛОДИЯТА МНОГО МЕ ВПЕЧАТЛИ..
- НО ТЯ БЕШЕ.... - УНЕСЕНО СЕ ИЗПРАВИЛ ИСКАМ
- СИГУРНО СИ СЪНУВАЛ....
ВНЕЗАПНО И ДВАТАМАТА ЧУЛИ ЛАЯ НА КУЧЕТАТА.
- НО ЦЕЛУВКАТА БЕШЕ ИСТИНСКА
СМЕХЪТ НА ВЯТЪР НАКАРАЛ СТРЪКЧЕТАТА ТРЕВА ДА СЕ ПОКЛОНЯТ НИСКО НА ЗЕМЯТА - КАКВА ЦЕЛУВКА?
- НАЙ-ДЪЛГАТА ЦЕЛУВКА ЗА ЛЕКНА нощ......
- сънувал си ....
отново се чул лай - искам се стреснал - баща ми, довечера ще си тук нали?
Вятър се засмял и не отговорил, но след малко се провикнал - а коя е тя?
Искам се обирнал и тичайки повдигнал рамене и отговорил - НЕЗНАМ.......

БРАТСТВОТО

лаят на кучетата все повече се приближаваше. Искам тичаше по коларския път. В ляво от него изкочи конник, които не го забеляза. Искам чу гласа на баща си. строг, решителен, те търпящ противоречие. Искам не разбра точно думите но тонът беше смразяваш. Искам се сниши в тревата и изчака конниците да се отдалечат достатъчно. после се отправи спокойно към селото.
почти обяд. жегата се бе настанила дори под сенките на вековните дървета. хората се бяха изпокрили, децата спяха следобеден съм. само от време на време се чуваха нейните звуци на попюлейчетата, развявани от липсващия вятър. Искам с бодра крачка се запъти към центъра където имаше огормен кладенец и потопи главата си в кофата, която винаги бе пълна и извадена отгоре. Кладенецът. беше свещен. никoй не знаеше кога е посторен. никoй не знаеше кой го е построил, никoй дори не се бе сетил да потърси отговорите на тези въпрости. Искам не се чудеше, винаги приемаше нещата за даденост без да поставя мистичния замисъл под съмнение. "С древното тайнство не се спори" казваше баща му. това се бе предвало от поколение на поколение. Искам оттърси водата от косата си. въздъхна и тръгна към вкъщи. Не голямата колиба направена от слама и дървени пръти не се различаваше с нищо от озтаналите. беше квадратна, както всички в селото. тук нямаше йерархия всички бяха равни, нямаше вожд, нямаше управници, всички се събираха и обсъждаха заплахите или задаващите се проблеми от природен характер, тук не еобиждаха. най-важното правило беше - зачитай съседа си така както родителите си. цареше мир и разбирателство. оттук бе дошло и името на селото. беше им дадено от едно от съседните племена, наричащи себе си войните от Северния хълм. те не знаеха какво е дом , семейство, скитаха се от зората на Създаването. избиваха за да се хранят. Обичаха живата плът. много години преди Искам да се роди бяха се опитали да завземат селото, но не бяха успели. Сплотеността на хората ги бе сащисала и бяха отстъпили. Дядото на Искам често разказваше историята на победата. Тогава Войните бяха дали име на селото - Братството.
Майка му бе будна , месеше портокалови питки. Искам застана на прага на клибата и загледа в майка си.
- Баща ти е бесен. - каза тя без да гопогледне
- Както винаги, бях заспал.......
- Както винаги.. - прекъсна го майка му. изтъпа ръцете си от оранжевите кори. - все знаеш, все се случва нещо, което не си искал да направиш...кога ще порастнеш Искам? - момчето я гледаше и сърцето му се свиваше - Кога баща ти ще може да се опре на теб......Времената се менят. Войните пак приближават......Старецът отново е започнал да дялка нощем. хората се страхуват......
- Мамо аз......
- Отиди да събереш дърва, Искам. После ще прибереш сестра ти от Малиновата поляна. отидоха с дядо ти и мина много време. и Гледай да се върнеш преди да се стъмни.
Искам мълчаливо се обърнал.
- Искам........ - Да мамо? - Моляте да спиш тази нощ тук!
- Но мамо.........
- Не сега Искам , не днес..моля те
- Добре ........ - Искам натъжен тръгнал да изпълни молбата на майка си............

а нощта дебнеше в сянката на колибата .........

Точно това е.., което си мислиш.