Културното наследство е генетичният код на човешката цивилизация

Автор: Петкана БАКАЛОВА, архитект-реставратор


“Казусът” Небеттепе - битката продължава

Случаят Небеттепе заприлича на виртуална "битка", в която противниците като че ли не могат да се срещнат лице в лице. При положение че имат една и съща кауза - Небеттепе. В края на 2013-а общинската администрация се зае със заданието за Небеттепе. Целта беше да се подготви проект, с който да се кандидатства за европари, необхоздими за възстановяването на тепето. Още тогава архитектите заговориха за проблема, че издигането на фалшиви крепостни стени и кули не е редно. Поне на Небеттепе.

Дълго спряганият конкурс за въпросния проект в крайна сметка не се случи. Но пък неофициално се разпространиха "възстановките", подписани от арх. Фърков, които скандализираха гилдията. Те станаха повод КАБ-Пловдив да излезе с протестна резолюция. Тя беше подкрепена и на национално ниво.

В крайна сметка, с дата 19 май 2014 г., имаме входиран проект в Министерството на културата.

Как ще завърши този спор?

Ще унищожим ли тепето, или ще го превърнем в туристическа атракция?

Кога общинската администрация и гилдията на архитектите ще намерят общ език и ще започнат да изслушват аргументите си?

И дали всичко това в крайна сметка няма да ни коства поредната загуба на европари?


Небеттепе зададе въпроса за българското културно наследство. И го направи по един сериозен и категоричен начин! Нещо повече, постави още много въпроси - кои сме ние, защо подменяме историята си, защо фалшифицираме миналото си? Интересът към старините и тяхното опазване започва през 18 век с откриването на Помпей в днешна Италия. До този момент към тях не е имало специално отношение. Те са били променяни, реконструирани, преизползвани. Преди около 150 години обаче настъпва промяна.

В зората на този процес, в Западна Европа се изпълняват първите проекти за реставрация, на принципа - крепостите до зъбер, замъците и църквите до покрив. Често архитектите от онова време са променяли старините, интерпретирайки оригиналния образ и осъществявайки собствените си представи за миналото. Тенденция, която, в последно време наблюдаваме у нас. Днес, Европа изповядва една нова философия на опазването.

Тя е отразена в множество конвенции и харти, които България е ратифицирала. Те утвърждават разбирането за абсолютната ценност на оригинала. Културното наследство е признато за носител на колективната идентичност, памет и смисъл. Това е разбирането по света, а какво е нашето? В България, в момента наследството се разглежда предимно каторесурс за
развитие на културентуризъм.

Факт е, че в много държави в Европа, този вид туризъм е съществен икономически фактор. Но ние забравяме, че културният туризъм се мотивира от желанието на човек да се докосне до историята на един народ, да се разбере и осъзнае в дълбочина културата му. Подменяйки оригиналните си археологически и архитектурни обекти с нови макети в реален мащаб, ние създаваме и представяме на света един неискрен образ, без културна стойност. Нима това не е "криворазбрана цивилизация"? Единствено и само оригиналът, с присъствието си, доказва историческия ни разказ и съхранява нашата памет. Оригиналът е документът, с който потвърждаваме миналото си. А какво правим ние в момента? Подменяме и "украсяваме" наследството си. Може би, защото миналото ни създава комплекс. Кара ни да се срамуваме. Вероятно, тези 500 години робство ни създават усещането за загуба и застой. А ние отчаяно се опитваме да се модернизираме. Чувстваме се изостанали и се стремим да догоним другите. Как? Като подменяме същността си и разкрасяваме старините си. Т.е. като се отказваме от себе си и фалшифицираме историята си. И го правим по един драматичен начин, защото когато променяме материалния носител, няма как да разберем истината за нашето минало и за нас самите. Тази вандалщина е много по-сериозна от всичко, което са причинили завоевателите по земите ни.

Това е проблемът на нашето наследство. Превръщаме обектите си в атракциони, а себе си ... в обслужващ туристически персонал. Аз се питам: Това ли сме ние? Посещавала съм Париж, Рим, Флоренция, Венеция и други исторически, европейски градове и никъде не съм видяла подобна профанизация на културното наследство. Какво се случва у нас? Ние, сякаш все още търсим себе си и не можем да се идентифицираме. Не знаем кои сме и как да се "представим" пред света, с кое от лицата си. Изграждаме един фалшив образ с псевдовъзрожденските ни хотели и псевдосредновековните ни крепости. В какво превръщаме България?

Това е големият проблем и с Небеттепе

Въпросът не е дали за проекта за реконструцията му ще се обяви конкурс или не, дали има задание и колко качествено е то. Въпросът е дали ще оставим на поколенията поредният фалшификат. Днес никой не може да измери стойността на наследството, невидимата сила на оригинала. Цялата философия на съвременната реставрацията се развива в тази посока - да опазим нещо, което не може да се определи точно и не може да се измери. Светът и Европа се движат в тези посока. А ние? Ние все още спорим и търсим аргументите защо оригиналът е по-важен от макета.
[url]http://www.marica.bg/културното-наследство-е-генетичният-код-на-човешката-цивилизация-news238136.html?fb_action_ids=471952609601839&fb_action_types=og.likes&fb_source=other_multiline&action_object_map=%5B786789428006552%5D&action_type_map=%5B"og.likes"%5D&action_ref_map=%5B%5D[/url]

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Груби нарушения при реставрация в резерват „Яйлата”

Груби нарушения в археологичен резерват „Яйлата” се извършват в този момент, алармират от ГИОКИН чрез писмо до ДНСК. Въпреки, че проектът е оповестен със статут "временно спрян" в страницата наинформационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България, от снимките, които изпратиха до Moreto.net става ясно, че в момента на обекта текат строителни дейности, а самото строителство е в пълно противоречие с българското законодателство. Нарушенията изглеждат маловажни пред неестетичния кич, грубо контрастиращ с визията на автентичния зид.

За спиране на реставрацията на "ранновизантийската крепост" в археологичен резерват „Яйлата” апелират членовете на Гражданска инциатива за опазване на културно-историческото наследство (ГИОКИН). Инвестиционният проект се отнася за реставрация и консервация на крепостните зидове и аварийно укрепване на скалната църква и е предмет на европейско финансиране по оперативна програма „Регионално развитие”.

В писмо до директора на ДНСК те сигнализират, че строителство е в противоречие на проекта, по който то се извършва, както и на някои от българските закони.

Извършените до момента и продължаващите строителни дейности са в абсолютно несъответствие с част „Консервация и реставрация” от одобрения инвестиционен проект. Липсват изготвени и одобрени работни чертежи, поради това технологията за реставрация не е изяснена и конкретизирана в състояние, годно за качествено изпълнение. Това е довело до грубо нарушаване на основополагащи принципи в реставрацията.

Използваните материали не са дълготрайни.

Видимо се отличават от оригинала, а извършените строително монтажни дейности грубо контрастират с визията на автентичния зид.

Методическото ръководство на авторите на проекта липсва. В грубо нарушение на ЗУТ понастоящем на обекта се работи без авторски контрол поради отказ на архитекта.

Използва се тежка транспортна и строителна механизация в нарушение от “ПБЗ” на територията на резервата. Съществуващият външен подход към резервата е разширен, а на територията му са изградени нови пътища. В резултат е унищожена растителност на площ от около четири декара, която не е била предвидена за премахване, нито е съгласувана с контролните органи.

Самите консервационно-реставрационните работи, които би следвало да придадат автентичен вид на зида се изпълняват отнеквалифициран персонал.

На строежа се работи без предпазно облекло, а строителнатаплощадка не е обезопасена по височина (особено обезпокоително, поради факта, че зидът в момента се надгражда и е достигнал на места повече от 4,5 м.). Не са изградени повдигателни съоръжения,доставката на зидарски материали и разтвори се извършва с автокран! Всичко това е в грубо нарушение на предписанията по част „ПБЗ” и изискванията на ЗБУТ.

Строителните дейности се изпълняват с некачествени продукти, несъответстващи на съществените изисквания към строежите и в нарушение на правилата за изпълнение и монтаж.

Пълният текст на писмото:

"От Анелия Николова, Ива Досева, Александра Делова и Стефан Баласчев, членове на Гражданска инциатива за опазване на културно-историческото наследство (ГИОКИН)

ОТНОСНО : извършващо се строителство в Национален археологичен резерват „Яйлата”, до село

Камен Бряг, общ.Каварна, обл.Добрич



Уважаеми г-н Директор,

Молим да спрете незабавно всички строително-монтажни работи на обект „ранновизантийска крепост”, находящ се в имот, който е публична държавна собственост, включен в границите на националния археологичен резерват „Яйлата” в землище на с.Камен бряг, поради факта, че някои от аспектите на извършваното там строителство е в противоречие на проекта, по който то се извършва, както и на някои от българските закони, за което по-долу ще се аргументираме.

За обекта има влязло в сила разрешение за строеж от 11.03.2011 с възложител община Каварна и изпълнител обединение „Брегове” ДЗЗД. Инвестиционният проект се отнася за реставрация и консервация на крепостните зидове и аварийно укрепване на скалната църква и е предмет на европейско финансиране по оперативна програма „Регионално развитие”.

Строителството е започнало на 23.10.2013 с откриване на строителната площадка, като понастоящем по крепостната стена се работи без прекъсване.

Строителството се осъществява в разрез с утвърдените строителни правила и процедури и при съществени отклонения от съгласувания инвестиционен проект по чл.154, ал.2, т.1, 2, 3 и 4 ЗУТ:

1) Към днешна дата проектът е със статут „временно спрян”, което е оповестено публично на страницата на информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България.

В разрез с изискванията на ЗУТ и в противоречие с чл.2 ал.6 от Договора за строителен надзор, на място строителството продължава и в момента.

2) Извършените до момента и продължаващите СМР са в абсолютно несъответствие с част „Консервация и реставрация” от одобрения инвестиционен проект:

ИП е одобрен във фаза „технически проект” и до момента не са изготвени и одобрени работни чертежи на детайли по част Архитектура и СК. Поради това технологията за реставрация не е изяснена и конкретизирана в състояние, годно за качествено изпълнение. Това е довело до грубо нарушаване на основополагащи принципи в реставрацията. Използваните материали не са дълготрайни, видимо се отличават от оригинала, а извършените СМР грубо контрастират с визията на автентичния зид.

Консервационно-реставрационните работи се изпълняват от неквалифициран персонал и без методическо ръководство на авторите.

3) Налице е промяна в инвестиционните намерения по смисъла на чл.154, ал.2, т.5 и 6 от ЗУТ, които не са поискани и разрешени от одобряващия орган преди изпълнението на съответните СМР.

4) В нарушение от “ПБЗ” на територията на резервата и обектите е допуснато използване на тежка транспортна и строителна механизация. Съществуващият външен подход към резервата е разширен, а на територията му са изградени нови пътища.

В резултат е унищожена ендемична степна и едроразмерна горска растителност, непредвидена за премахване и не съгласувана с контролните органи на площ от около четири декара.

5) СМР се изпълняват със строителни продукти, несъответстващи на съществените изисквания към строежите и в нарушение на правилата за изпълнение и монтаж.

6/ На строежа се работи без предпазно облекло, а строителната площадка не е обезопасена по височина (особено обезпокоително, поради факта, че зидът в момента се надгражда и е достигнал на места повече от 4,5 м.). Не са изградени повдигателни съоръжения, доставката на зидарски материали и разтвори се извършва с автокран! Всичко това е в грубо нарушение на предписанията по част „ПБЗ” и изискванията на ЗБУТ.

7) В грубо нарушение на ЗУТ понастоящем на обекта се работи без авторски контрол поради отказ на архитекта.

8) Не са изпълнени указанията на МК от съгласувателното писмо да се упражнява постоянен авторски контрол по време на изпълнението.Във връзка с цитираните груби нередности Ви молим да извършите проверка и на двата обекта, за които е издадено общо РС, а за резултатите от проверката да бъдем писмено уведомени в законовия едномесечен срок на посочения за кореспонденция адрес.

В тази връзка да изискате пълната документация за извършените СМР, копия от която да ни бъдат предоставени като жалбоподатели:

от Възложителя

- съгласувана виза за проектиране

- задание за проектиране, актуално към 2011 г.

- копие от Заповедната книга с предписанията на проектантите за обектите

- доказателства за изпълнено задължение по чл.149 от ЗУТ

- актуални договори за авторски контрол и строителен надзор

- разрешителни за използване на територията на резервата за изграждане на временни депа и пътища за достъп

- разрешителни за изсичане на проходи за преминаване на тежка транспортна техника през гората в охранителната зона на резервата

- друга съотносима към законността на СМР документация по проекта

- договор за подписан авторски надзор и доказателство за извършен такъв.

от Регионалния исторически музей

- подпис от археолога-проучвател на обекта.

от Изпълнителя

- свидетелствата за професионална квалификация на работещите на строежа

- свидетелствата за проведените опреснителни курсове

- заповедите за назначаване на технически ръководител и координатор по ЗБУТ /със съответните доказателства за правоспособност/

- актуално състояние на обединение „Брегове” ДЗЗД

от Консултанта:

- Акт за откриване на строителната площадка и даване на строителна линия и ниво

- Акт обр.10 за спиране на строителството

- Записи и предписания в заповедната книга, доказващи състоянието на обекта към настоящия момент

- Доказателства за спазване на правилата за ЗБУТ и пожарна безопасност

- Сертификатите от лабораторните изпитания за използвания строителен камък и съответствието му с изискващите се технически стандарти по БДС и хармонизирани нормали EN, при изграждане на носещи външни стени /зидове/, подложени на постоянно агресивно въздействие /атмосферно и геоложко/

- Протоколите от изпитанията на контролните проби от бетона и другите материали, използвани за укрепване на скалната църква

- Сертификатите от лабораторните изпитания за строителното оборудване и техника

- Заповедите за лицата, провеждащи различните видове инструктажи по ЗБУТ

- Заповедта за правоспособно лице, провеждащо инструктажите за работа с електрическото оборудване и генераторите за доставка на електрическа енергия

- Декларациите за съответствие и сертификатите за произход на строителните материали

от регионалното поделение на ДАМТН :

досиетата на работилите и работещите автокранове, подлежащи на регистрационен режим като съоръжения с повишена опасност /актуална регистрация в ДАМТН, паспорт, ревизионна книга със записи на извършените технически прегледи и изпитания за товароносимост, декларации за съответствие на цитираните машини с нормативите по метрологичен контрол и технически надзор/

Молим също така да осъществите обстойна проверка за съответствието на приключилите и продължаващите СМР с действащия ТУП / ОУП, Плана за управление на защитената местност, допустимите дейности в археологичния резерват и издаденото РС.

Ако резултатът от проверката докаже несъответствие на строителството с изискванията на ЗУТ или други съотносими процедури или законови разпоредби – да издадете заповед за спиране на строежа и да изискате привеждането му в съответствие със закона.

Ако това се окаже невъзможно, на основание чл.225 ал.1 от ЗУТ и по силата на дадените Ви правомощия да издадете Заповед за премахване, съответно да прекратите достъпа на строителна техника и механизация и персонал до обекта."
http://www.moreto.net/novini.php?n=254882

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Арх. Петър Петров: Крепост на Небет тепе? То се е родило далеч преди средновековието, убиваме историята му!

Божидар Димитров е историк и не се занимава с реставрация, контрира специалистът позицията на професора

Мненията на всички специалисти са еднозначни, управата на град Пловдив е редно да се съобрази с тях.

Желанието на всички нас, архитекти и реставратори е Небет тепе да се социализира, а не да се съсипе, подчертава експертът.

Архитект Петър Петров даде своя експертен коментар за реконструкцията на Небет тепе, мнението на Божидар Димитров и откритите литографии за Под тепето. Потърсихме го неслучайно- той е сред най-известните експерти в областта на опазването, реставрацията и социализацията на историческо наследство. Арх. Петров е президент на сдружение “Архитекти на наследството”, член на ICOMOS, на Съюза на архитектите в България, на Камарата на архитектите в България. Той е стипендиант на френското правителството покрай специализация в областта на опазването на културно-историческото наследство във Франция. Трупал е опит в програмата “Организиране и ръководство на проектирането и строителството на обекти - паметници на културата в Северна Франция“ под ръководството на арх. Пиер Уден. В биографията си има международен стаж "Jeunesse & Patrimione" в Париж – опазване, реставрация и социализация на историческото наследство във Франция – Париж, Версай, Шатр и др. Арх. е работил на куп знакови места в България. Ето е коментара му по все по-горещата тема с Небет тепе:

Като архитект, работещ вече над 20 години в областта на опазване на културното наследство в България съм силно притеснен от предвидените дейности по реставрация и социализация на Небет тепе, заложени в проекта на колегата Фърков, с чийто проект имах възможността подробно да се запозная. Срещу този проект единодушно възрази цялата пловдивска архитектурна колегия. Като нов етап в този професионален спор, се публикува литография от 1533г. като се твърди, че литографията е „източник на информация, който може да се ползва в реконструкцията на Небет тепе. Представянето на това „доказателство“ показва тоталното неразбиране на проблема. Да оставим факта, че тази литография е неясна и не може да бъде документ при подобна реставрация. По-съществен въпрос е защо изобщо възстановяваме една средновековна крепостна стена.

Нека си представим, че разполагаме с точни архитектурни заснемания и документи, по които можем да реставрираме, не хипотетично, всяка една сграда, крепостна стена, кула, водохранилище или храм съществували на Небет тепе през всичките осем хиляди години. Какво решение бихме взели тогава? Питам, защо реставрираме точно крепостната стена от средновековния период? Биха ли искали пловдивчани да изграждат имиджа на града си около един средновековен образ? Смятаме ли, че Средновековието е най-важния период в развитието на града? Някой вярва ли, че ще смае туристите със „страховитата“ 14 метрова кула на Небет тепе, имайки предвид, че тази височина е характерна по-скоро за провинциалните средновековни крепости? Величествени крепости от средновековието има из цяла Европа, но малко европейски градове могат да се похвалят с непрекъсната хилядолетна история, подобна цивилизационна приемственост и най-важното доказателство за всичко това. Колкото по-древен е един град, толкова по-интересен за туристите е той, но е необходимо свидетелствата да се пазят.

Надявам се с тези въпроси да подскажа на читателите защо не е редно да се дава приоритет само на един период от живота на тепето.Ще допълня думите си от кръглата маса, състояла се миналия месец - Небет тепе е Актът за раждане на Пловдив, а рождената дата на града не е през XV-XVI век.

Притеснителна е и странното „тълкуване“ на Венецианската харта от проф. Божидар Димитров и подкрепата, която той оказва на проекта. Бих искал да обърна внимание, че професорът е историк и не се занимава с реставрация. Той има свое виждане по въпроса, но все пак не е професионалист в тази област. За сметка на това, общото събрание на българския национален комитет /БНК/ на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС), включващ 152 члена, специалисти и институции в областта на опазването на недвижимото културно наследство, членове на ИКОМОС Интернационал, прие обща декларация в която „категорично се противопоставя на нарастващата практика да се създават хипотетични реконструкции на български културни ценности, които са достигнали до нас в руинен вид“. Тази декларация е адресирана до Президента на Република България, Премиера, Министъра на културата, Председателя на Народното събрание, Председателя на Европейската комисия, Генералния секретар на ЮНЕСКО, Центъра на световно наследство на ЮНЕСКО, както и до Негово Превъзходителство Посланика на Кралство Норвегия в България. С подобна резолюция излезе Камарата на архитектите в България през месец май т.г. Сериозно аргументиран е и отказът да се съгласува проекта на арх. Фърков от страна на Националния институт за недвижимо културно наследство, както и становището на проф. Тодор Кръстев представено на Кръглата маса за бъдещето на Небет тепе. Смятам, че това са мненията, с които управата на град Пловдив е редно да се съобрази. Общината има насреща си експерти, с дългогодишен опит, които милеят за града и в тяхно лице може да бъде сигурна, че има добри партньори. Няма значение, че сега сме критикувани и хулени. Добре е общинското ръководство да разбере, че се опитваме да го предпазим от ситуацията, в която изпаднаха няколко български общини, на чиито територии се извършва или е извършена съмнителна реставрация и които се очаква да бъдат санкционирани.

Бих искал да коментирам и възможността да се „преработи“ изготвеният идеен проект. Трябва да се знае, че съгласно изискванията на Норвежката програма, Проектът е придружен от подробни количествено-стойностни сметки. В случай на одобрение за финансиране се допуска минимална промяна в инвестиционните проекти. Идейният проект, предмет на тази дискусия се нуждае от нова концепция и цялостна преработка, което е невъзможно да се случи в рамките на заложените дейности и количествено-стойностни сметки.

Подобен пример е Перперикон. Група реставратори знаехме за недостатъците на инвестиционния проект и до последно се надявахме, че разумът ще надделее и „в движение“ същият ще бъде променен. Предложихме безвъзмездно експертна помощ, но не се намесихме по-активно, именно за да не застрашим финансирането на този значим за България обект, предвид факт, че в проекта се предвиждаха спасителни укрепвания на скални масиви. Инвестиционния проект се изпълни съобразно подписания за финансиране договор. Днес резултатът е налице – Перперикон е унищожен.

Желанието на всички нас, архитекти и реставратори е Небет тепе да се социализира. В досегашната си практика сме съдействали на редица общини успешно да реализират проекти в областта на опазването на културно-историческото наследство и последното, което искаме е да попречим това да се случи на Небет тепе, но не бихме искали отново да допуснем една културно-историческа ценност да се съсипе.

Бихме искали общинското ръководство на Пловдив да се вслуша в препоръките на компетентни експерти от БНК на ИКОМОС, пловдивската архитектурна колегия и водещите български реставратори.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Петиция за запазването на автентичния вид на Небет Тепе. Който е съпричастен към каузата, може да я подпише:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Арх. Петкана Бакалова:

Това, което се предвижда сега за Небет тепе - с бетоните, с ескалатор и други елементи, не е необходимо в една урбанизирана среда, където се намира обектът. Освен това, когато говорим за културен туризъм, е добре да се види профилът на хората, които посещават тези места. Съжалявам, че трябва да го кажа, но това е чалгата в културното наследство - това, което се предлага в момента. Затова, освен резолюцията от РК към КАБ-Пловдив и декларацията от КАБ, искаме да подготвим и едно експертно становище с фактологията до Норвежката програма, по която се кандидатства за финансиране.

Арх. Габриела Семова-Колева:

Процесите, които вървят в момента в страната ни по отношение на възстановяване на културното наследство, са много опасни, и показват, че си оставаме на ниско ниво, за съжаление.

Арх. Петкана Бакалова:

Да, и това отразява нивото на общественото съзнание в момента.


Ето това изчерпва темата като коментар.


Ше ида да подпиша петицията. Ебаси ужаса.

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.

Пари от камъни

Бетонният туризъм неизбежно губи посетители. Явно дочакахме това да се прояви по отстъпките в курортите, за да се сетим, че плажовете и планините все някога отесняват, а нe се разтягат като дъвки и не набъбват като тесто за понички. Затова решихме да доим камъните.

Постепенно всякакви археологически обекти се отървават от бурените на забравата, за да станат касички за билетчета и декор за фалшиви усмивки. Различни оценки, включително на Министерството на културата, показват, че културно-историческият туризъм има потенциал да осигурява 25 на сто от приходите в сектора, вместо сегашните 11 на сто, а МИЕТ отбеляза, че именно той има най-голям потенциал за развитие.

Така де, щом гърци, турци и италианци са усвоили тази способност до съвършенство, защо и ние да не го правим - печеленето. Дори ако трябва да пробием дупки в скалния град-светилище Перперикон, за да провесим въжени мостове и дървени рампи за комфортно преминаване - и после да ги махнем, докато вездесъщите археолози и историци на републиката се карат помежду си или с някой министър. Всички са единодушни в едно..

Където копнеш - излиза нещо

Оказа се, че времената на монументални реставрации по маниера на Велики Преслав и Царевец във Велико Търново не са приключили. Пикът на това явление беше по времето на ГЕРБ, когато в областта на културата властваше принципа „Око да види, ръка да пипне". Тогава археолозите копаеха плочки с калорифери и ватенки насред зимата, за да не се бави строителството на магистрала „Струма", строежът на метрото показа що находки има под Ларгото в София, а Божидар Димитров успя да намери хем няколко вампира, хем мощи на Йоан Кръстител.

Съблазнителният финансов ресурс от европейските фондове и лесната печалба за държавата, съчетани с грандоманията по историческото величие, доведе до нещо като тотална гаражна разпродажба на културно-историческото ни богатство. Не като цел, а като средство. Взимаш нужното, преправяш тук-там, слагаш едно гише и си готов.

И сега институциите не се съобразяват много-много с международните конвенции за максимално запазване на автентичния вид и дух на археологическите обекти и използването на естествени материали, които иначе България е подписала. Практиката е съвсем противоположна - „реставрация до керемида" или поне до „ръба на предела", само вижте крепостта „Кракра" в Перник, Цари Мали Град, Яйлата, Небет тепе в Пловдив.

Какво тук значат някакви си история или природа пред парите, наистина? Особено за тези клети хорица с ниви в защитени зони или запустели старинни къщи - паметници на културата, и искат да ги продадат, за да си „оправят бързо живота" - и техния, и на децата. Само си спомнете за жителите на Стария Несебър, които искаха да са вън от защитения списък на ЮНЕСКО, за да вдигнат на къщите си още няколко етажа - мравуняци на туристи. Или за хората от Банско, които вярват, че Пирин е Алпите и че могат с печалбите от един сезон да карат цяла година.

Не може да им се сърдим, след като държавата не дава признаци да мисли по-различно. А би трябвало

Затова обществените обсъждания по тези иначе важни проекти са като апокрифни завери, архитекти и реставратори чертаят поне два пъти, разни хора от време на време протестират, а накрая може да се получи нещо съвсем различно, ако никой не контролира фирмите-изпълнители. Като строителите на византийската казарма в резервата „Яйлата", които уж нямаше да влизат там с камиони, а щели да пренасят белите тухлени блокове от ръка на ръка, поне по уверенията на кмета Цонко Цонев.

Истината е, че общините не могат да вършат по свое усмотрение нищо върху природните забележителности и културните паметници, без да имат разрешение от държавата. Едва ли е нужно да напомняме застрояването на Странджа и НАТУРА 2000, прокарано в Общия устройствен план на Царево, но без актуална екологична оценка, което бе позиция не на кой да е, а на Министерството на околната среда и водите.

Ако следите внимателно сайта на Министерството на културата, ще видите какви са успехите в опазването на културно-историческото наследство - тук-таме заловени пратки с монети, пресечен канал на контрабанда за антични предмети, върнати ценности от чужбина и показни изложби. Никой обаче не реагира на съмненията, че се изнасят чували с антични монети от разкопките при Лъвов мост, а проектът за Яйлата потърси спасение от Европейската комисия.

Всичко това са сложни проекти, които минават поне през няколко институции и подписа, а осъществяването им говори или за невежество, или за някакви други интереси. Независимо от причината, фактът е безмилостен - обезличаване на богатството, с което се гордеем.

И на все повече хора започна да им писва

За първи път туристически, културни и екологични организации излязоха с общ меморандум за опазване на културно-историческото наследството и природата на България (виж в дясно). Това безпрецедентно обединение, макар и закъсняло с 15 години, има амбициозна цел - да изработи законови поправки, които да въведат ред в целия хаос.

Организациите са единодушни, че това може да стане като се спазват законите, правилата и стандартите за реставрация, отпуска се финансиране по критерии, създаде се регистър на туристически обекти с план за тяхното управление и най-вече - защита и запазване на тяхната автентичност.

Изглежда просто, но не е. Става дума за промяна в мисленето.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Корупция чалгализира културното ни наследство

Елица Елефтерова

Министерство на културата и местната власт крадат евросредства от "реставраторски" проекти.

Непрофесионална и бутафорна намеса се прави над ранновизантийската казармена крепост
и скалния храм в националния археологически резерват Яйлата. За това алармира група от археолози, реставратори, културолози и историци, които са сформирали Гражданска инициатива за опазване на културно-историческото наследство (ГИОКИН).
По думите им, това се прави с европейски средства, които се разходват напълно непрозрачно. Става дума за сумата от 2,2 млн. лв. евросредства, които са усвоени от кмета на град Каварна Цонко Цонев.
Резюме на проблема
Всичко започва през 2009 - 2010 година, когато правителството на Бойко Борисов решава да засили определени региони в страната като развие местния туризъм. Тогавашният министър на финансите Симеон Дянков решава да отпусне около 50 млн. лв. за развитие на туризма.
Тези пари, както и програмите към ОП “Регионално развитие” стават повод да започне “реставрацията” на много крепости и останки от миналото, които по-един и ли друг начин могат да привлекат туристи.
Идеята в същината си е добра, но изпълнението и е крайно разочароващо, защото това, което се случва е буквално унищожаване на културно-историческото ни наследство с европейски средства.
Това обаче е само една част от проблема, тъй като Яйлата е не само археологически резерват, но и природен резеврат, тъй като от там минава Via Pontica - основният път за миграция на птиците от Европа към Африка.

Освен това в Яйлата се намира и едно от местата, където могат да се срещнат редки растения и животни. Това е едно останало парче земя по Черноморието ни с уникална степна растителност.

Чудовищна корупция
Според ГИОКИН става дума за чудовищна корупция. От данните, с които те разполагат между 60 и 80% от евросредствата “потъват” по веригата от Министерство на културата до местната администрация. Облагодетелстват се само строителни фирми, защото точно те могат да отговорят на завишените изисквания за търговете.

В същото време пък точно реставраторските филми, които имат компетенцията да извършват консервационна дейност не могат да участват, освен като подизпълнители.
Мултиплициране на грешките
Оказва се, че проблемът с Яйлата не е единичен случай. Има още много проекти, които са били одобрени в периода 2010-2011 г. Проблемът при тях е, че са правени набързо и некачествено.
Общо 15 са готовите проекти от този тип в цялата страна, като една част от тях не са археологически.
Първи под подобна дейност изпадат реставраторските дейности в Созопол, който с евросредства е тотално обезобразен. Лошото е, че
Созопол се превръща в модел и образец за случващото се на много места в страната.
Доц. Диана Гергова посочва, че такива са и проектите за крепостта „Ковачевско кале" край Попово, а също и Рациария (Colonia Ulpia Ratiaria) - римски град до р. Дунав, край Видин.
Според Гергова проблемът идва от разбирането за куртурното ни наследство като обект за туристи. Така се стига до парадокса много евросредства да се използват не за опазването, а за унищожението на куллтурното ни наследство.
Правят се формални проверки, пренебрегва се мнението на археолозите, чието становище и по закон е необходимо за всяка интервенция, която се прави на обектите. Така, според нея, се стига до парадокса местните администрации да бъдат овластявани да решават съдбата на културните обекти.

Как културата се чалгализира
Реставраторът Владимир Руменов, който е сред защитниците на Яйлата, посочва, че крепостта е обезобразена като надградените стени на крепостта са боядисани и импрегнирани. Според Руменов боядисването на камък е невиждано в световната консервационна и реставрационна практика.
Освен това е крепостната стена е повдигната до близо 6 м., което е няколко пъти над основите на крепостта и предизвиква опасност от срутване.

Освен това в началото археолозите са били убеждавани, че няма да бъде използвана (заради това, че е природен резерват) тежкотоварна техника и каменните блокове ще бъдат поставяни на ръка от работниците.

Това обаче не се е случило и заради огромните камиони и кранове, които са се озовали на мястото, са изпочупени много керамични археологически съдове, в които преди хилядолетие са съхранявали зърното.
Друг скандален факт е, че архитект Румяна Пройкова, която е автор на архитуктурния проект се отказва от него и напуска, след конфронтация с каварненския кмет Цонев. В същото време няколко пъти е сменен и изпълнителят на строителните дейности.
На фона на това трябва да се отбележи, че подобна дейност трябва да бъде осъществена от реставратори и археолози, а не от строителни фирми.

Реакцията на отговорните интституции
На многократните сигнали до Министерство на културата и Министерство на регионалното развитие, Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), както и Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), реакцията се оказват проверки на документацията на скандалния проект, която е изрядна и не се предприемат никакви адекватни мерки, а проектът продължава да бъде осъществяван.
Изводът от всичко това е, че явно има тенденция Министерство на културата да маргинализира функцията на НИНКН и безпрепятствено да го закрие, за да може управляващите и местната власт да се разпореждат с паметниците, като се възползват от корупционните схеми.
От ГИОКИН настояват проектът, както и процедурите през които той е минал да бъдат инспектирани от независима експертна комисия, с международно участие.
Освен това настояват и за промени в Закона за културното наследство и Закона за обществените поръчки, които да гарантират опазването на културното ни наследство, според международните принципи.
От ГИОКИН имат намерение и да ангажират Прокуратурата със скандалния проект като подадат сигнал.

Международен отзвук
Д-р Махмуд Хауари, уредник на Колекцията ислямско изкуство от Средния изток в Британския музей посочва, че случаят с византийската крепост в Яйлата е подобен на този от "реставрационните" работи на крепостта в Охрид.
Според него в момента се строят наново външните стени на крепостта. Освен това се използва цимент вместо хоросан. “Впрочем този метод на реставрация (понякога наричан максималистичен) е вече твърде демодиран; съвременните (минималистични) методи се стремят към минимална интервенция върху паметниците и се съсредоточават повече върху укрепването и предпазването от влошаване на състоянието на материалите и зидарията.

Но реконструкцията на паметници може да се постигне и чрез тяхното интерпретиране, например чрез сигниране по самия обект или чрез публикувани материали”, посочва той.
Относно скалната църква, подчертаването на пукнатините с кафяво изглежда безобразно отблъскващо. При всички случаи обаче е видно, че при реставрационните работи не са използвани указанията на ЮНЕСКО. В тях съществува изискването реставрация да не се прави заради самата реставрация, а като част от изучаването, интерпретирането и представянето на паметниците."
По казуса с Яйлата становища дават и професор Тина Вик, реставрационен архитект, професор по устойчива архитектура в Университет Даларна, Швеция, Питър Ридингтън, консервационен архитект, директор на Доналд Инсол, Лондон, Великобритания, професор Осама Хамдан, консервационен архитект, Университет Ал Кудс, Йерусалим.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Aulus Vitellius Celsus на 15.09.14 18:32.

С простест на активисти срещу унищожаването на културно-историческото наследство протече откриването на Яйлата, докато римски легионери дефилираха по крепостните стени
Представители на ГИОКИН (Гражданска инициатива за опазване на културно-историческото наследство)протестираха на пресконференцията и на официалното откриване на проектът "Яйлата, античната врата на Добруджа" по Оперативна програма за регионално развитие на ЕС. Активистите настояват "Тази бутафорна псевдореставрация да е последният проект, осъществен по този противозаконен, фалшифициращ и профаниращ начин, за да оставим на потомците си природа и достоверни и естетически издържани паметници за историята по нашите земи."
На пресконференция в Каварна беше представен проекта "Яйлата, античната врата на Добруджа", а по крепостните стени дефилираха римски легионери.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В какво се превърна Яйлата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тия изроди докато не ебът майката необратимо на цялата държава и не остане камък върху камък няма да си седнат на насрания гъз.

Ай да оправите вече никовета на кирилица, а?